1. Как ще се отрази върху резултата на “Има такъв народ” на 11 юли решението на Слави Трифонов да се оттегли от листите ?
2. Какъв сценарий мисли за себе си Слави Трифонов?
С тези два въпроса “24 часа” се обърна към политолозите проф. Румяна Коларова и Първан Симеонов. Ето коментарите на Първан Симеонов.
1. Отказът на Слави да участва в листите на партията си, е предизвикателство. В същото време може да се каже, че колкото са гласували за Слави, толкова са гласували и против Борисов. Това продължава да е актуално, защото временното правителство се харесва на хората и това дава допълнително енергия на всички партии на протеста.
В същото време Слави ще трябва да положи усилия да обясни искрено решението си, защото само така може да бъде истински разбран. По ред причини ми се струва, че Слави Трифонов едва ли има възможност да изпълнява работа като народен представител всеки ден. Затова постъпката му е логична и отговорна. Забелязал съм, че той държи на процедурите и ако беше избран за депутат, нямаше да е в състояние да изпълнява задълженията си, затова и решението му е логично. Има достатъчно време да го обясни на хората в хода на кампанията.
2. Вероятно е Слави Трифонов да няма за себе си никакъв сценарий. Но е длъжен да остави финала отворен, защото така сценаристите дават съспенс и още едно очакване. Мисля, че Андрей Райчев е прав в твърдението, че ако Слави очакваше кратък парламент, нямаше да се откаже от перспективата да е депутат. Но ако не иска да е в листите за народен представител, това означава, че очаква дълъг парламент и съответно кабинет, което означава, че ще му е трудно, затова и се отказва навреме.
От друга страна, ако наистина е решил да заеме някой от другите постове в държавата, например президент, това не се връзва много със сегашната му политическа симбиоза с Румен Радев. По-скоро говори, както навремето Симеон Сакскобургготски - “когато му дойде времето”. Впрочем този подход донякъде е окей, защото по този начин има изчакване тип “да видим народът как ще ги подреди”.
Изчакването и мълчанието обаче не могат да продължат безкрайно. Още повече, че има известно противоречие - искаш лична отговорност, мажоритарен вот, което означава личности, а изведнъж заявяваш “Аз ще бъда отзад” и “Ние няма да използваме преференции”, или пък нищо не казваш.
Важно е да се види голямата картина, а тя е, че едно цяло политическо поколение сякаш осъзнава, че трябва да се правят крачки встрани. Първо го направи Доган. Борисов също имаше подобен план и сега му се удава възможност да го осъществи, даже той така го и предвиждаше - да изкара пълен мандат и после отстрани да дърпа конците. Но сега известно време ще има известна абстиненция и няма да може да спре да говори.
Вижда се, че и Слави Трифонов разсъждава така. Хитро и находчиво Каракачанов каза: “Проблемите са между лидерите, не между електоратите, затова лидерите крачка встрани, за да не тежат междуличностните ни отношения". В този случай може да има ползи, докато в случая с отказа на Слави от депутатство може и да се окаже не толкова голям плюс, защото голяма част от вота за “Има такъв народ” наистина е личен.