Как се усеща дефицитът на истинска политика в тази държава! Два месеца преди изборите, които уж трябва да поправят народния вот, спечелили и загубили се занимават с необяснима коалиционна политика.
Очевидно примерът на Бойко Борисов и Слави Трифонов е впечатлил г-н Каракачанов, който не иска колегите му Сидеров, Марешки и Симеонов, а и себе дори в парламента.
Бившият премиер се отказа, преди да е положил клетва в събранието, а настоящият политически герой пък по здравословни и други причини така и не пипна депутатската банка.
Каракачанов може и да е прав, че патриотичните лидери будят разнопосочни емоции у електората, но по-големият проблем е не кадрови, а идеологически. Колкото по-бързо патриотите обявят за какво ще се борят, ако влязат в парламента, толкова по-бързо привържениците им, които очевидно ги загърбиха през април, могат да преосмислят кое копче на машината да натиснат през юли.
Аналогична е ситуацията и у разнородния кръг на Мая. Там пък спорят да ги има ли Мутрите в името на коалицията. За Татяна Дончева и Николай Хаджигенов очевидно това е основният проблем. А дали пък по-важното не е да се намалят децибелите, за да могат избирателите да чуят за какво се борят тези видимо активни и атрактивни политици. Иначе остава усещането за дребнаво заяждане с ГЕРБ, които трябвало при всяко споменаване на коалицията “Мутри, вън!” да се вбесяват, че всъщност гонят хората на Бойко, а не хората на Мая от трибуната.