От вчера светът, колкото и банално да звучи, е футбол. Снощи в Рим се откри европейското първенство по футбол с мача Турция - Италия, а в неделя тръгва, както би се изразил Стратега от Мировяне Димитър Пенев, европейското на Южна Америка.
За разлика от съседите от Северна Македония, които макар и през баражите от Лигата на нациите успяха да се класират за финалите, в България ще гледаме поредното голямо първенство пак само по телевизията. За последно имахме тръпка през далечната 2004 г., когато тимът ни записа три загуби в три мача и логично отпадна.
Но това, както казваше учителят Кройцкам в легендарния роман “Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер, е само първата част от драмата. А втората е, че в деня на откриването на Евро 2020, което между другото ще се проведе в 11 различни града и 11 различни държави в Европа, в България също има откриване. Само че не на европейско първенство, а на предизборна кампания.
За капак финалът на европейското (а това се знае от една година) е на 11 юли. За сведение на същия ден в България се провеждат втори поредни парламентарни избори в рамките на 100 дни. И това, защото 240 човека в Народното събрание не могат да се разберат и да съставят правителство, което да работи здраво за хората.
Всъщност подобно недомислие с насрочването на датата беше напълно очаквано. Все пак предните избори президентът ги назначи точно когато арменци и католици празнуваха Великден и след това отказа да промени датата.
А какво ще прави БНТ, която трябва да се разкъсва между излъчването на политически студиа след края на изборния ден и интересуващия не по-малко хора финал на европейското първенство?
Не бива да се забравя, че европейското първенство не е просто спортно събитие. Това е първото толкова мащабно нещо, провеждано след, а може би даже по време на пандемията. Толкова по-зле, че България го неглижира.