Всеки втори от младите шофьори се чувства подготвен да окаже помощ на пострадал в катастрофа, показва проучване.
Едно е обаче да имаш знанията да го направиш, друго е да имаш волята да помогнеш, когато не си засегнат лично. Варненецът Йордан Йорданов, който предотврати самоубийство на възрастна жена на Аспаруховия мост, разказва как видял жената, слязъл от колата и отишъл да я успокоява. През това време покрай тях профучавали коли, никой не спрял освен една полицейска служителка. “Съжалявам, че го казвам, но сред хората има толкова много, които биха наблюдавали чуждото нещастие с удоволствие”, казва Йордан Йорданов.
Обществото ни има нужда от повече достойни българи като него, от хора, които са готови да не подминат друг човек в беда само защото е непознат. В днешното особено време на мода е политическата злоба. Но докато се люшкаме от страсти, е добре да си дадем сметка, че хоросанът за едно общество са човещината, солидарността, състраданието. И обратно - безразличието към чуждата беда, злорадството, егоизмът разяждат като киселина.
В досегашната криза с пандемията видяхме ярки примери и на човещина и грижа, и на злост и омраза. Омразата няма да ни помогне, тя чертае невидими разделителни линии, прави общностите чупливи. Дано да има повече хора като Йордан - които са готови да спрат и да помогнат на човека в беда, вместо да го подминат.