Найден Тодоров: В България вече идват феноменални изпълнители, които преди отказваха

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9768036 www.24chasa.bg
Найден Тодоров е един от най-изявените български диригенти. А от 2017 г. е директор на Софийската филхармония. Носител на десетки престижни награди, той е работил с много от най-големите световни музикални имена. Освен диригент Найден Тодоров е тромпетист, пианист и композитор. СНИМКА: РУДИ БЕЖЕВ

Държавата подсигури 100% заплатите на културните институции, казва директорът на Софийската филхармония

- Като директор на Софийската филхармония ръководите голям екип от хора, как се справяхте през последната година, г-н Тодоров?

- Не смея да се оплаквам, защото, колкото и да имаме проблеми, а те са доста, много страни по света имат по-големи проблеми в музиката от нас. В момента във Великобритания се случва нещо кошмарно. Подобно на Австрия и Германия това е една от страните, в които класическата музика винаги е била твърде развита. Била е център на събирането на големи оркестри, на големи диригенти. В момента всички бягат оттам.

- Къде отиват?

- Напускат и почти всички главни диригенти в Лондон. Всички се стремят основно към Германия и Австрия. Във Великобритания финансирането на оркестрите е различно и без публика не могат да оцелеят. Брекзит допълнително усложнява живота на музикантите.

- Изцяло на самофинансиране ли са?

- Не 100%, но финансирането от държавата е много по-малко оттук. Друга форма е на нашия делегиран бюджет. Ако нямат собствено финансиране, средствата от държавата също намаляват. В Щатите е още по-страшно. В Метрополитън например, за която всички знаем, че е една от най-великите опери в света, музикантите вече повече от година не получават заплати, скоро няма и да получат. И не говоря за намалена заплата, а за никаква. Това, което ме е притеснявало, е, че в България политиците винаги са искали културата да тръгне към малко по-американски модел. Изпадах в ужас от това, защото тук хората нямат мисленето, което го има в Америка. Бизнесмените не биха подкрепили културата, както е там.

- Каква е практиката там?

- Няма никакво държавно финансиране. Културата се издържа от дарителски кампании, спонсорства срещу реклама и собствени приходи от билети. Вярно е, че в Америка са най-богатите оркестри в света като Филхармонията на Лос Анджелис. В момента обаче

тази криза с

коронавируса удари

и тях жестоко

Нямат защитата от държавата, която има в Европа, където държавите като институции са поели голяма част от меценатството на едновремешните аристократи.

В България, ако бяхме по американския модел, всички опери и оркестри щяха да бъдат затворени - и може би завинаги. Така че в момента колкото и да сме зле, пак си казвам, не уцелихме най-късата клечка.

- Какъв процент от финансирането поема у нас държавата?

- През последните 10 години бяхме на делегиран бюджет - каквото спечелим, държавата го мултиплицира по някаква формула. Стимулира ни да работим по-комерсиално. Малко е опасно, защото културата все пак не е индустрия. Но в началото на кризата миналата година се случи нещо различно, на държавните и общинските културни институции им бяха подсигурени заплатите.

- Процент или пълни заплати?

- Пълни заплати и това е планирано да продължи до 31 октомври тази година. Държавата гарантира, че обществените културни организации ще оцелеят. Много съм щастлив от това. Такъв модел се използва и в Средна Европа, в Германия, Австрия, Франция. Това е един от случаите, в които се радвам, че българската държава е приела европейски модел на поведение за спасяването на нашите културни институции.

- Държавното финансиране с пълни заплати само за музикантите ли е, или заплащането се отнася също за администрацията и техническия екип?

- Всички са подсигурени 100%.

- А как ставаше финансирането преди пандемията, колко отпускаше държавата?

- Колкото по-малко печелехме ние, толкова по-малко ни даваше държавата. Много културни институции задлъжняха, защото, като нямат достатъчно публика, намаляват приходите и съответно държавата дава по-малко. И започнаха да правят много комерсиални продукции, стигна се до един скандал преди около три години, когато Разградският оркестър тръгна да прави

програма със

заглавие “Криско

и филхармония”

Това е резултат от комерсиализацията, която се получи. Но не мога да обвинявам хората, защото те се опитват да се спасят.

Най-доброто за България като част от Европа е да се възползваме от един немски модел, който повечето страни на Стария континент са приели. Той защитава културата и подкрепя разпространението ѝ в обществото, без да се превръща в краен комерс.

- В какво се състои този модел?

- Това е една категоризация на различните институции според тяхната значимост. Колкото повече прави един институт, толкова повече бива подпомаган. Категоризират се на няколко принципа. Единият е каква е целта на съществуването им, вторият е каква е историческата им значимост, традицията, която имат. В Германия има странни модели от наша гледна точка. В малък град например има оркестър, който е свръхфинансиран и може да си позволи чудеса, в същото време в по-големи градове има оркестри, които нямат такива финансови възможности. Причината е, че с този малък оркестър в малкия град, исторически погледнато, с него са работили Бах, Рихард Щраус, Менделсон и т.н. Това е традиция, която германската държава иска да продължи.

Винаги съм смятал, че в България трябва да спасим всичко, което можем. Преди време имаше една такава логика, че всичко може да се концентрира само в най-големите градове и от друго няма нужда. Това, естествено, не е правилно. От друга страна, има и обратната опасност, която в един момент се появи - абсолютно всичко да се изравни. Веднага ще дам един пример, свързан с делегирания бюджет - оркестрите в малките градове получават субсидия, базирана на собствените приходи, която е по-висока от субсидията на Софийската филхармония. Или оперите извън столицата получават субсидия на база собствен приход, която е по-висока от тази на Софийската опера.

- Защо се получава така?

- Държавата се опитва да компенсира финансовата нестабилност на регионите. Винаги съм казвал, че от една страна, трябва да има институции по места, които да развиват културата там, но от друга страна,

трябва да има т.нар.

представителни

институции

на България, които да ѝ носят славата, и те трябва да са с по-особен статут. Всъщност по закон това го има, има ги националните институции като Софийската филхармония, Народен театър “Иван Васов”, Софийската опера, Оперетата. Предполага се, че когато някой от чужбина гледа към България, гледа основно към тях. Съответно това, което се опитваме да правим във Филхармонията през последните 4-5 години, е да докараме възможно най-добрите световни изпълнители за нашата публика. Защо това е по-трудно в някой по-малък град? Веднага ще дам пример, повече от 11 години работих във фантастичната Русенска опера, но когато се опитвах да каня големи изпълнители, техните агенции ми задаваха въпроси, нямащи нищо общо с музиката. Питаха има ли летище, инфраструктура, петзвездни хотели, колко е голяма залата. И тук повечето български състави гърмят, защото не могат да отговорят на тези условия. Това не означава обаче, че трябва да бъдат затрити, защото така ще бъде унищожена културата в цяла България. Напротив, трябва да поддържат огъня на място и да правят максимума, както и много го правят. Наблюдавам какви чудеса прави през последните години Пловдивската опера, въпреки че нямат собствена сграда. Преди две години представиха постановката “Орфей и Евридика” на световно ниво.

Когато искаме да се мерим с най-големите по света, тогава националните институции са най-подходящи за това. София има летище, хотели, за да дойдат световните звезди. Има и големите зали. В момента, по време на пандемия 30% от капацитета на зала “България”, разбира се, е смешно количество. Иначе е с 1200 места, което я прави добра концертна зала на европейско ниво. И хората, които са идвали преди пандемията, са казвали, че като влязат вътре, се чувстват като в големите, хубавите европейски зали. Като изключим потресаващия външен вид на сградата.

- Прави ли се нещо по този въпрос?

- Проблемът е, че зала “България” не е собствена сграда, а е част от голям комплекс с твърде много собственици.

- В условията на пандемия как подреждате програмата на Софийска филхармония?

- Продължаваме с нашата дейност, в момент на криза ние сме най-необходими. В нормално време, разбира се, че хората с удоволствие ходят на концерти и спектакли. Но сега имат много повече нужда от това. Интересен феномен е, че сега голяма част от стандартната ни публика, която е от малко по-възрастни хора, се страхува да ходи на концерти. Но залата рязко се напълни с млади хора, непрекъснато имаме нова публика, която не сме виждали досега. Оказа се, че в момент на криза имат нужда от някакъв прозорец, като вид спасение. И съм много щастлив, че успяваме да бъдем част от това спасение за хората. Предполагам, че по подобен начин стоят нещата в операта, в театрите.

Другото, което много ме впечатли е, че като започнахме да разширяваме нашата дейност, много изпълнители, които навремето не желаеха да идват в България, беше безинтересна дестинация за тях, вече идват. През изминалия месец гостуваха няколко феноменални изпълнители като Хуан Диего Флорес, Максим Венгер и т.н. Както ми казаха колеги от Виена: “Не знаем как го правите, но

в момента София

се превръща в нов

културен център”

Естествено, аз се гордея с това, защото имаме фантастичен оркестър, прекрасен филхармоничен хор, а през последните години бяха загубили мотивация да продължават напред. Причината е, че всички сме се вторачили в битието си, колко е трудно да се оцелее през последните две-три десетилетия.

И решихме, че ще караме напук, няма да се съобразяваме, че нещата са зле, а ще се опитаме да ги поправим, в много кратки срокове това се забеляза навън. В момента дори имаме проблем с непрекъснати заявки за участия, които не можем да поемем, защото планът ни е прекалено запълнен.

- Колко напред правите програмата?

- В момента 2021 г. е абсолютно запълнена, 2022 г. е почти цялата готова, имаме планирани концерти за 2023-а и дори няколко за 2024 г.

- Това не е ли твърде рисково в настоящата обстановка, непрекъснато се случва да падат концерти, театрални постановки?

- И при нас се случва. Слава богу, в момента имаме страшно голям избор от солисти и диригенти.

По време на по-строгите мерки нас също ни затвориха и

трябваше да свалим

три много

хубави концерта

Един от тях подготвяме от три години - с Марта Аргерич, най-известната пианистка в света в момента. Нейният агент каза, че следващата възможност е най-рано след три години и половина. Затова осъществихме концерта онлайн. Това е нова форма на концертиране и много музиканти се притесняват от нея.

- Защо?

- Онлайн излъчванията да не заменят концертите на живо. Но това няма как да се случи, защото усещането в залата не може да се сравни с нищо друго.

  • Светът е футбол, но не и за България

    Светът е футбол, но не и за България

    От вчера светът, колкото и банално да звучи, е футбол. Снощи в Рим се откри европейското първенство по футбол с мача Турция - Италия, а в неделя тръгва, както би се изразил Стратега от Мировяне Димитър Пенев, европейското на Южна Америка. За разлика от съседите от Северна Македония, които макар и през баражите от Лигата на нациите успяха да се
  • Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление, казва тя През първите няколко седмици от пристигането си в България през 2019 г