Съдия Хинов: Екзекуцията на спецсъда и заточението на неудобни съдии са безпрецедентни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9770408 www.24chasa.bg
Магистрати протестират пред Съдебната палата в София срещу предложените поправки в закона, с които да се закрие спецсъдът и спецпрокуратурата. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Доколко съответства предложението за закриване на

специализираните съдилища с правото на ЕС, в частта,

касаеща преназначаването на съдиите в тези съдилища

 

В 45-ото народно събрание бе внесен законопроект за изменение на Закона за съдебната власт и на Наказателнопроцесуалния кодекс; неговото съдържание е закриването на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им прокуратури. Изготвен е и механизъм за преместване на съдиите от тези съдилища в други юрисдикции.

България е член на Европейския съюз и затова следва да осигури определено ниво на независимост на съдебната власт.

Същевременно законопроектът за изменение на Закона за съдебната власт не е неуязвим за критики, свързани с оказване на неправомерно въздействие върху съдиите, работещи в тези закривани юрисдикции, което пряко се отразява на тяхната независимост. И по-конкретно предвиденият механизъм за преназначаване напомня на сходни законодателни решения, приети от Полша, за които Съдът на ЕС вече се е произнесъл, че противоречат на правото на ЕС.

В § 35 от законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт се създава следният механизъм за преназначаване:

- в едноседмичен срок съдиите от закритите съдилища подават искане за възстановяване на длъжността, на която са били преди назначаването си в Специализирания и Апелативния специализиран наказателен съд, респективно да бъдат преместени в друг окръжен или апелативен съд, посочени в списък;

- тези, които са заявили възстановяване на старите си места, се възстановяват;

- останалите са предмет на подбор съобразно определените места (определени с оглед на натовареността на съответните окръжни и апелативни съдилища) и съобразно класирането от специална комисия;

- след това съдийската колегия приема решение за преместване на съответните съдии съобразно определените места в окръжните и апелативните съдилища и съобразно класирането им от комисията по поредността на заявените от тях желания и след тяхно писмено съгласие;

- ако липсва такова съгласие, тези съдии се възстановяват на длъжността, на която са били преди назначаването си като съдии в Специализирания и Апелативния специализиран наказателен съд.

Така

се оказва, че

един съдия може

да бъде

принудително

преместен в

друг съд или

дори уволнен

След закриването на специализираните съдилища му се предлага длъжност в друг съответен съд; ако не е съгласен, то се възстановява на длъжността му преди назначаването му като съдия. Тоест., ако преди това е работил като прокурор или следовател, той губи качеството си съответно на съдия или прокурор. В този смисъл е и § 14 от ПЗР на законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, където изрично се посочва, че започнатите дела се продължават от същия съдебен състав – но само “ако съдията е запазил качеството си на такъв”.

Необходимо е да се направи преглед на практиката на Съда на ЕС за подобно принудително уволняване на съдии.

По С-192/18 предмет на иска на комисията е

полската правна

уредба,

при която е предвидено намаляване на пенсионната възраст на съдиите (засягаща най-вече тези от Върховния съд, които са разглеждани като неудобни от спечелилата изборите политическа сила), което води до тяхното уволнение; при все това при подадена молба до министъра на правосъдието (а след изменение на закона - молбата до Националния съдебен съвет) той може да разреши на съдията да продължи да правораздава, с оглед на “рационалното използване на персонала на общите съдилища и нуждите, произтичащи от натовареността на отделните съдилища” – чл. 69 ал. 1б от Закона за общите съдилища и чл. 30 ал. 2 от Закона за Върховния съд.

Съдът на ЕС разглежда тази законодателна реформа от гледна точка на опазването на независимостта на органи като полските общи съдилища, на които е възложена задачата да тълкуват и прилагат правото на Съюза. – т. 85.

Съдът на ЕС акцентира на значението на абсолютно необходима свобода на съдиите от всякаква външна намеса или натиск, (която) изисква установяването на някои гаранции, като несменяемостта, чието предназначение е да защитят лицата, изпълняващи правораздавателна функция – т. 112.

След това продължава: “Принципът на несменяемост изисква по-специално съдиите да могат да останат на служба, докато не достигнат задължителната пенсионна възраст или до края на техния мандат, когато той е за определен срок. Без да е абсолютен по своя характер, този принцип може да се дерогира само по легитимни и императивни съображения и при спазване на принципа на пропорционалност. Ето защо е общопризнато, че съдиите могат да бъдат освободени от длъжност, ако не са в състояние да продължат да изпълняват функциите си поради неспособност или сериозно нарушение на задълженията си и при спазване на съответните процедури” – т. 113.

Освобождаването от длъжност на съдиите следва: да включват необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използване на подобен режим като

система за

политически

контрол

на съдържанието на съдебните решения – т. 114.

По-нататък Съдът на ЕС акцентира на кардиналното значение на принципа на несменяемост, (поради което) изключение от същия е допустимо само ако е оправдано от легитимна цел и е пропорционално с оглед на постигането й, както и при условие че не поражда основателни съмнения в съзнанието на страните в производствата относно неподатливостта на съответните съдилища на външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси – т. 115

Съвсем очаквано, Съдът на ЕС приема, че тази полска уредба не отговаря на тези изисквания – т. 121. Причина за това не е обстоятелството, че министърът на правосъдието преценява, дали да даде разрешение на съдията да продължи да правораздава – т. 119, а липсата на ясни критерии при даване на такова разрешение, съпроводено с липса на мотивиране на това разрешение, а също така и с липса на съдебен контрол.

Подобно е и решението по С-619/18 и С-624/18.

На пръв поглед § 35 от законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт избягва пороците, допуснати от полските управляващи при формирането на удовлетворителен за тях съдебен орган. А именно, съобразно този законопроект, подборът се извършва от съдии от ВКС въз основа на критерии, които са сходни с конкурсите за повишаване (макар и да не е предвидено мотивиране на тяхното решение); предвидена е възможност за обжалване (макар и пред очевидно извънреден съд, съставен ad hoc, без аналог до настоящия момент – относно създаването на нов специален орган, който да контролира отстраняването на неудобните съдии и назначаването на нови съдии, вж. С-624/18).

Но остава основният проблем – пряко въздействие върху независимостта на съдията, който е изправен пред алтернативата – или да се съгласи да бъде преместен в друг съответен съд, или да бъде уволнен като съдия (и да бъде върнат на длъжността, която е заемал преди назначаването му като съдия). Така този съдия е подложен на натиск за принудително преместване в друг, нежелан от него, съд. Това несъмнено е форма на

съществено

въздействие

върху

независимостта

на съда

А тази независимост, както посочва Съдът на ЕС, е нужна, за да се осигури определено качество при прилагане на правото на ЕС.

Съвсем очевидно е, че именно Специализираният наказателен съд има водеща роля в прилагане на правото на ЕС – както относно броя и значението на отправените преюдициални запитвания, така и относно сезиране на ВКС, НК, относно определени въпроси, свързани със съответствието на националния закон с правото на ЕС.

Закриването на този съд с принудителното преместване на съдиите в него (или уволнението им, ако се противопоставят на това преместване) ще доведе до въздържане, както от потърпевшите съдии, така и от всички останали, да прилагат правото на ЕС, включително и като оставят без приложение противоречащите им национални норми.

Следва да бъде припомнено, че чл. 227 от Закона за съдебната власт предвижда принудително командироване в друг съд само при “изключителни случаи” и за определен срок – до 3 месеца. Също така не предвижда незабавно уволнение за съдията, който е отказал такова командироване. Следователно

законопроектът

е в очевидно

несъответствие

с общия режим за принудително преместване на съдии. Това е ново доказателство, че същият предвижда и третиране на определена категория съдии, което пряко накърнява тяхната независимост.

Този законопроект представлява

откровена форма

на саморазправа

от страна на

новите

управляващи

с неудобните

им съдии.

Той погазва самата идея за обективно и независимо правораздаване, като по своето естество има сплашващ ефект. Занапред за всеки един съд ще може да се вземе решение, че вече не е нужен – като на съдиите от този съд се предостави алтернативата – или отиват там, където им казват, или пък се уволняват. Това е очевидно отрицание на принципа за разделение на властите, доколкото чрез отричане на принципа за несменяемост се отрича и независимостта на съдебната власт. Съдебни решения, срещу които не може да се отправи юридическа критика, се наказват чрез институционални промени – съответният съд се закрива, а съдиите принудително се преместват в други съдилища по избор на недоволните управляващи под заплаха за уволнение, ако не са съгласни с такова преместване.

Всяко недоволство на управляващите от дейността на специализираните наказателни юрисдикции би следвало да има законосъобразна проявна форма. А именно търсене на отговорност за конкретни съдебни актове, ако при постановяването им е било извършено престъпление или друго тежко правонарушение; промяна на закона, така че установените пороци да станат невъзможни; промяна в компетентността на съответния съд, така че определени чувствителни въпроси да бъдат възложени на друг съд. Всички тези мерки, макар и оспорими, все пак влизат в рамките на нормалното взаимодействие между независимите власти.

Ала екзекуцията на специализираните съдилища, съпроводена със заточение на неудобните съдии, са мерки, които нямат аналог в последните три десетилетия. Крайният резултат е отричане на независимостта на съда.

В заключение: както откриването, така и закриването на нови съдебни юрисдикции следва да бъде обусловено от обективни фактори – посрещане на нови обществени нужди в сферата на правораздаването. Ако към определена съдебна юрисдикция са отправени критики, свързани с качеството на постановените съдебни актове, то мерките за въздействие следва да бъдат насочени именно в тази насока. Тези мерки са промяна на закона или търсене на лична отговорност от съответния съдия, ако при постановяване на акта си е извършил правонарушение.

Съдебна юрисдикция се закрива поради липсата на необходимост от съществуването ѝ, а не

с цел наказание

на работещите

там съдии

Затова и при закриване на съдебна юрисдикция на съответните съдии би следвало да се предостави възможност сами да изберат в коя съответна друга юрисдикция да продължат работата си. Само в този случай въпросът дали с това закриване на юрисдикцията се засяга тяхната независимост, не би бил поставен с такава острота.

  • Как Германия узря за идеята на българските зелени коридори

    Как Германия узря за идеята на българските зелени коридори

    В Германия се случи нещо направо революционно по отношение на реда за ваксиниране. Доскоро гражданите в страната знаеха точната дата, на която може да се ваксинират - на някои редът им щеше да дойде едва през 2022 г. Сега обаче желаещите могат да се ваксинират дори на входа на бара, който посещават.  Така Германия се отказа на практика от строгите
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление