Доц. Ангел Кунчев: Индийският щам може да доведе четвъртата вълна на коронавируса

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9798929 www.24chasa.bg
Доц. Ангел Кунчев СНИМКА: ПЛАМЕН КОДРОВ

Трябва да се ограничи влизането и от Малдивите, Непал и Шри Ланка, каза главният държавен здравен инспектор

- Доц. Кунчев, на изпроводяк на третата вълна на коронавируса, има ли все още области, които следите с по-особено внимание?

- Не. Много големите разлики бяха характерни в началото на вълната, а сега спадът е повсеместен. Разбира се, не е еднакво навсякъде. Има области, които са с по-ниска заболяемост, някои доближават вече 100-120 на 100 хил. население. Обикновено с най-ниска последните един-два месеца са Видин, Търговище, Разград, Хасково, Кърджали, Ловеч. Там, където има струпано повече население, логично е по-висока заболяемостта. Това са големите градове, макар че понякога има разминавания.

Темпът на спад обаче нямаля - нормално е, защото не може непрекъснато да върви надолу, но следим внимателно нещата.

- От началото на епидемията Разград и Търговище са сред областите, които през цялото време поддържаха малък брой заразени. Има ли конкретна обяснение за това?

- Има и случайни фактори понякога, тъй като, ако един човек, от тези, които наричаме суперазпространители, попадне в голяма компания, в празненство, понякога взривообразно се получава заболяване и това повлиява на цялостната заболяемост в даден регион и град. Но като цяло винаги има особености. Обикновено там, където населението е по-разпръснато, контактите между хората са по-малко и това забавя развитието на епидемичния процес. Подобно беше и в Смолянско, Кърджалийско, където няма толкова струпване на едно място.

- Добре известно е, че по принцип у нас трудно се постига високо ваксинално покритие. Ако доскоро ниският процент ваксинирани срещу COVID бе и заради малкото доставки, сега, когато идват повече бройки, от какво зависи обръщането на тенденцията?

- По-скоро мога да изкажа надеждата си, че нещата ще се случат, защото всички се умориха от мерки. Всички виждат как влияе това и на икономиката, и на нормалния живот, и би следвало, осъзнавайки, че ваксината ще е тази, която ще ни освободи, да си я направят.

Има обаче един индивидуализъм и егоизъм в обществото ни. Ако нещо не ме касае, не ме интересува какво става с другите. Това е обратното, особено на обществата в Азия, които пък са много целенасочени. Там общата цел е водеща и при прилагането на мерките нямаше дискусии нито за ограниченията, нито за маски и каквото и да било.

Ясно ми е, че това, колкото и да си го говорим, в Европа няма да се случи. Но да не стане така, че другите страни да си решат проблема, а ние да се влачим още години, защото това ще се отрази на икономиката, социалния живот и на джоба на всеки един.

Трябва да има

разяснителна

кампания

Ако има хора, които се колебаят и се страхуват, да им бъде обяснено всичко, за да нямат такива страхове.

- За момента най-много от ваксинираните са между 25 и 49 г. Как се движи процентът, сравнено с другите европейски страни, повечето от които приоритизираха имунизирането на по-възрастните?

- Не разполагаме с много данни за възрастовото разпределение на имунизираните в други страни. Досега не съм виждал официална такава статистика за ЕС, но е горе-долу очаквано. Макар че за нас е ясно кое е по-важното - като цяло процентът на желаещите да е висок. Тук не сме добре и това е ясно на всички, отнася се не само за тази имунизация.

Но ако погледнем разбивката,

по-младите и

по-интелигентните

са с по-голямо

желание за

имунизация Колкото върви нагоре възрастта, толкова спада и желанието. Същото важи и по отношение на типа населено място - големите градове са тези, които формират по-големия процент имунизирани. По последните данни, които гледах, във Видин, Сливен, Ямбол е твърде нисък процентът, включително в групите на здравните работници, учителите и особено хора в по-висока възраст, което ще ни създаде проблеми. Според мен една от първите работи на новото правителство трябва да е да убеди тези хора да се имунизират.

Изненада ме и това, което получаваме от сферата на туризма - и там процентът на желаещите е много нисък. Говорим за

10 до 20 бройки

в областен град,

което е безумно

ниско

Ако я карат така, много трудно ще сме конкурентоспособни на другите туристически страни, чието първо послание е, че това е безопасно място, че хората са имунизирани и е налице всичко необходимо като организация и дезинфекция. Ние също трябва адекватно да отговорим на тези търсения на международния пазар.

- За реимунизация всяка година съобщи директорът на “Пфайзер” Алберт Бурла. В същото време данните, които проследяват продължителността на създадения от ваксините имунитет, показват устойчивост поне в първата година и за момента не се отчита спад. Какво налага тезата за ежегодност?

- В кръга на шегата, сигурен съм, че на директора на “Пфайзер” му се иска да е ежегодна, но на нас не ни се иска и е твърде рано да кажем дали това ще е така. Да, един от възможните варианти е, но от друга гледна точка опитът на човечеството от сблъсък с нови вируси досега сочи, че

никой вирус няма

капацитет много

дълго време да

предизвиква

висока

пандемична и

епидемична

заболяемост Обикновено в продължение на 2-3 г. се изчерпва възможността им. Така че, ако се движим по тази линия, вероятно няма да се случи това.

Коронавирусът да стане като грипните вируси - да следим всяка година какво циркулира и да правим съответните ваксини, е възможен вариант. Но на база на моя опит бих предположил, че е по-вероятно постепенно да отшуми. Може би не бързо, може би още 1-2 г. да се занимаваме, но след това да отстъпи място на някой друг.

- Кога ще отменим епидемичната обстановка? Щом СЗО обяви пандемията за отминала?

- Не е задължително. На база на нашите данни - ако са достатъчно ниски и се задържат повече от месец, защо да продължаваме обстановката? Тя ни е необходима, за да може да прилагаме мерки. Ако отпадне необходимостта от тях, няма нужда от извънредна обстановка. Но засега вероятно ще е нужно да се удължи с още месец.

Нещата ще вървят ръка за ръка - това, което се случва в Европа, на Балканите и в света, но е възможно да има и значителни разлики, ако Европа се справи добре, вдигайки процента на имунизирани. Вече виждаме например една 60-милионна Великобритания да има само 2-ма починали на ден, това е огромна разлика. Това е нужно, за да спасим човешки животи, и няма да се уморя да го повтарям.

Ако отменим епидемичната обстановка сега, няма да имаме право да въвеждаме мерките за задграничен контрол, а това ще продължи да е необходимо. Ако ще на другия край на света да възникне друг щам, виждате колко бързо той се разнася въпреки всякакви мерки. Няма как на този фон да кажем, че всичко е наред, да премахнем мерките и да видим какво ще стане - ще го внесем максимално бързо и няма да можем да реагираме навреме. Така че независимо какво СЗО ще обяви, трябва да вземаме решения на база на ситуацията тук.

- Може ли индийският щам да ни донесе четвърта вълна на вируса?

- Може и това са опасенията. Дали ще стане, е трудно да се каже, но има преливане от Индия в други страни. Затова и към страните, от които ограничихме влизането, определено трябва да добавим Непал, Шри Ланка и Малдивите. Там расте заболяемостта на базата на индийския щам, така че този процес неминуемо ще продължи.

- За момента се знае, че от страните в Европа растящо разпространение има във Великобритания. Към други европейски държави успял ли е да се пренесе?

- Няма още сигурни данни, но се отчитат случаи и в други страни. Ясно е, че ще са тези, които имат по-тесни връзки с Индия, макар че полетите са почти тотално спрели. Естествено,

Великобритания е

най-рискова,

защото само

живеещите там

индийски

семейства са

милиони,

а те си поддържат контакти и връзки. При съвременния начин на живот и бързи връзки е само въпрос на време.

- Въпреки сериозната обстановка, до която доведе този вариант на вируса в Индия, още няма много научни данни за него. Защо?

- Ще излезе, защото се работи много активно, но да се направи пълна генетична разшифровка на вируса, отнема много време. Освен това не трябва да е еднократно, а потвърдено поне от няколко независими лаборатории, за да знаем, че е сигурно и СЗО да го обяви. По-важното е и дали е един, или се сблъскваме с няколко варианта с различни характеристики. В рамките на 10 дни ще има по-потвърдена научна информация какъв е и какви са му качествата.

- За разлика от познатите по-притеснителни варианти - нигерийски, британски, южноафрикански, бразилски, за индийския има твърдения, че не е вариант, а нов щам. Така ли е и колко е опасно?

- Рано е да сме категорични в това. Още няма достатъчно данни. Тези дни излезе материал на СЗО, но той пак е условен. Ако са много сериозни промените - да са много сменените аминокиселини, това може да доведе до нов щам, който ще си има свое име и собствена характеристика. Но дори и да се окаже така, по-важно е какви предимства му дава и какви характеристики променя. Може да е с много промени, но те да нямат отношение към човешката патология. Ако обаче са малки промените, но той започне да се разпространява много по-бързо, както беше британският, или да води до ранно развитие на тежки случаи, с което ще напълним болниците или ще умират повече хора, това също е съществена негативна промяна.

Засега за индийския вариант се счита, че по-лесно се разпространява, без да води до много по-тежка заболяемост. Но дали е точно така и какви са характеристиките му, е рано да се каже. Положително е, че вероятно ваксините работят и срещу него, макар още да не е доказано. Това е ключово важно, защото, ако е така, тогава всички фирми ще започнат да работят за обновяване на състава на ваксината така, че да покрива и новите щамове, и вероятно ще вървим не към нова имунизация, а към

трета доза

наесен, която

да покрие и

новите щамове, известни дотогава.

- Кога може да започне прилагането на 3-а доза?

- Рано е да се каже. Ако вземем най-добрия вариант - че започне постепенно ограничаване на вируса, не възникват нови щамове, пада заболяемостта и в цяла Европа тя се свали под 120 на 100 хил., то става под въпрос необходима ли е такава и ще се прави ли. Но това е най-добрият вариант, не най-вероятният.

- Казвате че вероятно ваксините работят срещу индийския вариант, но там и в момента тече кампания, а епидемията се развива с пълна сила.

- Тя тече, но на фона на 1 млрд. население е много далеч от цифри, които да оказват влияние върху епидемичния процес. Освен това проблемът с недостига на ваксини там е голям, защото дори за дипломатическия им контингент не стигат. Въпреки че Индия е производител и ваксината, която ползват е на "АстраЗенека" с производство в Индия.

- В съседни държави бяха установени случаи на южноафриканския, бразилския и нигерийския вариант. Засега не се установяват в България, но няма данни и да са довели до усложняване на епидемичната обстановка, както британския. Какво е обяснението?

- Те явно нямат качества да се утвърдят, да предизвикат нова вълна. Няма особено развитие, специално за бразилския, макар че на последното съвещание с колегите от Европа, растеше процентът, който хващат, специално Белгия, Холандия и Франция. Интересното там е, че, макар че връзките на Бразилия са много по-интензивни с Португалия, тя прекрати всякакви полети и това малко забави процеса, те имат по-нисък процент. Но не виждам съществена промяна в характеристиките на вируса, така че най-вероятно няма да доведат до някаква коренна промяна или нова вълна.

- За 20 г. това е третият коронавирус със сериозно епидемично, сега и пандемично разпространение. Какъв сигнал е?

- Две са възможностите за неприятно развитие. Едната е да продължи прескачане на микроорганизми на видовата барирера, което ще ни създаде много проблеми.

По-големият проблем обаче е, ако се сблъскаме с вирус, който го е нямало стотици хиляди години. Това е втората възможност, която посочват много епидемиолози от години - промяната на климата и топенето на вечно замръзналите почви и ледниците, в които има микроорганизми. Ако продължава да се вдига температурата, те ще излязат на бял свят и очакванията са вече да се срещнем с нещо, срещу което човечеството няма никаква готовност и защитни сили.

 - Вашите притеснения и тревоги за развитието на пандемията?

- Не искам да съм лошия пророк. Очаквам че ще имаме сравнително спокойно лято. Притесненията ми по-скоро са свързани с нагласата на обществото, което както бързо се плаши, когато започне вълна и изпада в паника, така бързо се успокоява и решава, че всичко е свършило, когато то не е, а моментът е точно такъв. Да, имаме много добра тенденция към намаляване, но много бързо можем да счупим този модел, ако правим глупости и се държим неадекватно, ако се събираме в огромни групи без предпазни средства, без маски и дезинфектанти. Това веднага ще се отрази неминуемо на заболяемостта.

- Беше интересно какво ще се случи с грипа през изминалия зимен сезон. Тази година въпросът е все така актуален, но разликата е, че вече има ваксини и се работи върху медикамент.  Кога ще има първа представа как ще се развие вируса спрямо предстоящия зимен сезон в южното полукълбо?

- Скоро. Юли - август са силните месеци на разпространение на грип в южното полукълбо, така че вече ще знаем как вървят нещата в зимния период, какви щамове циркулират и доколко са активни, защото те и сега циркулират, но до такава степен ги избута коронавируса, че не им остави пространство за развитие. Имаше една лека късна вълна в Европа в края на март -началото на април, даже в България почти не се забеляза, но тя е несравнима с миналите сезони, когато имахме грипни епидемии. Неминуемо грипът ще се върне, няма как да го елиминира коронавирусът, по-скоро обратното ще стане. Така че и това е другото. Не искаме да изпускаме от поглед другите инфекции, защото те също са важни - както е дошъл, така и ще си отиде коронавирусът, но ще останат и грипът, и хепатитут, и всичко останало.

 

  • Граждански арест? А полицията?

    Граждански арест? А полицията?

    Идеята за граждански арест не един път се е появявала в публичното пространство - най-пресният случай е този от събота, при който обикновен гражданин “арестува” пиян шофьор, предизвикал катастрофа и впоследствие опитал да избяга от произшествието. “Граждански арест” - на пръв поглед звучи добре. Неслучайно обаче за тази цел има и органи на реда
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо