Адвокат Ивайло Дерменджиев: Недоверието в съдебната система е най-големият й проблем

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9887633 www.24chasa.bg

Няма как промяната в подсъдността в модел 4 на съдебната карта да не доведе до ограничаване на достъпа до правосъдие. Вместо хората да потърсят решение в близкия до тях районен съд, ще трябва да отидат до много по-отдалечения окръжен, казва избраният за председател на Висшия адвокатски съвет

И още акценти от интервюто:

С времето

спецсъдилищата

по-скоро се

превърнаха

в извънредни,

занимавайки се

с дела за подкуп

по отношение на

лица, заемащи

висши публични

длъжности,

и с дела за

престъпления

срещу

републиката

Най-тежкият проблем на българската

адвокатура е липсата

на авторитет в

обществото

Трябва да се положат

усилия и за такава

конституционна промяна,

която да даде право на

ВАдвС да иска тълкуване

на самата конституция

Повече адвокати

в парламента ще

допринесат за

намаляването

на нередности

и недомислия

в законите

- Адвокат Дерменджиев, защо човек без административен опит като вас, който сам призна, че никога не е бил в ръководството на колегия, се нагърби със задачата 4 години да е начело на Висшия адвокатски съвет?

- Не бих казал, че ми липсва административен опит. Все пак съм управляващ съдружник в кантора, съществуваща от 30 години, с апарат между 10 и 20 човека в различните години. Административната дейност не ми е непозната.

Но да отговоря на въпроса защо поех отговорността. Защото в момента основният и най-тежък проблем на българската адвокатура е липсата на авторитет, на признание от обществото.

Моето желание е този авторитет отново да се превърне в субстанция на адвокатската професия, а не в аксесоар, който носим от време на време. Или поне да направя стъпки в тази посока, тъй като това ще е продължителен процес.

Смятам, че членството и практиката ми в някои отговорни международни правни институции, както и фактът, че съм достигнал висок етап в професионалното, житейското и материалното си развитие, ще допринесат за постигането на поставената цел.

Опитът, макар и не изключително в сферата на администрацията, би ми позволил да правя обективни преценки, да локализирам налични проблеми и да предлагам практически решения.

Всъщност всеки от екипа ни би могъл да бъде председател именно защото се уповаваме на практиката, знанията, уменията си и познаването на системата. Моята кандидатура беше издигната след вътрешно гласуване на целия екип и хората очевидно са съгласни да “рискуват” с мен, видно от резултатите от избора за председател.

- Първата ви публична проява след избора беше на мълчалив протест пред Съдебната палата срещу т. нар. модел 4 за реформиране на съдебната карта. Той предвижда превръщането на 55 районни съдилища в териториални отделения и увеличаване на делата на окръжните съдилища за сметка на районните. Защо адвокатите са против модела?

- Основният проблем се изразява с липсата на каквато и да било яснота, конкретика относно практическата насоченост на предложените промени. Казано е, че промяната е наложителна, но няма аргументация. Казано е, че промяната е искана, но липсва концепция за практическото ѝ осъществяване. Нахвърляни са идеи, които будят десетки въпроси.

Например моделът предлага драстично съкращаване на броя на районните съдилища в страната. Тяхното място щяло да бъде заето от т.нар. териториални отделения.

Първо, липсва дефиниция на понятието. Второ, липсва обхват на дейността им - само административни единици ли ще са, служещи за разпределение на документацията, или в тях ще се правораздава?

И това са само два от най-значимите и обхватни въпроси. А са налице още много. Докато не бъдат изяснени, как може да бъде приет този модел?

Втората сериозна празнота в концепцията е промяната на подсъдността по гражданските и наказателните дела.

Няма как промяната в подсъдността да не доведе до ограничаване на достъпа до правосъдие, защото вместо хората да потърсят решение на спора в близкия до тях районен съд, ще трябва да отидат до много по-отдалечения окръжен съд.

Аргументи в полза на обратното няма. Да не говорим, че подобна мярка няма да разпредели натовареността между съдилищата. Това си твърдение ще обясня с пример.

Досега районните съдилища разглеждаха граждански дела с цена на иска до 25  000 лева.

Промените предвиждат тази цена да падне до 2000 лева. При съвременното ниво на жизнен стандарт това ще представлява минимална част от завежданите дела. Което автоматично означава, че огромната част ще се гледат в окръжните съдилища.

Е, къде е балансът тогава?

На практика апелативните съдилища ще се явяват втора инстанция на тази огромна част. При само пет апелативни съдилища в България представете си как страните, вещите лица, свидетелите и всички ангажирани с делата ще пътуват за две, три, четири или повече съдебни заседания. В това няма нито правна, нито житейска логика.

- На едно предишно общо събрание на адвокатите преди две години тогавашното ръководство понесе доста  критики, че не реагира, когато съзре нередности или недомислия в законотворчеството, освен ако те не засягат адвокатите? Вие ще бъдете ли по-активен в тази посока?

- Не мога да се съглася изцяло с тези критики, макар да разбирам желанието на най-будната част от обществото - адвокатите, за повече активност и ангажираност относно защитата на обществените ценности. Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) е институция, а не политическа партия или обществена организация, но реагира, когато беше необходимо - и срещу нарушеното право на защита, откровеното пренебрегване на презумпцията за невиновност и срещу идеята да се затворят съдилищата по време на пандемията, и срещу неудачния опит да се прави изцяло нова конституция.

Колкото до активността - да, трябва да бъдем по-активни в опитите си да запълним празнотите в закона и да изгладим противоречията между отделните закони, а такива, за съжаление, съвсем не липсват.

За тази цел обаче следва, първо, ВАдвС да има право на законодателна инициатива в качеството си на висш орган на адвокатурата и второ, в законодателния орган да има по- голям брой адвокати - хора, които познават законите и техните недостатъци и на които се налага да работят с това всеки ден.

Последното е нещо, за което адвокатурата лобира отдавна, а вместо това в последното Народно събрание например броят на адвокатите и на юристите изобщо беше най-малкият. Впрочем и доверието към институцията е на най-ниските си нива от години. Нещата са свързани.

За мен е безспорно, че повече юристи и най-вече адвокати в парламента ще допринесат за намаляването на, както ги нарекохте, нередности и недомислия в закона.

- Сякаш адвокатите не се възползват максимално от възможността да се обръщат към Конституционния съд за тълкувателни решения или с искане за обявяване на притовоконституционни текстове от някой закон. Как ще коментирате това твърдение и имате ли вече идея кога и за кой закон новото ръководство на Висшия адвокатски съвет ще сезира Конституционния съд?

- Правомощията на ВАдвС в тази сфера са в известна степен ограничени. Трябва да се работи за много по-ефективна дейност в сферата на конституционното правосъдие.

Правомощията на ВАдвС при исканията за противоконституционност следва да се разширят - да касаят не само правата на гражданите, но и на всички правни субекти, защото противоконституционната норма застрашава правната сигурност като цяло, а адвокатите защитават не само граждани, а и юридически лица.

Това е една алтернатива на индивидуалната конституционна жалба, която според мен задължително трябва да се постави на широко обсъждане. Трябва да се положат усилия и за такава конституционна промяна, която да даде право на ВАдвС да иска тълкуване на самата конституция.

- Коментирайте законодателните промени за закриване на специализираното правосъдие?

- Идеята на специализираното правосъдие беше да се разглеждат криминални престъпления от такъв мащаб, който евентуално би представлявал основа за упражняване на натиск върху магистратите от районните и окръжните съдилища и по този начин да се влияе върху обективната им преценка.

Идеята беше, че изнасяйки местната подсъдност в столицата, ще се упражнява повече контрол върху взаимодействието на страните, свидетелите, вещите лица и самите съдии с външни влияния.

Въпросът е дали тези цели са постигнати? Колко от присъдите, произнесени от тези специализирани съдилища, са потвърдени от ВКС? Преди да се отговори с категоричност на тези въпроси, е добре да изчакаме анализа, възложен от служебния министър на правосъдието - г-н Янаки Стоилов, за дейността на специализираните институции от тяхното създаване досега.

Само тогава ще имаме цялата информация, необходима да направим заключение за целесъобразността на подобна законодателна промяна.

Моето лично впечатление през годините е, че действително специализираните институции не постигнаха ефективността, за която бяха създадени.

Знаете, че в конституцията на България е забранено създаването на т. нар. извънредни съдилища (чл. 119, ал. 3 от КРБ).

Спецсъдилищата бяха създадени съвсем законно, но с времето по-скоро се превърнаха в извънредни, занимавайки се с дела за подкуп по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности, и дела по съставите на престъпленията срещу републиката.

С годините постепенно се създаде елитарност на един съд за сметка на останалите, равни по ранг - раздели магистратите, от една страна, на специализирани и неспециализирани, а от друга – въведе разлика в заплащането им.

Всичко това, за съжаление, само спомага за лошата публична оценка на дейността на специализираните институции. Но пак казвам, нека изчакаме анализа.

- Според вас кой е най-сериозният проблем на съдебната ни система?

- Недоверието в системата - кратко, точно и ясно. Няма нищо по-сериозно и по-крещящо за промяна.

- От години ваши колеги се оплакват, че адвокатската работа се “подбива” от всевъзможни сайтове, в които се дават правни консултации? Как ще защитите интересите на гилдията? 

- Адвокатът по дефиниция не е търговец и не може да влиза в спорове с търговци или за нелоялна конкуренция. Изключение от правилото са адвокатските дружества, които, по силата на трайната практика на ЗЗК (Закона за защита на конкуренцията - б.а.) биват възприемани като предприятия и на базата на това между тях самите и подобни образувания би могло да се създаде основание за повдигане на спорове за нелоялна конкуренция.

Свобода е на всеки гражданин да прецени дали да потърси юридически съвет от лица, учили за това, практикуващи и с опит, както и носещи професионална отговорност за действията си, или от някой интернет сайт, зад който може да стои всеки и да говори абсолютно всичко без оглед на репутация и отговорност.

Разбира се, налични са и сайтове, поддържани от колеги юристи и адвокати, които стоят с името си зад даваните правни становища и консултации. Ако колегите са преценили да предоставят услугите си pro bono, то това е техен личен избор.

CV

l Роден е на 7 ноември 1962 г.

l Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

l Има диплома по английско право и право на ЕС от Университета в Кеймбридж

l Доктор по право в областта на международното частно право и международния арбитраж

l Член е на Лондонския международен арбитражен съд

l Арбитър в списъка с арбитри на Международния спортен арбитраж в Лозана

l Член е на Британско - българската правна асоциация в Лондон, както и на Австрийско - българската търговска камара

l Почетен консул на Кения у нас

l На 31 май бе избран още на първия тур за председател на ВАдвС

  • Можем ли да бягаме по-бързо от румънците

    Можем ли да бягаме по-бързо от румънците

    Най-бедните в Европейския съюз - това през годините от печална констатация се превърна в политическо клише. С допълнение “и румънците са по-добре от нас”. И сега, когато се оказва, че румънците вече са малко по-зле от нас по доходи и бедност, защо ли това не носи кой знае каква радост. Първо, защото данните
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо