Премиерът на служебното правителство Стефан Янев заедно със своите заместници и трима от министрите обявиха в какво състояние са заварили държавата и отчетоха свършеното от тях за първия месец в изпълнителната власт.
Попитахме политолозите проф. Румяна Коларова и доц. Борис Попиванов как виждат плюсовете и минусите на служебния кабинет след първите 30 дни на власт.
Доц. Борис Попиванов, политолог: Детайлна картина за страната по сектори - това е най-ценното, което ще оставят
Конституцията не казва, че служебният кабинет трябва да е нещо като извънредна ЦИК
От поне 24 г. насам това е най-активното служебно правителство, което сме имали.
Служебният кабинет, а не толкова предишните избори и събитията след тях в краткия 45-и парламент промени психологическия климат и политическата атмосфера в страната и зададе една нова ситуация, което само по себе си е нещо забележително. Основното, с което ще бъде запомнено, поне засега от това, което се вижда, е огромното количество разкрития за злоупотреби и безстопанственост във всички сфери на държавното управление - от здравеопазване през регионално развитие, магистрали до каквото се сетим.
Тези разкрития показват тежко състояние на самите държавни институции и начина, по който са били управлявани през последните 12 г. Има една погрешна теза, че служебното правителство трябвало да се занимава само и единствено с организирането на избори. Само че конституцията не е предвидила то да бъде нещо като извънредна ЦИК, която печата бюлетини и организира секции. То има всички правомощия по конституция, както и редовното правителство с изключение на парламент, с който да взаимодейства. В този смисъл служебният кабинет си върши работата.
Това, което прави, е изключително полезно за всяко следващо парламентарно управление и правителство. Защото всяка по-дългосрочна политика и стратегия за развитие ще трябва да бъде подчинена на по-ясно знание и разбиране в какво състояние се намира България, какво може да се очаква от различните сектори в страната и на какво могат да разчитат бъдещите управленци. Това е може би най-големият плюс от досегашната едномесечна дейност на правителството.
По отношение на минусите - те основно се изтъкват от страна на управлявалите доскоро от ГЕРБ, които наблягат преди всичко на обвиненията в реваншизъм и на критика към отделни назначения на служебното правителство, смятани за спорни. Всъщност трудно ни е да преценим до каква степен имат основания. Въпросът е, че докато досегашните управляващи отправят тези обвинения към служебния кабинет, те няма да получат обществена популярност и съгласие, защото самите те в по-голяма степен са виновни в същите грехове, в които обвиняват своите наследници сега. Когато говорим за некомпетентни назначения или за неверни твърдения, това, което те самите са оставили като наследство, изглежда многократно по-голямо от това, което ни се представя сега от служебния кабинет. Поне засега балансът ми се струва положителен.
Проф. Румяна Коларова, политолог: Служебният кабинет е персонализация на президента Радев
Покрай хиперактивността трупат негативи
Най-големият плюс на служебното правителство, който се оказва и най-големият му минус, е свръхамбициозността и желанието за много бързо действие. Част от министрите, особено онези, които за първи път влизат в политиката, се опитват да се докажат, поставяйки си
свръхзадачи,
които искат да
осъществят
веднага
Първо, това е тактическа грешка, защото ако се търси максимален предизборен ефект, резултати от действията на служебното правителство трябва да се усетят и коментират последните две седмици преди изборите. Всичко, което се случва в момента, ще има давност от един месец. Интензивната предизборна кампания може дори да го “захлупи”. Но много по-съществена е стратегическата грешка - желанието за бързи резултати води до неточности, до твърдения и действия, които лесно могат да бъдат опровергани и компрометирани.
Ако в бизнеса е много важно да действаш бързо и смело, в публичната сфера най-важното е да обмислиш всички възможни аспекти и последици на едно действие и
да улучиш
точния баланс Пенсионирането на проф. Кантарджиев е пример за такава прибързаност.
Второто достойнство, но и минус на служебното правителство, е стремежът на всяка цена да се докаже, че предишното правителство е по-черно и от дявола.
Това обаче се възприема като свръхреваншизъм.
Няколко са министрите, които имат тази свръхамбиция и живеят със самочувствието, че те са богоизбраните първи да нанесат фаталния удар върху довчерашните управляващи.
И очевидно те са приели поканата да са във временно управляващия кабинет точно с такава цел.
Хиперактивността на служебния кабинет обаче подценява факта, че рано или късно всяко правителство в България бива намразено. И колкото си по-активен, толкова по-бързо и сигурно натрупваш неприязън и дори омраза. Затова бързината, с която действат сегашните управляващи, им гарантира, че в предизборните дни вече ще са в негативната скала на доверието и одобрението.
Има и две ясно и еднозначно проявени слабости на служебния кабинет. Първата - твърдят, че са прозрачни, но премълчават и отказват да коментират скандални медийни разкрития. Пример – скандалът с Пламен Узунов. В резултат на което журналисти, които много силно симпатизират на Радев, реагират болезнено негативно. Като цяло досега медийната стратегия на служебния кабинет му създаде врагове и генерира съмнения.
Втората слабост на кабинета Янев е, че се
коментират само
недостатъци на
предишните управляващи, а не посочват позитивни цели и резултати от своите действия. Това те все още имат време да коригират.
Обаче най-големият проблем на този служебен кабинет, който няма как да бъде поправен, е, че това е строго йерархизирана структура, в която ключовите фигури са военни. Така хората възприемат и министър-председателя, и част от министрите като персонализация на президента Радев. Това е голям недостатък, защото сред управляващите хората искат да видят представители на различни групи в обществото.
Като учен и преподавател съм много доволна, че виждам в състава на този кабинет хора като образователния министър Николай Денков. Но едва ли някой лекар ще се припознае в здравния министър Стойчо Кацаров, който няма специалност и на практика не е лекувал пациенти през последните 30 години.
Най-голямото достойнство на това правителство е
желанието да
гарантира
прозрачност
на своите действия. Това би било истинско постижение, ако тази прозрачност се гарантира чрез механизми и в рамките на българските институции. Чувам обаче министри непрекъснато да споменават европейските институции като висша инстанция, която ще гарантира прозрачност, целесъобразност и отчетност на национално ниво. Това е утопия или по-скоро тежка заблуда. Вече 20 г. виждаме, че европейските институции не могат да бъдат арбитър и инструмент, който да решава националните проблеми. Това изцяло е в ръцете на българската държава. Малко вероятно е през оставащия месец до изборите европейските институции да получат нова и допълнителна информация за онова, което става в България. Още по-малко вероятно е да се намесят. Ако прозрачността се разбира като информирането им, това е утопично преместване в бъдещето на темата. Но ако се разчита на български механизми, тази тема би звучала доста по-реалистично. Що се отнася до ЕС, големият шанс на това правителство е в комуникация с ЕК да стартира плана за възстановяване и развитие.