Борислав Зюмбюлев: Най-важно е да поднесеш новината разбираемо

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9721035 www.24chasa.bg
Борислав Зюмбюлев

 

Качественото съдържание и задълбочеността ни правят това, което сме, казва главният редактор на "24 часа" по случай 30 г. от първия брой

Кой е той

Борислав Зюмбюлев, главен редактор на вестник "24 часа", е роден през 1968 г. в град Силистра. Завършва Математическа гимназия и Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в студентската програма "Ку-ку", телевизионното състезание "Лабиринт", вестниците "7 дни Подкрепа", "Дебати", "Марица", "Денят", "168 часа", "Отечествен фронт" и списание "Сега". От 2012 г. е главен редактор на "24 часа". Почитател на ренесансовата живопис и класическото кино. Обича дългите разходки в непознати градове и гори.

- Г-н Зюмбюлев, днес вестник "24 часа", на който вие сте главен редактор, празнува 30-годишен юбилей. Каква е равносметката за изминалите години?

- Аз, макар вече да съм одъртял, не съм човек, който си прави равносметки. 30 години наистина са много. Спомнете си какво беше преди 30 години - много малко неща оцеляха. Тогава на мода бяха костюмите от пясъчна коприна. Днес, ако видите някой облечен в такова нещо, ще се смеете на глас. Но "24 часа" продължава да е явление. Ние успешно взехме онлайн завоя. Интернет версията ни има милиони читатели, което доказва, че формулата "Новините, каквито са" работи и извън принта и много след пясъчната коприна.

- Политиката влияе върху вестника или вестникът върху политиката?

- Доколкото "24 часа" е вестник за новини, ние често пъти се оплитаме с политиката. Със сигурност влияем много за политическите решения, които се вземат. Както и интересните политически тези ни влияят и на нас.

- Имало ли е случай някой отвън да се опитва да влияе върху политиката на вестника и какво правите в такъв случай?

- Имало е, но не се даваме.

- Кое е най-трудното решение, което ви се е налагало да взимате като главен редактор?

- Най-трудното решение е за съкращаване на хора. Още тайно плача за някои кореспонденти, които съкратихме заради оптимизация. Наистина бяха неоправдан лукс, но те имат своята огромна следа в "24 часа" и съм им вечно признателен.

- Кое е най-важно при правенето на един вестник?

- Най-важното нещо при правенето на "24 часа" е задълбочеността. Успехът ни се дължи именно на това. Преди 30 години много се говореше за езика на "24 часа", който стана нормален разговорен, а не чиновническо-административен. Всъщност това е най-важното - да можеш да съобщиш новината и всички да те разберат, а не да повториш дословно някакво клише. Това е световен феномен и бащите основатели на "24 часа" са усетили най-важното.

- Случвало ли се е след дописки в "24 часа" нещо в държавата или обществото да се промени?

- Разбира се, не са едно и две. Аз лично много се гордея с един участък по магистрала "Тракия", в който нямаше мантинела с идеята това да е резервно военно летище - дивна соцпростотия. Което 20 години след падането на Живков продължаваше да е така и беше само и единствено капан за катаджии, защото изведнъж имаше знак за по-ниска скорост и масово се глобяваха хора. След сигнал на читател започнахме кампания и най-после бе поставена мантинела и се свърши с тая глупост. Там причинно-следствената връзка между публикацията и последвалото действие е ясна и категорична.

- Това значи, че редакцията на вестника носи много високи отговорности. Как вие и вашите колеги се справяте с тях?

- Трудно, но ги носим.

- Разкажете за някой забавен момент при правенето на вестника.

- За мен е незабравима историята с чашите с кечисти. Направихме промоция от типа "всеки печели", в която наградите бяха керамични чаши - т.нар. мъгове с изображение на кеч звезди. Беше голям зор да получим разрешение за употребата им, да договорим постижима цена с производителя. Но най-голямата сценка бе връчването им. Опашката стигаше от Полиграфическия комбинат до Орлов мост за 20 гишета, все едно се бе повторил големият митинг на СДС. Тогава усетих физически влиянието, което има "24 часа".

- Сайтът на "24 часа" е един от първите сред новинарските и сайтовете у нас въобще. Каква е симбиозата между сайта и хартиеното издание?

- Симбиозата е резултат на качественото съдържание, което произвеждаме. Както ми разказа един читател - на десктопа му стои постоянно отворен "24 часа", за да е сигурен дали нещо, за което чува, гледа или чете, е вярно. Сайтът ни стана репер на истината - тест за достоверност, което мен лично изпълва с гордост.

- Как виждате бъдещето на хартиените вестници?

- Още докато бях студент, разни многознайковци пророкуваха изместването на вестниците от радиото или телевизията, по-късно от интернет или социалните мрежи. Нищо от това не се случи по една много проста причина - хартиеният вестник е документ. Както са казали древните: Verba volant, scripta manent, или казаните думи отлитат, написаните остават. Има един такъв феномен, който понякога затруднява работата ни. Някои хора отказват да ни дават интервю, след което се явяват да говорят по радиостанции и телевизии именно заради това - притесняват се какви думи излизат от устите им и остават черно на бяло. По-приемливо им е да издрънчат някакви али-бали в ефир, но хартията ги плаши.

- Какво си пожелавате за следващите 30 години?

- Пожелавам си да съм жив и здрав и да стигна до пенсия.

/от "България днес"/

  • Поне 3 важни задачи пред служебния кабинет

    Поне 3 важни задачи пред служебния кабинет

    Най-малко три важни задачи се очертават пред служебното правителство, което започва работа от 12 май, след като президентът Радев издаде указа за неговото назначаване. Първата е ясна и тя е по дефиниция - организирането на честни и прозрачни избори. Задачата е ясна, но не толкова лесна, защото новият състав на ЦИК ще трябва да се справи с
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар