Голямо бързане беше в краткия живот на 45-ото народно събрание да бъде променен Изборният кодекс. И да бъде вкарано задължителното гласуване с машини, както и ред други промени като район “Чужбина” и пр. Още при нощното гласуване на промените на второ четене депутати и журналисти предупреждаваха, че голяма част от текстовете са недомислени и недоправени. Никой от т.нар. партии на протеста, които стояха зад промените, не чу.
Сега се оказва, че май тази работа с машините няма да стане като хората. От една страна, защото времето за организиране на обществена поръчка от чисто новата, назначена от президента Румен Радев ЦИК не стига. От друга, защото бюджетирането на допълнителните 1500 машини май се оказа правено на око. И това е само първият капан по организацията на предстоящите на 11 юли избори.
Тепърва ще се появи и проблемът откъде да се намерят хора и терени за над 800 секции зад граница. Което също е резултат от прибързаните промени в кодекса.
Бързата кучка слепи ги ражда, гласи поговорката. Само че как се правят избори на сляпо? Така се дава основание на всеки да обжалва какъвто и да било резултат от тях - било заради липсата на машини, било заради някоя друга недомислица.