Без парламент кабинетът може да харчи от други пера, ако не вдига разходите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9807940 www.24chasa.bg
Лъчезар Богданов

Трябва да се преосмисли подкрепата за бизнесите – оправдани ли са и в този вид ли да останат

Държавният бюджет може да се актуализира само от Народното събрание, а на служебното правителство предстоят харчове. Как да ги осъществи, след като парламент ще имаме най-рано в последните десет дни на юли? Освен това е съвсем логично инициатива и проект за актуализация да внесе правителство, излъчено с подкрепата на новосформирано мнозинство, което добавя поне няколко седмици към този срок.

Но да припомним в каква хипотеза Законът за публичните финанси изисква актуализация със санкцията на законодателната власт: увеличаване на общия размер на разходите, увеличение на дефицита и на държавния дълг. Но законът позволява изпълнителната власт да извършва компенсирани промени в съставните бюджети, или, казано просто, може да се вземе от една бюджетна програма или от едно министерство и да се прехвърли на други. Разбира се, същото важи и за насочването на различните “буфери” в бюджета – това са средства, за които правителството знае, че по различни причини няма да се похарчат,

но може да

бъдат използвани

за увеличаване

на харчовете

по усмотрение

в рамките на годината. Тази практика не е особено добра като прозрачност и отчетност особено за големи размери и заради използването ѝ предишни управления са отнасяли критики. Но така или иначе, тя е разрешена от закона и е възможност пред служебното правителство. Без действащ парламент то не може да увеличи общия размер на публичните разходи, така че допълнителни средства за нови приоритети и неотложни дейности ще трябва да се осигуряват чрез пренасочване от останалите пера.

Какво всъщност е предизвикателството преди излъчването на ново управление от новото Народно събрание? Най-належащите към момента държавни харчове са за предстоящите парламентарни избори, тъй като в гласувания през есента Закон за бюджета за 2021 г. не са заложени разходи за два парламентарни избора. Затова тези пари бяха осигурени от Министерския съвет в рамките на действащия финансов план на държавата.

Това обаче са пренебрежимо малки разходи в сравнение с добавките за пенсионери и антикризисните мерки, най-вече програмата 60 на 40 и други подкрепящи транспорта и туризма програми.

Тези мерки в Закона за бюджета бяха осигурени до март. Очевидно предишното правителство е финансирало удължаването им след април за сметка на вътрешни разпределения на бюджета, което ще се види по-ясно в официалните данни следващите месеци.

Но тези резерви

не са безкрайни

– ако има политическа воля за удължаването на подкрепата до края на годината, това означава или сериозно съкращаване на други разходи, или увеличаване на общия размер на разходите, което е възможно само с актуализация.

Съвсем скоро ще видим какви размествания ще направи служебното правителство, за да осигури плащанията за следващите два месеца – вече имаше поет ангажимент за добавката към пенсиите. Съдържателните въпроси по-скоро са други и действително са отвъд краткия хоризонт на предизборния период – те са към бъдещото управление, което вече ще има политическа подкрепа зад себе си.

Съвсем логично е ново мнозинство да заяви промяната в приоритетите чрез внасяне на актуализация на бюджета, но тя може да съдържа както увеличаване на разходи и по-голям дефицит, така и пренасочване на разходи от една област в друга, или увеличаване на разходите, но за сметка на по-високи приходи.

В този контекст вече трябва да се постави на дневен ред темата за формата и продължителността на различните субсидии за бизнеса, аргументирани досега като подкрепа заради кризата - оправдани ли са, трябва ли да са в този вид, за кои и докога.

Шокът от кризите през март, април и май 2020 г. беше осезателен за бизнеса - затварянето на търговските центрове, ресторантите, ограниченията за пътувания във и извън страната, в туризма и търговията на дребно тогава оправдаха бързи действия и подкрепа. Но дали това е така в перспектива?

България и цяла

Европа вече

се възстановяват

от шока,

а с напредването на ваксинацията се надяваме нова здравна криза да не се случи.

Данните за БВП на страната през първото тримесечие показват, че сривът в икономиката вече е овладян. Независимо от ограниченията, текущите данни в последните месеци за индустрията, за експорта, за безработицата, за търговията на дребно и потреблението са обнадеждаващи – и в България, и в Германия, а и в почти всички страни от общия пазар. Да не говорим за Китай, където в икономически аспект пандемията вече е спомен, а САЩ практически ще преодолеят здравния риск с всеобщо ваксиниране. Възстановяването е в ход, макар и с едно голямо изключение - туризма и всичко свързано с пътувания и развлечения.

Ето и последните данни за пазара на труда в България:

безработицата

се върна на нива

отпреди

пандемията,

седмица след седмица повече хора почват работа, отколкото губят. Вече няма и ограничителни мерки, които пречат на определени бизнеси да работят. Пътуванията в Европа се облекчават за преболедували COVID-19 или ваксинирани. Дали е уместно в тази ситуация да продължаваме с този пакет от субсидии?

Според мен подкрепата от държавата трябва да остане таргетирана за тежко засегнати по обективни причини отрасли – например пряко зависещите от международния туризъм. Но ако в даден бранш стопанската активност вече е над нивото от 2019 г., ако в основните търговски партньори като Германия и Италия индустрията е с устойчив растеж, оправдано ли е да се дават пари на българските компании, работещи за тези пазари? Ако целият сектор е в подем, провалът на някои фирми вече не може да се разглежда като резултат от пандемията, а очевидно е следствие от други фактори.

Важно е да се знае и съдбата на добавките за пенсионери, които са около 100 млн. лв. на месец. Още миналата година, когато коментирахме бюджетната прогноза, беше ясно, че макар да са пакетирани като антикризисни, е много трудно след няколко месеца тези мерки да се отменят. България не се слави с високите си пенсии, а с високия дял пенсионери с много ниски номинални пенсии.

Вероятно е да се търси вариант за трайното им увеличение след август. Дали под същата форма, т.е. добавка като сегашната от социалния бюджет, а не от осигурителния институт, дали след преизчисление, или по друг начин, но общият разход ще нарасне и трябва да се намери източник за финансирането му.

Забелязваме и отчетливо позитивни новини по отношение на изпълнение на приходите. Ако те се запазят, още повече – ако служебното и следващото правителство се фокусират върху повишаване на събираемостта и борбата с избягването на данъците, постъпленията за годината ще надхвърлят заложеното в бюджета. Тогава с бъдещата актуализация ще може част от увеличението на разходите – ако такова се предложи, да бъде покрито не с по-висок дефицит и увеличен дълг, а за сметка на допълнителни приходи.

Към април например данъчните и неданъчните приходи са с малко над 2 млрд. повече в сравнение с 2020 г. Това е предвиденото увеличение за цялата година. И означава, че ако икономическото възстановяване продължи, от май до декември всеки месец, в който имаме по-добър приход в сравнение с предходната година, ще е над заложеното в бюджета. Гледайки подробните данни до март, виждаме ръст на приходите от ДДС, от социални осигуровки, от подоходен данък – и то в сравнение с месеците до кризата през 2020 г. до кризата. Това е следствие на факта, че

всяка следваща

вълна на

заразата влияе

все по-слабо

на стопанската активност – бизнесът и домакинствата постепенно се адаптираха, а и на макрониво нямаше масови уволнения, страх от загуба на работно място. Безспорно и вдигането на пенсиите и заплатите на част от обществения сектор се превръщат в повече потребление и оттам в по-високи обороти и данъчни постъпления.

Голямото неизвестно остава разходната част от бюджета. От една страна, трудно се спират харчове и програми, никой не иска да е лошият. От друга, едно ново управление вероятно също ще има амбициозни идеи за повече разходи. Ако икономическото възстановяване продължи и приходните администрации си вършат работата, може да има преизпълнение на приходите, а това дава известни възможности. Дори да се генерира подобен ресурс обаче, той не трябва да се харчи без смислен ефект, включително и за мерки за бизнеса със спорна необходимост.

Така или иначе, този дебат трябва и ще се води в новия парламент.

Възрастни хора се редят на опашка за пенсии пред пощенски клон в София.

СНИМКА: “24 ЧАСА”

  • Не е ли антиваксърството вредителство

    Не е ли антиваксърството вредителство

    Какво показва британският парадокс - където има много ваксинирани, но същевременно страната е пред нов пик с т. нар. делта вариант на заразата. Че концепцията - първо старите и болните, е коварна и очевидно погрешна. Важно е да се ваксинират младите и активните, защото те са в риск от зараза. Да, ваксинацията на старите и болните намалява
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо