Идеята, която лансира новата ЦИК, назначена от Румен Радев - да се принудят социологическите агенции, които правят т.нар. екзитполове пред избирателните секции, да не дават данните на самите медии, които по същество са собственици на тези данни, тъй като те поръчват изследванията, е мракобесна и цели да прикрие отново купените гласове.
Както е известно, честността е най-добрата политика.
Когато нещо е публично и общодостъпно, то няма как да бъде обект на злоупотреба. По този начин ще се затвърди практиката въпросните данни да стигат само до партийните щабове и странни случки от изборния ден да не изглеждат толкова очевадно манипулирани. Като теди например, когато цели секции се активират да гласуват целокупно в периода между 19 и 20 часа.
Ако изборният процес през цялото време е публичен, това е най-голямата гаранция за неговата честност.
Затова “24 часа” от години води борба за премахване на тази абсурдна забрана, която не само не се премахва, а напротив - задълбочава се.
Което влиза в противоречие с очакванията новите партии и произлизащите от тях лица да проветрят средата в България.
Проветряването на изборните правила е важен момент, но вместо това се върви към затваряне и малко открехнатите прозорци.
Когато тази глупост изчезне от изборното законодателство, ще повярваме, че нещо в България реално се е променило.
А и ако се въведе мажоритарна система в два тура на парламентарни избори. И ако не провалят приемането на еврото. Забраната за публикуването на екзитполове е смокиновият лист за срамотиите на българските изборни практики. Нищо повече. Целта е не да се спре със срамните практики, а да не са много видни.
Публичността за данните от екзитполовете в изборния ден са и начин за контрол. Ако някой иска да манипулира официалния изборен резултат, екзитполовете много му пречат. И изобщо нищо джентълменско няма в идеята да се цензурират данни и да се пречи на информирания избор във века на информацията и социалните мрежи.