Кирил Петков: Променяме мерките за бизнеса, парите ще са за възстановяване, а не просто за усвояване

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9849543 www.24chasa.bg

ББР е създадена с фокус върху малкия и средния бизнес

Излишно е да се конкурира на добре развития банков пазар с другите банки за даване на големи кредити

Важно е и при каква лихва са давани кредити от ББР и какви са обезпеченията

Ако ББР стане с нови експозиции към малкия и средния бизнес, би трябвало да му е любима банка

Когато има прозрачност, връщане към старите методи на тихо решаване за огромни кредити става невъзможно

Не може просто едни пари да бъдат изхарчени от държавата, ако не предизвикат икономическа вълна от частни инвестиции

- Г-н Петков, защо точно Българската банка за развитие е приоритет във вашия мандат?

- Служебното правителство е в следната икономическа рамка - нямаме в момента актуализиран бюджет, което налага лимити върху разходите.

Дори да имаме повече пари, не можем да ги изхарчим. До месец май включително имаше заложени икономически мерки. Сега вече здравната криза отминава и на бизнесите им трябва ликвидност, трябва да се възстановят, в момента те вече работят. При рестриктивен бюджет единствените места, от които може да се вкара ликвидност в системата, са държавни организации. Една от тях е ББР.

В момента гаранционната схема за финансиране на фирмите през ББР не е най-ефективната. Но за да намерим ефективен начин на подкрепа за малкия и средния бизнес един от първите ми приоритети беше да видя как можем най-оптимално да използваме средствата извън бюджета.

Отделно през годините ББР беше във фокуса на журналистически статии и разработки, в които се казваше, че потенциално може би изпълнява несвойствени дейности за нейния устав и дори срещу основната си задача, описана в закона. Някои от тях са със срокове 60 дни, например одобрения на управителния и надзорния съвет. Поради това знаех още от ден първи, че ако искам да видя какви средства има в тази банка и дали те са изразходвани по най-правилния начин, трябва да започна от нея.

Мисля, че за използването на големите публични ресурси в България няма достатъчно прозрачност. Идеята беше с промените в ББР не само да има прозрачност, но и да стане ясно какво се е случило със средствата в нея. През последните години в банката бяха налети огромни средства, общо 840 млн. лв. Крайната цел беше да видя дали можем да оптимизираме тази банка, за да бъде част от инструментите за възстановяване на малкия и средния бизнес след кризата.

- Предполагам, че вече знаете какво е състоянието и ликвидността на банката?

- Да, ликвидността е много добра. Поне от финансовите отчети изглежда, че тя е много стабилна. Аз все още не съм видял самите кредитни досиета или дори обобщени данни. Проблемът беше, че видях един първичен доклад от Сметната палата, в който се казва, че има огромна концентрация на най-големите кредити - Топ 20 клиента заемат 92% от всички кредити, дадени на небанкови и държавни институции. Като видях този доклад, той затвърди страховете, които имах на базата на журналистическите статии. За мен беше стресиращо да видя, че 8 компании са поели близо 1 млрд. лв. от капитал, който е общо 1,4 млрд. лв.

- След като твърдите, че банката е стабилна и стана ясно, че тези кредити се обслужват навреме, защо държите да имате достъп до тези кредитни досиета, ако имате ресурс да изпълните мерките за помощ на бизнеса?

- След като съм стъпил като принципал, ще бъде все едно един човек да управлява милионен ресурс и да му казват, че всичко е наред, а реално той да не знае точно по какъв начин се раздават неговите пари.

Точното обслужване на кредитите е много добра новина и аз се радвам, че е факт. Но това е единствената информация, която имаме до този момент, и тя е от писмата на фирмите, които те самите ни изпратиха. Аз още нямам пълно потвърждение дори за това. Надявам се да е така.

Освен обслужването на кредитите там има две много важни функции - едната е какъв е лихвеният процент, защото това е възвращаемостта на нашите пари, другата е какви са обезпеченията зад тези кредити. Цялостният смисъл на съществуването на тази банка е да подкрепя малкия и средния бизнес. И аз държа това да е нейната истинска роля, както е в закона за ББР. Ако тя иска да се конкурира с другите за сделки по 100 млн. лв., но с нашите пари, ми се струва, че нейното съществуване е излишно, няма нужда да бъде конкуренция в един доста добре работещ банков пазар.

На теория една банка за развитие трябва да работи в пазарни ниши, които са между това, което една обикновена търговска банка би дала като заем, и реалната нужда на пазара, която би подпомогнала конкурентоспособността на икономиката. Вече видяхме два кредита с по 5% по-ниски лихви, тези сделки не трябва да са с тази банка.

- Но тъй като в закона това не е забранено изрично, според вас какво е решението - да се запише в закона, че не може да се дават големи кредити?

- В закона не е изрично забранено, но доста ясно е описан фокусът на тази банка и е казано, че той е за малки и средни предприятия. И това, което предложихме, е от тук натакък, да се лимитират всички експозиции на банката, извън тези към финансови институции. Таванът да бъде до 5 млн. лв, както казаха официално от банката. Много се надявам да направят тази промяна в устава.

- А какъв е проблемът следващият министър да отмени този устав?

- За мен беше много важно да направим обществените обсъждания, които вие проследихте в интернет. Фирмите с най-големи кредити от ББР не дойдоха да се срещнат с нас. Процесът беше важен, защото, когато вкараме много прозрачност в една система и когато цялата общественост го разбира, връщането обратно е възможно, но става много по-трудно.

Зарадва ме, че когато обявих, че УС на ББР не е дал достъп на Одитния комитет до кредитните досиета, на телефона в министерството започнаха да се обаждат хора, които ни подкрепяха. С други думи, когато едни хора, които не са от банковия сектор, започват да осъзнават, че техните пари не са използвани целево, връщането към старите методи започва да става невъзможно. Времето на вземането на тихи решения за огромни кредити изтече.

Аз имах потенциална възможност да се договоря деликатно със сегашния надзор и УС за въвеждане на промени в устава и никой да не разбере. Но не го направих!

- Имате предвид, че те са ви предложили да се случи по този начин?

- Не, но усетих, че прозрачността ги плаши. Аз направих първоначалната среща и им казах: каня ви да си кажете вашата гледна точка, може и аз да не съм прав. Но условието ми е дебата да се случи в публичен разговор, защото това не са нито вашите, нито моите пари. Те казаха: ние сме много готови да водим сериозен разговор, но не искаме да участваме в събитие, в което ни снимат. Какво беше моето учудване, когато на следващия ден се засякохме с Надзорния съвет в студиото на Нова телевизия.

- И все пак решението не е ли да се направят промени в закона, например и надзорният съвет да се избира от парламента?

- Ако имаше възможност за законотворчество, нещата наистина щяха да бъдат много по-лесни. Но аз съм бил досега в малкия и средния бизнес и знам, че решаването на проблемите не трябва да се отлага. Можехме да кажем: единственото, което министерството ще направи, е да предложи един законопроект. Но ние не знаем в какви срокове е възможно той да бъде приет, като в същото време не изключваме той да бъде значително променен от различни лобита. Аз реших, че имаме само 60 дни и няма смисъл да чакаме бъдещи възможности. В западното общество има публично изслушване, тази форма на комуникация не съм я измислил аз. Това е начинът за запазване на обществения интерес и възможността веднъж за винаги да се спрат решенията за огромни ресурси да се вземат при затворени врата.

- От ББР заявиха, че ще изпратят запитване дали Одитният комитет може да има достъп до кредитните досиета. Вашето тълкувание е, че има, така ли?

- В закона е казано ясно, че банката си има орган. Той се казва Одитен комитет и той трябва да има достъп до информация. Впечатляващо е, че не ни бяха дадени аргументи и юридически мотиви защо не ни дават информацията за кредитните досиета. Те са казали: ние имаме информация, но няма да ви я дадем. Много се надявам, че този тип отношение към новия Одитен комитет не е продиктувана от страх от прозрачност.

- Подали ли сте вече искане за лиценз за новия надзорен съвет?

- Да. БНБ е била много кооперативна с нас досега и действа по закон и много бих се радвал да видя един оптимален срок за одобряване на кандидатурите, които сме предложили. Те са много компетентни експерти и отговарят на всички изисквания. Направили сме всички законови стъпки, за да не остане тази банка много дълго без работещ надзор, защото ако има управители, които нямат надзор и не дават информация на Одитния комитет, те реално могат да си правят каквото си искат.

- Не смятате ли, че сега се създава ситуация, в която имиджът на банката започва доста да страда, което може да й навреди?

- Може да сме навредили само на имиджа на някои от членовете на надзорния съвет, които уволних, защото показахме, че не са си свършили работата както трябва.

Ако влезе в сила новия устав на ББР и се освободи нова експозиция за подкрепа на малките и средни предприятия, не само че не сме навредили на имиджа на банката, но би трябвало тя да стане любимата банка на малките и средните фирми. Това бих искал да видя.

- Ограничението от 5 млн. лв. няма ли да попречи на партньорството на ББР по инициативи като “Три морета” и InvestEU?

- По “Три морета” ББР вече е дала своите средства - 20 млн. евро. Министерството на икономиката е главният координатор по инициативата. Надявам се, че проектите предложения от България ще бъдат иновативни. Даже идеята е да се добави към стандартните оси - транспортна, енергийна и дигитална свързаност, четвърти панел “Иновации”. Вярвам, че това ще е нова посока. Ако говорим за координация между страните, които участват, най-доброто нещо би било да се стартират малки нови компании с екипи от специалисти от повече от една държава, което реално да покаже, че целият регион може да е конкурентоспособен.

- Какви ще са предложенията?

- Едното нещо, което обсъждаме с различни компании, е свързано със суперкомпютъра, който вече имаме в “София Тех парк”. Една от индустриите, които не може без него, е биотех сферата, особено във връзка с ДНК изследвания и проучванията на нови молекули за лекарства. Представете си да направим център за биотехнологии в “София Тех парк”, където да поканим компании от цяла Източна Европа. Да дойдат в България и да отворят офис и да работят със суперкомпютъра. Мечтата ми е освен тези големи компании да има място и за стартъпи. Това за мен е истински успех.

Това е един пример, ако успеем да преструктурираме ББР, как тя би била идеалният партньор за такива стартиращи компании.

- Кога ще огласите новите мерки за подпомагане на бизнеса?

- Ще ги оповестим през следващите дни. И там имаме доста иновативен подход. За мен публичният ресурс е добре да се използва само когато може да стимулира частен ресурс. Не може просто едни пари да са изхарчени от държавата, ако не предизвикат икономическа вълна от частни инвестиции.

- Значи няма да се дават пари директно на компании?

- Има някои сектори, които са много засегнати от кризата, така че гледаме да е балансирано. Но тези пари трябва да бъдат стимул за истинско възстановвяване, а не просто за усвояване.

- А с досегашните мерки какво се случва?

- Когато държавата затвори бизнес, за да запази живота и здравето на хората, тогава тя трябва да плаща, за да се държи бизнесът жив, така е логично. Но когато вече бизнесът е отворен, е хубаво да има пазарен елемент. Ще има продължение на съществуващите мерки, но ще вкараме нова посока, защото вярваме, че бизнесът влиза в нов етап на възстановяване.

- Разбирам, че сте положително настроен към развитието на икономиката?

- Да, сигурен съм. Знам, че на моите колеги от малките и средните предприятия в този момент им трябва ликвидност, за да могат да направят нов подем. Те са успешни бизнеси, не им трябва непрекъснато да бъдат подпомагани от държавата за да просперират.

CV

l Роден е през 1980 г. в Пловдив

l Завършва финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър

l Има магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, където преподава икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността

l Един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност

l Предприемач, развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност, разработването на пробиотици и биотехнологии

l Министър на икономиката от 12 май 2021 г.

l Семеен, с три деца

  • Данъци се плащат от всички, за да има за всички

    Данъци се плащат от всички, за да има за всички

    Само за няколко седмици НАП отвори доста широк фронт срещу сивия сектор и неплащането на данъци. Приходната агенция въведе тотален данъчен контрол над горивата, после мина към фирмите с големи касови наличности, последната акция е проверка на онлайн търговците. Действията на НАП са похвални, защото сивият сектор и неплащането на данъци
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо