Ще получим ли първите 1,5 млрд. лв. наесен от Брюксел по плана за възстановяване

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9732406 www.24chasa.bg

Може да се правят промени след изпращането му в Еврокомисията

Трябва пренастройване за повече инвестиции към малкия и средния бизнес и по линия на цифровизацията и енергийната ефективност

Националният план за възстановяване и устойчивост стана основна тема на политическите спорове.

От една страна, това е добре, защото планът е много важен за България и има нужда от широка дискусия по неговото качествено изработване. Той е инструмент, с който ще се подкрепи решаването на две големи предизвикателства пред икономиката. Първото направление е бързото и ефективно справяне с икономическите и социалните последици от глобалната здравна криза, породена от COVID-19. Второто направление е може би още по-важно - подкрепа за дигиталната трансформация на българската икономика и пътят към нисковъглеродна икономика в контекста “Зелената сделка”.

Дали България ще съумее да внесе плана до 30 април? Това е официалният краен срок за изпращането му, но както заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис каза, ще има възможност за отсрочка. Това не означава, че имаме много допълнително време. Важно е да внесем плана до края на май,

за да не тичаме

отново след

събитията Българската икономика е с догонващ статут и е жалко, че не направихме нужната организация, за да сме едни от първите страни, предали плана.

След като планът се изпрати и одобри от ЕК очакваме получаването на авансови плащания до 13% от общия размер на грантовото финансиране - ресурс от над милиард и половина лева. Въпросът кога това може да се случи зависи от експедитивността на изпълнителната власт и качеството на документа. Лятото е прекалено оптимистичен период за получаване на този аванс. По-скоро надеждите трябва да са насочени към есента-зимата на тази година.

Новите народни представители и бъдещото правителство трябва да действат бързо, но и да подходят безкрайно професионално.

Най-прагматични-

ят вариант

е да се използва т.нар. трета версия на плана и да се направят качествени корекции и допълнения. Писането на изцяло нов текст би било сериозна грешка и

проява на

деструктивен

политически инат Това би донесло огромно забавяне и пропуснати ползи от бързото включване в процеса по одобряване както на плана, така и на отделните инвестиционни проекти.

Общата рамка и насоки в последната версия на плана могат да се използват и няма смисъл от загуба на време за обсъждане на стотици страници, които в голямата си част следват логиката и критериите, зададени от Брюксел. Разумното и ефективно решение е да се разгледат детайлно конкретните проекти и съответното им остойностяване. Да се направят обсъждане, анализ и предложения за промени. Някои проекти може да се премахнат, други да се добавят. Подобен подход ще спести ценно време и ще даде възможност на бъдещите управляващи да покажат своя поглед върху вътрешната структура на плана.

Важно е да се знае, че след изпращане на плана за одобрение от ЕК той няма да остане непроменен. Точно обратното.

Ще подлежи на

периодични

модификации

и допълнения,

ако има нужда. Правителството ще има възможност да настройва планирането и инвестициите в зависимост от непрекъснато променящата се икономическа и политическа среда.

Това означава, че не е фатално да изпратим план, който няма да получи пълен консенсус между всички политически играчи и експертна общност.

Изключително важно е финалната версия на плана да бъде максимално полезна за ускореното икономическо развитие на България. Трябва да се отнесем много отговорно към техническите и съдържателни бележки от страна на Еврокомисията за подобрение на плана и по линия на зеления преход, и за прекалено големия дял на алокираните ресурси в Югозападния район.

Направиха се добри промени във втората редакция на документа с пренасочването на инвестиции по линия на иновации, технологична модернизация, цифровизация, енергийна ефективност в съществуващите предприятия. Акцентът върху подкрепа и развитие на малките и средните предприятия обаче трябва да е по-сериозен. Инвестиционните проекти към зелен преход трябва да са подплатени с икономическа целесъобразност. Положителен пример са

инвестициите

в железопътния

транспорт

Големият позитив за България не са тези над 12 млрд. лв. безвъзмездни средства и опцията за още 10 млрд. под формата на заеми. Големият позитив е свързан с допълнителния стимул за важни реформи и инвестиции до 2026 г. Най-важното е най-накрая да помислим за едно модерно и ускорено развитие на икономиката. Механизмът за възстановяване и устойчивост не е панацея, но дава шанс

да излезем от

черупката на

безполезното

политическо

говорене

и изоставащо развитие на страната.

Стратегическото мислене изисква устойчива трансформация към дигитално, зелено и ускорено развитие. Тъкмо затова трябва да се търси икономическата полезност за частния интерес и инвестиции. Само с публичен ресурс няма как да се постигнат подобни мащабни цели. Частната инициатива създава добавената стойност в икономиката, а не държавният сектор.

Всъщност чуждестранните и местните инвестиции са на изключително незадоволителни нива. Ако преди финансовата криза от 2008-2009 г. темпът на реалните инвестиции в България се увеличаваше с над 15%, след това ръстът е от под 2%.

Освен адекватното финализиране на плана трябват спешни мерки по драстичното оптимизиране на държавната администрация. Това включва и сериозни поетапни съкращения. Трябват и спешни действия за оптимизиране на държавните разходи, за да се гарантира фискалната стабилност на страната.

И да се действа по въвеждането на електронно правителство. Това е тема, която повечето политици ни представят като много трудна за реализиране. Това не е вярно, стига да има воля и компетентност да се направи.

  • Поне 3 важни задачи пред служебния кабинет

    Поне 3 важни задачи пред служебния кабинет

    Най-малко три важни задачи се очертават пред служебното правителство, което започва работа от 12 май, след като президентът Радев издаде указа за неговото назначаване. Първата е ясна и тя е по дефиниция - организирането на честни и прозрачни избори. Задачата е ясна, но не толкова лесна, защото новият състав на ЦИК ще трябва да се справи с
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар