Димитър Стоянов: Решението за „черния списък“ влиза в конфликт с конституцията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9869983 www.24chasa.bg
КАДЪР: ТВ ЕВРОПА

Решението за „черния списък“ влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби, казва в интервю за "Правен свят" юристът Димитър Стоянов.

Ето цялото интервю:

- Г-н Стоянов, миналата седмица служебното правителство прие решение, че ще създава своеобразен „черен списък“ за лица и фирми, които са свързани със санкционираните по т.нар. „закон Магнитски“. Възможно ли е подобно нещо, при положение, че към момента нямаме действащ закон, който да урежда такава процедура, а нямаме и парламент, който да го приеме?

Решението на Министерския съвет, прието на 4 юни 2021 г., за което говорите, ми припомни един от „заветите“ на римското право, който остава валиден и до днес. Най-точно той е представен чрез думите на Тацит, който казва, че приемането на закони ad hoc или ad personam е тест за държавността. В този случай, чрез акт на изпълнителната власт, в лицето на служебно правителство с много ограничен от конституционна гледна точка мандат, се сформира „постоянна работна група“ с участието на представители на МВР, МФ, ДАНС, НАП, която в „спешен порядък“, цитирам решението, да изготви и поддържа списък на лицата, които попадат или потенциално биха попадали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ.

Подобен подход влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби – принципът на правовата държава, свободната стопанска инициатива. Още повече, че подобно решение, както отбелязахте, се взема в условията на липса на работещ парламент и приета нормативна уредба, ако целта е да се приложи антикорупционна политика, която да отговори на санкциите.

Това е изцяло ad hoc действие на изпълнителната власт. На базата на кои действащи закони и процедури се съставят „черни списъци“ в „спешен порядък“? Какъв ще е критерият, по който една или друга фирма ще попадат в него? Какви ще са последствия за тези фирми? Подобно действие не само нарушава принципа на правната сигурност, то много удобно може да се превърне в бухалка.

Правителството би могло да сформира работна група, която да набележи мерки в областта на превенцията и противодействието на корупцията, изпълняващи се в диалог между институциите. Могат да се изработят предложения за промяна на законодателството, които да се внесат в Народното събрание, с цел да се реши един или друг проблем. „Черен списък“ в „спешен порядък“ не е решение. Кой ще поеме отговорност, ако посочените поименно в този списък хора, потърсят правата си в Страсбург и осъдят България? Тогава всички данъкоплатци в страната ще заплатят този каприз на един назначен кабинет.

Чуха се мнения, че такъв списък би нарушил поредица от конституционно установени права на засегнатите лица и фирми, както и нарушения на международни актове, по които България е страна, като ЕКПЧ и Международния пакт за гражданските и политическите права. Най-малкото нямаме никакво уверение, че в него няма да попадат произволно лица, посочени лично от служебния кабинет. Споделяте ли една такава теза?

Конституционосъобразността на решението в текущите условия на служебен кабинет безспорно е под въпрос. България е Република с парламентарно управление, в Конституцията изрично е прогласен принципът на правовата държава, чл. 19, ал. 2 посочва, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. България се управлява спрямо Конституцията и закона на страната. Кой е законът, в който се съдържа процедурата за създаване на такъв „черен списък“? Такова юридическо основание няма изобщо.

Съгласно решението, ДАНС и НАП предприемат постоянни мерки за установяване „степента на свързаност“ на лица с лица по „черния списък“ и да предлагат неговото допълване в случай, че се установи свързаност. Самият „черен списък“ ще включва и „асоциирани“ лица на вече санкционираните. Нещо повече, кабинетът ще установява лица, които „потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите“. Един конкретен пример – ако една фирма е доставяла кетъринг на лице, което „потенциално би попаднало в обхвата на санкциите“, то това ще се явява ли „свързаност“ и под каква степен, след като ДАНС и НАП ще установяват „степен на свързаност“?

Още веднъж – по какъв критерий ще се осъществява това, кой е приложимият закон? Дори самият юридически език на решението е изключително неясен и неточен, дава се усещането, че то е написано на коляно, без каквото и да е било обсъждане и съгласуване, а впоследствие в още по-спешен порядък прието от Министерския съвет.

Ако целта ни са силни, отговорни и прозрачни демократични институции, работещи в интерес на гражданите и правовата държава, то взетото решение е абсолютната противоположност на тази цел.

- Как очаквате да се отрази включването в този списък на десетки лица и фирми от България, без критерии и яснота за това кой реално ще влезе в работната група, натоварена с изготвянето и поддържането му? Очакванията са, че решението на правителството може да бъде атакувано по съдебен ред и да бъде обявено за нищожно, но ако това не се случи, може би ще последват десетки дела в Страсбург за накърнени права?

И двата варианта са възможни – атакуването на решението по съдебен ред и евентуални бъдещи съдебни производства пред Европейския съд по правата на човека. Чисто времево най-близо стои възможността решението на Министерския съвет да се атакува пред Върховния административен съд. Но една такава процедура от страна на изпълнителната власт – т.н. „черен списък“ отваря вратите за не едно или две бъдещи дела пред ЕСПЧ.

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областа на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт по тези въпроси към политическея кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа. Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. Редактор на предаването "Реакция" по Телевизия Европа.

  • Милиарди левове чакат икономиката да тръгне

    Милиарди левове чакат икономиката да тръгне

    Едни поне 30 млрд. лв. май чакат икономиката да тръгне нагоре, за да бъдат похарчени. Поне така може да бъдат разчетени последните данни на БНБ, които показват, че сумата на депозитите е с толкова по-голяма от тази на кредитите. (Виж 8-а стр.) По принцип привличането на влогове се смята за най-стабилния източник за финансиране на заеми
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо