Атанас Пеканов: Инвестициите трябва да отиват в цялата страна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9878542 www.24chasa.bg
Атанас Пеканов

  Надявам се 13% от 12-те млрд. лв. от плана за възстановяване
и устойчивост да влязат в икономиката още тази година, казва вицепремиерът по управление на европейските средства

 Имаме проект за медицински хеликоптери, който съм убеден,
че ще бъде одобрен

Получихме голям брой предложения за алтернативни
енергийни източници

Още акценти

Санирането е част от европейските приоритети и от
инициативата за реновиране в Европа. 
Опитваме се да направим така, че тези средства да се изразходват по-устойчиво

Търсим начин да увеличим в плана парите за икономическа трансформация, които сега са
900 млн. лв.

- Г-н Пеканов, към 1 май 13 държави от ЕС бяха внесли своите планове за възстановяване и устойчивост в Брюксел. Българският имаше три варианта, вие правите четвърти. Няма ли следващ кабинет да реши и той да го надгражда? И кога ще влязат тези над 12 млрд. лв., които са за възстановяване на икономиката?

- Целта ни е в рамките на нашия мандат да подобрим плана, да покажем повече амбиция в него и по този начин да предоставим една версия, която е готова за внасяне. Надяваме се да успеем до края на мандата на служебното правителство.

Относно въпроса кога ще дойдат тези средства - това зависи от срока на одобряване от страна на Европейската комисия. Нашата надежда и според мен на всяко едно правителство – и на миналото, и на следващото, е предварителните 13% от финансирането да влязат в икономиката ни тази година. Останалите ще дойдат в момента, в който бъдат реализирани проектите.

- Казахте, че не бил амбициозен и доколкото разбирам, това се отнася най-вече за зелената трансформация и като че за въглищните тецове. Какво ще промените в стълба “Зелена България”?

- Получихме голям брой проекти за различни видове алтернативни енергийни мощности, пилотни проекти за показване на потенциала за различни възобновяеми енергийни източници и ще се опитаме те да намерят място в плана. По този начин се стараем да отговорим на сериозните критики на Европейската комисия, като същевременно обезпечим енергийната сигурност на страната.

- Предвижда ли се проект за улавяне на въглеродния диоксид, който е много спорен сред експертите, а и сред политиците? Ще се увеличи ли финансирането за проекти за зелен водород, в първия план липсваха, във втория бяха над 78 млн., в третия над 234 млн.

- За момента по-скоро не планираме включването на този проект. Причината е, че в други страни няма все още реализирани подобни проекти в необходимите мащаби, които да са технически в експлоатация. По отношение на зеления водород в момента има един проект и ние не смятаме да инвестираме повече от вече заложеното в плана.

- Бизнесът неведнъж се изказваше против стиропора, тоест срещу пари за саниране на сградите. Успя да ги свие с близо 900 млн. във втория план. Но всъщност зелената сделка е с фокус точно санирането, тоест харченето на по-малко енергия. Вие ще пипате ли тази мярка?

- Санирането е част от европейските приоритети и от инициативата за реновиране в Европа. Ние се опитваме да направим така, че тези средства да се изразходват по-устойчиво, като се стремим да въведем механизми, с които да се гарантира, че наистина това ще се случи по най-ефективния начин.

Като част от тази цел се опитваме да заложим индикатори за изпълнението на тази програма така, че хората да нямат съмнение дали тя е реализирана по най-добрия възможен начин. Не планираме големи промени в цялостния размер. 

трябва да отиват в

цялата страна, а не да

са фокусирани в София

и големите градове

- И какъв ще е финансовият модел при санирането – безвъзмездно финансиране или участие на хората със собствените им пари? Практиката показва, че вторият начин у нас не работи.

- Опитваме се да намерим някакъв среден вариант, комбинация между двете, така че да започне да действа модел, в който има съфинансиране, но то да не натоварва прекалено много финансово гражданите и да взема предвид социалния аспект, който е много важен.

- В първия план парите за икономическа трансформация бяха малко и насочени най-вече към индустриалните паркове. След реакция на работодателите бяха увеличени на 900 млн., но дали това е достатъчно?

- Това всъщност са два отделни проекта. По програмата за икономическа трансформация има действително 900 млн. лв. и ние търсим възможности те да бъдат увеличени. Проектът за индустриалните паркове е отделен и това е проект, който без съмнение е важен. Но се опитваме да намерим най-добрия възможен вариант как точно да бъде реализиран, като за целта проучваме каква е била най-добрата практика в други страни с подобни индустриални паркове и как да гарантираме, че към изградените паркове ще има инвеститорски интерес, а няма да пустеят.

- Едно от големите предизвикателства в зеления преход са емисиите от транспорта, а в същото време проектите в жп транспорта са предимно за дигитализация, за гари и никакви за жп инфраструктура. Затова пък над 780 млн. са за метро, проектът се появи във втория план ненадейно. Ще правите ли промени в тази област?

- Всъщност тук имаме проекти, които вече са залегнали в плана, които се целят както към дигитализация, така и отчасти към инфраструктурата на жп транспорта – нещо важно, което според мен трябва да се подобрява в България и дълго време е било игнорирано. Да не забравяме, че допълнително имаме сериозни средства по оперативната програма “Транспорт”, откъдето също може да бъде правена модернизация на инфраструктурата. От друга страна, по отношение на метрото, само половината от тези средства, за които вие споменавате, са всъщност в плана. Другата част е т.нар. съфинансиране. Водим активни разговори и се опитваме да намерим най-добрия баланс.

Не смятам за правилен подхода, при който всяка една инфраструктурна мярка, която се отнася до София, винаги разчита на европейски средства – тези средства, подобно на националния бюджет, са все пак за цяла България и не трябва да отиват несъразмерно към столицата. Може би този фокус върху София не е устойчив и стои въпросът защо Столична община с годините не е развила по-добри модели, с които да увеличи приходите си и съответно да има достатъчно средства, така че да финансира частично собствените си инфраструктурни проекти.

- Казахте, че са депозирани 20 нови проекта. Ако не искате още да ги съобщавате, кажете в какви области са и за какви пари?

- Истината е, че всички министерства работят доста усилено и имаме различни предложения от тях. Най-много нови и интересни проекти имаме в сферата на образованието, здравеопазването, енергетиката, икономиката. Имаме конкретен проект за подобряване на спешната помощ в труднодостъпни райони, например по въздух. Някои от проектите залагат на повече фокус върху качеството на здравната услуга и модернизация и снабдяване с апаратура, а не само на мерки, насочени към енергийна ефективност. Освен това трябва да има фокус и върху регионалното измерение на достъпа до здравеопазване. По отношение на образованието се планира важен проект за развитие на уменията и на самите учители.

- А какво ще подобрявате на 15 от проектите?

- Винаги има много неща, които могат да се подобряват. Говорим за технически специфики, които са по-скоро на експертно ниво, но в допълнение на това – промяна на структурата на финансиране, евентуално добавянето на подкрепящи и допълващи дейности. За мен е важно да има и индикатори за изпълнение на целите, за да можем с годините обективно да оценим какво се случва с тези проекти и дали са изпълнили своята основна идея. Именно това е и в сърцето на идеята за средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост – да се упражнява силен контрол как тези пари от ЕС се използват, да се дисциплинират страните да правят с тях нужните инвестиции и дори понякога трудни реформи.

- Казахте още, че София може да си печели парите и нужда от възстановяване имат слабо развитите региони, които са пет от шестте в Европа. Какъв ресурс и към какво конкретно ще го пренасочите в тези региони? И откъде ще ги вземете парите?

- Тук по-скоро става въпрос за по-обща рамка и планиране в страната. Инвестициите с годините са били фокусирани в големите градове и най-вече в София, което не намирам за правилно. Трябва да си даваме сметка, че пет от шестте най-бедни региона в ЕС, са в България. Регионът, в който се намира София, не е сред тях, като същевременно именно тук се насочват голяма част от средствата.

Трябва да правим така, че повече инвестиции да отиват в останалата част от страната. Става въпрос за по-холистичен начин на мислене и планиране на дейностите и политиките в държавата.

- В третия вариант на плана се предвижда тези 12 млрд. лв. да добавят 3,5% ръст на БВП и 2,5% на заплатите. Ще променяте ли тези параметри с по-ефективно използване на парите?

- Разбира се, че с промените ние се стараем да подпомогнем още повече икономическия растеж и да допринесем в по-голяма степен за развитието на страната. От друга страна, като икономист трябва да кажа, че прогнози за по-далечен хоризонт, касаещи общия кумулативен ефект върху растежа, е трудно да се правят и да бъдат достатъчно точни и коректни.

- Пикът на усвояването им - 32%, е чак към 2025 година. Не са ли възможни мерки и проектна готовност за по-бързото им усвояване, за да има резултат?

- Това също е голям проблем. Факт е, че за съжаление, българската държава и всички институции - не става дума за една конкретна, не са имали достатъчна проектна готовност. Това според мен отчасти се дължи на неглижирането на ролята на държавата в годините - за планиране, програмиране и изготвяне на различни държавни интервенции, както се налагат в момента. В една криза държавата трябва да се намеси и да прави тези важни инвестиции или поне да ги планира.

- Ще се правят ли промени в оперативните програми за следващия програмен период?

- Тематичните работни групи внасят становища и предложения, както и различни нови идеи. Едно от важните неща е винаги да гарантираме демаркацията между отделните оперативни програми и синергията между отделните инструменти на европейското финансиране, които се увеличиха през последната година. Те са както оперативните програми, така и Планът за възстановяване, REACT-EU, InvestEU и програмата SURE.

CV

Бакалавър по икономика от Виенския икономически университет и магистър по икономика от University College London, в момента е докторант във Виенския икономически университет

Два пъти е избран за стипендиант на БНБ (2015, 2019). През 2018 е избран за стипендиант на Австрийската икономическа асоциация

 Работил е в Европейската централна банка.

 През 2019 посещава Harvard University като гост изследовател-докторант по програма “Фулбрайт”

Член е на Стратегическия съвет при Президента на Република България

 Икономист е от Австрийския институт за икономически изследвания и лектор във Виенския икономически университет (Wirtschaftsuniversitat Wien)

  • Коалицията на желаещите: Слави играе вабанк

    Коалицията на желаещите: Слави играе вабанк

    Обръгнали в политическите игри и битки каки и батковци, чичковци и лелички правят неумели метафори на гърба на Слави Трифонов - неговите депутати били още в детската градина и за една седмица трябвало да стигнат поне ниво на средно образование в политиката. С какво ги предизвикаха от “Има такъв народ”
  • Диляна Ценова

    Коментар на седмицата №1: В парламента гномове избиват комплекси

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи за изминаващата седмица. Този е №1 с 132 728 четения. Искат още чегъртане В средата на май записах за “24 часа” интервю с известния юрист проф. Пламен Киров по повод вероятността машинното гласуване да бъде обявено за противоконституционно. Ако това се случи, коментира професорът

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо