Емил Хърсев: Леката инфлация показва, че икономиката излиза от изкуствената кома

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9838679 www.24chasa.bg

Нормалното е държавата да получава пари от бизнеса, а не обратното, казва финансистът

Няма нищо тревожно във финансите на държавата. Друг е въпросът, че всяко правителство има своя разходна програма

Във всички държави има отписване на задължения. При нас не е нормално, че се трупат толкова време дълговете

ББР не е в състояние да обслужва малкия бизнес, няма капацитет да го прави освен чрез партньорства с търговски банки

Заради отварянето сега имаме свръхтърсене на суровини и продукти и това създава усещането, че цените се качват. Това е временен ръст, който ще трае, докато ситуацията се нормализира

 

- Хората приемат инфлацията като нещо заплашително, вие казвате, че тя е симптом на оздравяване на икономиката. Обяснете тезата си.

- Спомени от дълбоки инфлации и от това как хората са загубили стойността на парите си остават в паметта на всяка нация. Нормално е процес, който може да доведе до загуба на стойността на това, което човек е заработил или спестил, да го притеснява. Това е причината да има негативна емоция към този чисто икономически процес. Има и по-страшни неща обаче от инфлацията.

- Вероятно говорите за дефлацията…

- При криза, след загуба на суровини, на пазар, на производства, идва дефлацията. Пандемията доведе до поставяне на цялото стопанство в изкуствена кома. Поради невъзможност да продадат на нормалните си цени, фирмите ги свалят с цел, макар и без печалба, просто да оживеят – ето това е дефлацията. Когато премине този кризисен процес, след като икономиката започне да излиза от изкуствената кома на локдауна, има възстановяване на цените. Това ни изглежда като инфлация.

Но дълго време в икономическата литература дори се спореше дали това може да се нарече инфлация. Така или иначе, когато расте индексът на цените, така го наричаме. Има различни видове инфлация - трайна, с двуцифрен ръст на цените. Такава преживяхме през 90-те години. Друго е онзи скок, който наблюдавахме в държави с плаващ курс, когато преминаха към единната европейска валута - това преживяха Гърция и Италия при въвеждане на еврото, та ако искате и дори Франция. Скок на цените, но веднага след това връщане към нормални нива.

Сега имаме събуждане на стопанството, оздравителен процес. Да, той е съпроводен с ръст на цените, защото дълго време преди това са били потиснати от извъникономически процес.

- Този ли тип инфлация очаквате у нас - краткотрайно повишаване по време на оздравяването и нормализиране на определено ниво?

- Това са не само моите очаквания, това са очакванията на всички централни банки. Американският ФЕД го изрази гласно - нова е временен ръст, който ще трае, докато ситуацията се нормализира.

Ние няма да предприемем никакви мерки, които са характерни за централните банки, когато има опасения от висока инфлация. Това те правят с паричната си политика, за разлика от БНБ, която със закон през 1996 г. е лишена от тази възможност.

- Не се ли подсили инфлацията от наливането на пари за подпомагане на бизнеса?

- Тези понятия - наливане, изливане, са метафорични средства на речта. Става въпрос за поддържане на икономическата активност, за доставяне на ресурс тогава, когато нормалното снабдяване през банковата система е блокирано поради страх и повишено ниво на риск.

Тогава централните банки осигуряват кредитен ресурс през търговските банки. ЕЦБ чрез покупка на корпоративни ценни книжа доставя свеж ресурс директно в компаниите. Това са премислени и целенасочени мерки, за да не се стигне до блокиране на пазара.

Думата наливане предполага някой с лейката да налива в икономиката, без да се съобразява с това какво прави. Не е такъв случаят с централните банки. Няма такъв процес. Има хора, като например един анализатор Фрий Лансер, който каза, че цените в САЩ били ударили небосвода. И стана ясно, че това е станало на годишно ниво 4,6%. Е, това ли е небосводът.

- Икономиката ни в каква кондиция е? Виждате ли нещо тревожно, въпреки че разчитате нейното оздравяване с появилата се инфлация.

- Когато се появи поредната заповед на министър “Всички затваряйте”, какво прави един хотелиер - вади храна и сервира. Естествено - защо да държи капитал във фризера. А като се каже “от другата седмица работиш”, той започва да купува за попълване на запасите, които е унищожил. Следователно сега имаме свръхтърсене.

- От изявление на финансовия министър стана ясно, че и запасите в бюджета са отишли в различни посоки. Това не е ли притеснително?

- Ние, финансистите, работим със статистика. С изключение на онези, които извършват оперативно тази дейност. Не мога да твърдя нищо такова. Забелязвам един доста сериозен фискален резерв – над 6 млрд. лв. Парите са в БНБ, където в крайна сметка можем да видим с какво разполага правителството. Това в никакъв случай не мога да нарека с термина “изпразване”.

Друг е въпросът, че всяко правителство провежда своя политика и има своя разходна програма. Едно правителство мисли, че трябва да строи пътища, друго смята, че трябва да прави пристанища. И когато един бюджет е правен с оглед на едни приоритети, може да не съответства на следващите приоритети. Налага се приемане на нов финансов план. Това най-вероятно ще се случи, когато има парламент и от онази група народни представители, които излъчат правителство.

- Казвате, че държавата не трябва да подпомага бизнеса при нормални обстоятелства. Не мислите ли, че тя трябва поне да създава правила и условия за бизнес?

- Не е нормално държавата да храни бизнеса, защото не съм видял крава да суче от теле. Има си естествени процеси.

Онова, което създава стойност от 8000 г. насам, е бизнесът, стопанството. Нормално, там се създава стойност, там се печелят пари. Заради локдауна сега имаме мерки за стимулираме. Това, че ще спрат мерките за подкрепа, не означава, че ще се влоши състоянието на икономиката, напротив - ще се подобри, ще заработи и ще започне да си плаща, както го е правила винаги.

Държавата трябва да помага, като например да привлича инвестиции, туристи. Не можем да очакваме държавата да плаща на бизнеса проценти от неговия оборот, защото той не може да ги изкара. Нормално е държавата да получава от фирмите пари, а не да ги храни. Които и да са те. Те трябва да работят и да си плащат данъците.

- Някои фирми обаче май са хранени косвено. НАП например отписа дългове за около 10 млрд. лв. Виждате ли скандал в това?

- Във всяка държава има отписване. Това е нормална процедура. Не е нормално да се натрупват за толкова дълго време. Трябва по-скоро да се мисли за изпълнителното производство, защото те не са станали несъбираеми за ден или два.

Например всичките фирми, които са направени специално да обслужват веригата на усвояване на данък добавена стойност. Трябва по-бързо да се затварят тези черни дупки във веригата за ДДС. Проблемът е съществувал в рамките на тези 10 години, не се е появил сега. Нищо не са опростили колегите, нищо. Половината от задълженията от самото си начало са били за отписване. Има и работещи компании, разбира се, от които е можело да се събере дължимото.

- Храни ли държавата през Българската банка за развитие определени фирми?

- Не мисля, че е такъв случаят. Като гледам за кои фирми става дума, това са работещи компании. Рафинерии, такива, които изграждат инфраструктура. А и както се вижда от отчетите на банката, няма нито един необслужван заем. Следователно те са редовни. И съм сигурен, че те са обезпечени. Както в България стана традиция поради силното внимание на законодатели и политици, те са и преобезпечени.

- Какви са причините големи фирми с бели кредитни досиета и внушителна бизнес история да не търсят търговските банки, а да предпочитат държавната банка?

- Не ги заобикалят. Говорим за финансови институции под чуждестранен контрол – клонове. Има цели отрасли, които като правило тези гиганти не кредитират. Например - военна промишленост. България има огромен за размерите на страната военнопромишлен комплекс. Няма търговска банка, част от международна финансова група, която да финансира български военен завод. Представете си, че той получава поръчка за 100 млн. долара от държава. Откъде получава финансирането да произведе снарядите, да ги закара до съответната държава и да усвои парите от тамошната държавна поръчка. Ето ви класически пример за заем, който нито една търговска банка няма да отпусне. По никакъв начин. Освен държавната.

- Сред фирмите с усвоени кредити от ББР до момента няма представители на този отрасъл… Или греша?

- Има и други казуси. В последно време АПИ например ползва облекчен режим. Възлага строителство, като в самите тръжни условия казва - искам някой да дойде, да построи целия път и когато е готов, тогава ще му го платя. Е, кой ще кредитира строителството на този път? Или предполагаме, че нашите строители имат милиони на каса, с които да строят магистрали? Такива обекти и проекти на държавата, в които тя е краен платец, е нормално държавната банка да е в състояние да ги финансира.

- Няма ли да се обърка финансирането на тези сектори, ако се приеме ограничението, което се обсъжда - до 5 млн. лимит за заем, както предлага икономическият министър?

- Тук става дума за сбъркано конструиране на държавната банка. Преди да обсъждаме дали да обслужва малък и среден бизнес, преди да се слагат лимити, трябва да се проучи опитът на други държавни банки. ББР не е в състояние да обслужва малкия бизнес, няма капацитет да го прави освен чрез партньорства с търговски банки. Нито има мрежа в цялата страна, нито администратори, нито технологични възможности.

- Не се ли води в момента тази дискусия, как да работи ББР?

- Първо би трябвало да се прочете какво представляват държавните банки на други страни, как работят. Коя банка бе направена за плана “Маршал” - американската държавна Ексим банк, която отпуска милиардни кредити за цялата авиоиндустрия, за ескадрили. Тя отпуска кредити и на държавите, които купуват американски изтребители.

ББР е натоварена с една функция, която не е за банка. В другите държави я изпълняват суверенни фондове за управление на имуществото. Например участие в капитала на частни банки. Сега то минава през нея, защото държавата няма такъв фонд.

- Може би не ни достига като държава ресурс да направим мощна държавна банка?

- ББР би могла да бъде десет пъти по-голяма. Защото има ресурс, който би могла да привлича. Има финансови групи, на които балансовото им число е по-голямо от нашия БВП. Те обаче не са част от тази система на суверенните финансови институции, които осигуряват линии.

ЕЦБ, още когато подписахме едно споразумение за такава линия, зададе пряко въпроса защо ББР не се яви да представи план за изкупуване на ценни книжа и ето готов финансов ресурс за България. Защо не го прави? Тя може 10 пъти повече кредити да привлече и отпусне в икономиката.

- Очакваме пари по плана за възстановяване и устойчивост. Какво трябва да направим, за да не бъдат те просто получени и похарчени?

- Няколко простички неща. Да направим план, достатъчно амбициозен, и достатъчно агресивен, за да ни развива бързо индустрията. Да го отстояваме. И разбира се, той да бъде изпълнен. Каквото сме написали, да го направим. Като кажем, че ще копаем дупка, наистина да я изкопаем.

CV

l Роден е на 19 октомври 1961 г.

l Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси” във ВИИ “Карл Маркс”, сега УНСС

l Докторската му дисертация е на тема “Еволюция на парите”, 1990 г.

l Доцент е по банково дело в УНСС

l Бил е подуправител на БНБ

l В различни периоди е бил член на бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и БРИБ

l Женен, има две дъщери

  • Кой има полза от сатанизирането на лекарите

    Кой има полза от сатанизирането на лекарите

    Сатанизирането на българските лекари продължава. Всеки ден излизат различни по посока компромати и върви чистка с неясна мотивация. Мислехме си, че това е породено от неистовия стремеж да се ликвидира всичко, което мирише на Бойко Борисов. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров (R.I.P.). Според последните социологически данни партия ГЕРБ твърдо е
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо