Герасим Георгиев-Геро: Не сме мръднали от времето на Боримечката, едни и същи грешки правим

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9794790 www.24chasa.bg
Геро, сниман на 13 май в гримьорна в Народния театър, минути преди да влезе в образа на Иван Боримечката СНИМКА: Велислав Николов

Актьорът гастролира на сцената на Народния театър в постановката по романа на Иван Вазов “Нова земя”, препоръчва пиесата на политиците - могат или да прочетат романа, или да я гледат

Визитка

Герасим Георгиев-Геро гастролира в Народния театър “Иван Вазов” в ролята на Иван Боримечката в постановката “Нова земя”.
Завършил механотехникум в Русе, той сбъдва детската си мечта да стане актьор.
Приет в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. За перфектното си превъплъщение в постановката “Семеен албум” печели “Аскеер” за главна мъжка роля. Той е първият носител на наградата “Златен Кукерикон” за главна мъжка роля в “Господин Балкански”. Сега е в трупата на Малък градски театър “Зад канала”. Любимец е на тв зрителите като водещ на “Господари на ефира” , на “Като две капки вода” и “Маскираният певец”.

За спектакъла

“Нова земя” по романа на Иван Вазов - замислен като юбилеен спектакъл в Народния театър, дочака премиера. Авторът определя “Нова земя” като “роман из живота на българите през първите години след Освобождението”. Режисьорът Бина Харалампиева е събрала блестящ актьорски екип. Иван Юруков играе Найден Стремски, Валентин Танев е хаджи Ахил, Николай Урумов - хаджи Смион, Радена Вълканова е кака Гинка. В ролята на Иван Боримечката се превъплъщава Герасим Георгиев-Геро (гастрол). В “Нова земя” Вазов събужда част от познатите образи от “Под игото”, а някои от новите герои са наследници на известните характери. Образът на Бай Ганьо (според критици) е вплетен в познат и много симпатичен от “Под игото” герой - Боримечката. Той вече е заможен селски кмет, но все още е кибритлия.

-н Георгиев, защо приехте ролята на Боримечката, който се слави от “Под игото” основно според критици като един простоват образ.

- Ами не всички са завършили академии. Но все пак, ако не са били тези хора, кой да се бие за България? То е нямало кой да освободи България! Защото, както казва един друг мой герой - Зорба, многото мисли и многото приказки искат беззъба уста. (Точният цитат е още по-интересен: “Многото мисли, многото приказки искат беззъба уста, когато обаче имаш 32 зъба в устата - човек искаш да изядеш, като си млад и силен” - б.а.). Тъй че някой е трябвало да свърши тази работа. В “Нова земя” виждаме Боримечката като един човек, който защитава това, за което се е бил, идеалите, новата България, новата държава, принципите си. Докъде успява, докъде не - зрителят ще види и читателят ще прочете в романа. Но не бих казал,

не го нарекъл простоват

герой. Доста е сложен...

- Аз цитирам критиците...

- Те затова са критиците. Защото не са се занимавали с изграждането на образ. Като се вникне, се вижда, че този човек има доста свои сложни вътрешни борби и цели, които се опитва да постигне. Да, по-първичен е, както се разбира и от самата пиеса. Той казва на Стремски (главния герой, сина на чорбаджи Марко, се е изучил): “Аз налитам да бия, ти влизаш по-надълбоко...”. И признава като човек с морал - туй, което не мога да свърша, да го свършат по-умните.

Та приех ролята, защото ме покани Бина Харалампиева. (Критиците пишат, че тя е подбрала блестящ актьорски екип - б.а.) Това беше основното. Да не забравяме, че беше и годишнина на Вазов - мисля, че зрителите знаят, че отложихме премиерата няколко пъти заради пандемията. Да участваш в произведение на Иван Вазов в Народния театър, който носи неговото име, е доста голяма отговорност. Затова приех поканата. Обичам предизвикателствата! И да, играл съм в Народния театър, стъпвал съм на тази сцена. Но след години това ми е завръщането в Народния театър.

- В “Нова земя” Иван Боримечката, когото помним и от “Под игото”, от паметници и илюстрации, предимно е в героична поза и до топчето. Но вече е политик, кмет...

- Като други поборници, той

решава да даде своя дан

за новата държава –

къде успешно, къде не

Накрая сам си признава, че не е за тая работа. Лошото е, че доста поборници от неговия калибър, които са си дали кръвта, костите и живота, са забравени. Близки на Васил Левски не получават поборническа пенсия. Иванка Ботева - също. Това е тяхната съдба - уви. Тогава начело на нашата държава застават едни мекерета.

Хората доста бяха учудени по време на премиерата в края на април (на 13 и 14 май постановката пак се игра - б.а.) колко актуално звучи пиесата, все едно вчера е писано това нещо. С лек страх започваш да си мислиш - абе явно не сме мръднали за сто и кусур години. Все едни и същи грешки правим и не се поучаваме от това, което е било. Питаме се докога. Дали след 100 години, живот и здраве, пиесата ще е все така актуална - дано не е така. Дано да бъде блед спомен на това, което е било.

- Не ми се вярва, но дано.

- И на мен, честно казано.

- Вашият герой Вазов не го обича много, защото е либерал, а поетът не симпатизира на либералите.

- Може и да е така, но пък уважава тези, които са си дали кръвта, поборниците. Които после са били опълченци... В самия роман един от най-чистите герои е Иван Боримечката. Той три-четири пъти спасява, просто си залага главата заради Стремски. Така че не бих казал, че Вазов не харесва Боримечката. Напротив. Той го поставя точно на мястото му.

Боримечката все гледа

всички да са добре,

да са в мир със себе си,

да няма караници,

да се гледа напред, да се мисли за бъдещето, за хората, за младите, за тази държава. Точно така го е представил Вазов и ние така го показваме. Дали успяваме, дали не - зрителят ще разбере. Но мисля, че Иван Вазов му е отредил доста добро място в романа.

- Смятате ли, че магията на “Под игото” продължава и в “Нова земя”? Казват, че автори, чиито творби са посрещнати на нож от критиката, най-много си ги обичат.

- Публиката очаква да види героя от “Под игото”. Той е сред малкото, които се “преселват” в “Нова земя”, да не кажа, че така пълнокръвно - единственият. Юрий Дачев много добре е компилирал текста - вкарал е две сцени от “Чичовци” и от други Вазови текстове. Получава се един хубав трибют на Вазов в Народния театър и това заслужава зрителския интерес. А такъв към спектакъла има.

- Каква е новата земя?

- Изблик на мечти и идеали, пълна с надежди, които набързо са забравени, набутани в ъгъла, сметени под килима, една земя...

 - На келепира.

- Да, и на келепира. Да печелиш ти, не държавата и т.н. Но България не се предава. Участва във войни. Смело, достойно, жертвоготовно. Уви, не е победител, но в крайна сметка всичко зависи пак от управниците. Тук понякога и на Боримечката не му стигат силите.

Цитат от “Нова земя” - думи един от най-знаковите герои - д-р Догански: “България - свободна сега. За мене се изразява тая свобода само в леснотията да се обогатя. Ти ми се учудваш на теорията? Напразно. Аз съм странен само за това, че я изповядвам. Другите, всичките я следват мълчешката и се оставят да минуват за патриоти, за безкористни служители на обществото, за идеалисти. Те лъжат. Какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта, a tout prix, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали. Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре.”

- Ще има ли поука, или финалът е отворен?

- Които искат да намерят поука, да се огледат в огледалото отсреща. За тях, челите повечко, поука ще има. За другите, за които през едното ухо влиза, през другото излиза, едва ли. То това е театърът.

Театърът дава тема

за размисъл

Ако няма какво да кажеш, по-добре не излизай на сцената, както го е казал моят учител Крикор Азарян. Така че ние задаваме въпросите, задаваме темите и надявам се зрителят да си отговори сам за себе си. Това е мисията на актьора и на театъра - да поставя огледала. Понякога обаче те са криви...

- Бихте ли препоръчали на днешните политици да прочетат романа “Нова земя” - все пак е с над 100-годишна “давност”?

- Да, да прочетат! Ако не им се чете - да дойдат да гледат представлението в Народния театър!

- Защо се слива образът на Боримечката с този на Бай Ганьо?

- Когато преди 8-9 години направихме пиесата “Ганьо Балкански”, бягахме от канона, от общоприетия образ на търсача на келепира, простака. Точно обратното! Героят на Алеко е бил на 36-37 години и той се е мъчел по някакъв начин да оцелява в този свят. Допреди пет години е бил под турско робство, копаел е нивичката си, а сега изведнъж накъде да хване? Бай Ганьо е най-малката беля в тази държава!

Представихме

Бай Ганьо

като юпи

Не му достига възпитание, не му достига образование, но това е то. Реалността е такава. Тия, които идват след него, тия с якичките, те са по-лоши - наистина пази боже сляпо да прогледа. Затова е сатирата, да осмива. Калата, Парцалев, Мутафова - бог да ги прости, правеха точно такава сатира. Но тогава не са ги начали “мечки”, “печалбари” и т.н. Някои слагат такива етикети на актьори, които работят над 20 години с успех в театъра... Не се слагам в тази група, бледа сянка съм... На българина много му е къса паметта, както му е угодно - така. Да са живи и здрави тия, късопаметните...

- Бурвил, Дьо Фюнес... казвате, че са били ваши любимци...

- Учил съм се от тези хора. Както се казва, крадеш с пълни шепи от тях. Обичам комедията. Тя е най-сложният жанр. Ако някой си мисли, че е най-лесно да разсмееш, жестоко се е объркал.

- Вие сте млад човек, та така ясно да помните тези прочути комици.

- Благодаря за комплимента. Все пак - 47 години!

- Знам, че сте много зает. Затова се опасявах дали ще приемете това интервю.

- Работя в театър “Зад канала”, знаете. В Пловдив имаме да довършим постановката “Укротяване на опърничавата” от Шекспир с режисьор Стайко Мурджев. Там играя един от най-хубавите образи на Шекспир - Петручио. Да, имам доста ангажименти, но това ни е професията. Като чуя някои колеги: “Няма работа! Мани, мани!”. Има работа! Пандемията? Това са трудностите, които преодоляваш в живота. Ваксиниран съм. Всичко! Както трябва! Човек, ако си мисли, че ще се движи по една магистрала, без никакви завои, без нищо - право напред, жестоко се лъже. Пък и Господ си знае, дава ни от време на време някое препятствие, което трябва да преодолеем. С тази пандемия ни даде знак да се замислим над много неща въобще. Иначе премиера след премиера, репетиции и така нонстоп. Докато другите празнуват, ние работим. Грип, температура, кръвно - ти си на сцената.

Ние, актьорите, сме ампутирани от други професии. Затова на нас орисията ни е тук. Хората, като ни гледат в комедийна роля, си мислят, че тя ни е постоянна. Аз обаче се прибирам вечер вкъщи с умората си. Затова обикновено съм тих и затворен у дома.

- Вие сте зодия Рак - хора от вашия знак се славят като работохолици, но и като големи песимисти...

- Както се казва във филма на Стефан Командарев “Посоки”, песимистите и оптимистите отдавна напуснаха тази държава. Тук останаха само реалистите според мен. Не съм нито оптимист, нито песимист, по-скоро умерен реалист, който гледа реално на нещата, без да се заблуждава. Но поне 30 г. от живота ми са минали в съмнения, в лъжи... Толкова години сме свидетели на тотални лъжи и лицемерие, които вече ми писнаха. Сега, като гледам, всичко това продължава, как да бъдеш оптимист? Чашата няма да те подмине - полупълна или полупразна. Надявам се наистина

да дойдат хора с усещане

за държавност,

да се създава нещо,

тази държава отново да изплува. Да дойде време нашите деца да бъдат по-усмихнати и по-горди и като отиват на работа, и като вземат заплата, и като гледат семейство, да са малко по-горди и по-спокойни.

- Преди време в едно интервю казвате, че не бихте оставили детето си да живее в България (тогава дъщеря му беше едва на 2 годинки - б.р.). Още ли мислите така?

- Сега е 12-годишна. Млада дама. Това е абсолютно неин избор къде иска да учи, какво да учи. Ако иска съвет, ще ѝ дам, но това е неин избор - къде да учи, къде да живее, какво да работи.

- А тя накъде се ориентира?

- Засега към изкуството. Но това са периоди. Аз, като бях на нейните години, също минах през много периоди.

- А онлайн обучението? Как е?

- Една абсолютно изгубена нулева година!

Ако някой се заблуждава,

че тези деца нещо са

научили през тази година,

ще повторя този си израз: Жестоко се лъже. Каквото ще да ми говорят от Министерството на образованието - това за мен е нулева година. Това беше такава пародия на образование, че просто няма накъде...

- Според едно английско изследване образованието се е върнало 10 години назад.

- Е, при нас се върна още повече! Защото при нас в последните години образованието падна на много ниски нива. А сега вече почнахме да дерем дъното. И после се чудим защо няма хора, които да застанат начело на тази държава. Защото няма кой. Защото няма хубаво образование. Това е положението! А това са нашите деца. Вината е у нас. Крайно време е да поемем отговорност към тези деца. Защото после няма с какво да се оправдаваме. Как ще ги погледнем децата?

Слушай подкаста с Геро тук