400 000 гласа трябват, за да разменят първата и втората партия местата си на 11 юли

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9768338 www.24chasa.bg

- Откъде ще ги спечели “Има такъв народ”?

От чужбина? Има ли такава периферия?

- Хората изобщо не се интересуват трудно

ли им е на политиците, когато България

е изправена пред сериозни проблеми

След като и лидерът на БСП Корнелия Нинова върна третия мандат за съставяне на правителство, очевидно 45-ият парламент ще се окаже единственият от 32-те години живот в демокрация у нас, който не е излъчил правителство.

Но нали цялата предизборна кампания беше съсредоточена върху махането на ГЕРБ от управлението, без да има формулирана цел кой управлява и какво се случва с България. Нямаше много предложения нито по време на протестите, нито в предизборната кампания, които да станат основа за съставяне на правителство.

100-годишната партия БСП не сформира кабинет и върна мандата, без дори да предложи министър-председател, защото беше в сходна ситуация като ГЕРБ - всички партии отказаха да подкрепят бъдещо правителство. Но ГЕРБ поне предложиха министър-председател и състав на Министерски съвет, а това е много важен елемент в политическия процес “връчване на мандат - съставяне на кабинет - представяне на програма - връщане на мандат".

Защото освен с предложенията си към избирателите за политики, те застават пред тях и с номинацията на хората, които ще ги осъществяват. И това е

пропуснат шанс

за БСП да

покаже, че

има капацитет

да излъчи министри, че разполага с кадри. Освен това ми се струва, че БСП имаше правителство в сянка, а и са парламентарна партия и можеха да представят своите експерти по области.

45-ото НС успя да превърне във фарс дебата за мажоритарните избори. Всички разбираме, че текстът, който сега е в Изборния кодекс, отлага за неопределено бъдеще мажоритарните избори, ако следващ парламент не промени това. Защото мажоритарните избори години наред бяха представяни като панацея за качеството на политическия ни елит. Но и това не беше защитено.

Вероятно ще запомним 45-ото НС като пример, че парламентарната република като най-разпространената и най-предпочитана форма на демократично управление в цял свят

в България

може да роди

едно нищо

Чака ни следващ парламентарен вот, вероятно на 11 юли. Активността може би няма да е ниска, защото няма да е утежнена от ограничения заради пандемията. Вероятно е групата от няколкостотин хиляди възрастни избиратели, които се въздържаха да отидат до урните на 4 април, този път да се решат да гласуват. Но може и да не го сторят, като младите и по-активните граждани, които по това време тръгват на почивка.

Дали активността може да бъде много висока? Това би означавало вълната на протеста да стигне височината на деветата вълна, но едва ли ще се случи. Но

едва ли ще

имаме по-ниска

активност

Няколко процента повече не играят роля за това кой как ще бъде представен, освен за партиите с резултат около бариерата. При по-висока активност е възможно точно те да вдигнат резултат, защото са заинтересовани най-много хората да гласуват и ще са най-активни в кампанията.

От 1994 г. футболът не е бил чак толкова важен фактор в българските избори, а европейското първенство по футбол свършва точно на 11 юли. Едва ли обаче този фактор ще изиграе решаваща роля в мотивацията на хората да гласуват.

Като цяло за два месеца мотиви за вот трудно се променят, още по-малко нагласи. Може би в края на май и началото на юни ще има данни от социолозите, за да кажем какъв ще бъде съставът на следващия парламент.

Нищо чудно да се окаже, че при запазена активност той
ще е даже още по-пъстър

А вотът от чужбина? Сред българските избиратели има не особено позитивни настроения за по-широкото отваряне на секциите от чужбина.

Идеята е, че хората, които формират националния бюджет, все пак би трябвало да са най-активни и да имат най-сериозни възможности да упражнят контрол и воля за това как да се разпределят парите, които са натрупали в рамките на този бюджет.

Какво и чие ще е следващото ни правителство зависи от това кои партии ще влязат в следващия 46-и парламент и как те ще си използват перифериите.

ГЕРБ не е използвал докрай нейните възможности. На отминалите наскоро избори “Има такъв народ” оправда прогнозите за възможностите си. Но дали ще отворят още периферия?
БСП също има резерви - там е най-голяма групата, която на 4 април се е отказала от вот, макар че обичайно го е правила.

Големият въпрос на следващите избори е ще си разменят ли първата и втората партия местата? Защото десетте процента между ГЕРБ и “Има такъв народ” са не просто символична разлика, трудни са за наваксване. Ако хипотезата, че “Има такъв народ” ще станат първа политическа сила, се реализира, това означава те да компенсират с около 400 хиляди избиратели. А това, което виждаме като електорални тела в България, не дава възможност да се предположи, че те имат такава периферия.

Дали с отварянето на възможностите за гласове от чужбина може да се постигне? Веднага се поставя въпросът за гаранциите за коректността на вота зад граница. Защото машинният вот иска специфичен контрол и може да предизвика хаос.

Като прибавим и дебата за промяната в субсидиите за партиите, в който основният аргумент за едно или друго решение е референдум, а не резултат от избори, започвам да се питам дали не навлизаме в нов етап от развитието на българската демокрация. Етап, в който изборите вече нямат толкова голямо значение, а референдумите.
Много се надявам да не се сбъдне пророчеството на премиера в оставка Борисов, че и след следващия вот няма да имаме правителство. Защото проблемите, пред които е изправена България, са много по-сериозни от това колко трудно или колко лесно ще бъде на някой, или на една или друга партия да управляват. Хората въобще не се интересуват трудно ли им е, или им е лесно на политиците. И ще е хубаво и политиците най-сетне да го разберат.

  • Защо изобщо трябва да местят музея на авиацията

    Защо изобщо трябва да местят музея на авиацията

    Българската авиация безспорно има славни моменти в своята история и е чудесно, че има музей за самолетите, които е използвала нашата армия. Както и за родния принос в овладяването на Космоса. Този музей в момента е в Крумово, на десетина километра от Пловдив. Сега обаче военното министерство е решило да го премести в Пловдив
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление