Как да се избегнат на 11 юли клопките на машинния вот

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9918380 www.24chasa.bg
Политологът Даниел Стефанов

Да, трябва кампания за обучение на гражданите, за да не се окаже, че машините са вид ценз

Оставащите дни до изборите трябва да се използват за информационна кампания сред гражданите за машинното гласуване.

За да не стане така, че използването на машините да се превърне в някакъв вид ценз за участието на групи хора.

Проблемът е, че предишният парламент много рязко реши да въведе машинното гласуване като единствен метод и нямаше достатъчно време за такава кампания.

Сега тази задача трябва да се изпълни не само от ЦИК, но и от политическите партии. Те трябва да поемат инициативата и да

използват

оставащото

време да обучат

своите

избиратели,

така че да могат да упражнят своя глас без съществени проблеми.

Според добрите практики на Съвета на Европа и Венецианската комисия сериозни промени в начина на гласуване не трябва да се въвеждат по-малко от 10 месеца преди изборния ден. Ние

въведохме

сериозна

промяна 70 дни

преди вота

и това най-вероятно ще създаде проблем на някои групи от гражданите.

Истината е, че отчасти заради големите дебати в обществото по изборните теми много хора в момента не знаят дали ще могат да гласуват с хартия или машина, дали в тяхната секция ще има устройство. И това не е добър знак по-малко от 3 седмици преди вота.

Всъщност след миналите избори трябваше да се направи подробен доклад как е протекло машинното гласуване. Заради бързата смяна на ЦИК това не се случи.

Такъв доклад трябваше да фокусира вниманието върху две неща:

- дали държавата може да развие нужния капацитет да си върне контрола върху изборния процес. В момента този контрол е отдаден на конкретна частна компания;

- дали реално се намаляват усилията на секционните избирателни комисии и дали гражданите имат

достатъчно

доверие в

резултата,

генериран от

машинното

гласуване

Особено важно е да се разбере дали този тип вот се е превърнал в пречка пред гласуването на определени групи от хора. Само при такъв анализ може да се вземе решение дали машинният вот е подходящ модел за гласуване у нас, или не.

Машинното гласуване бе въведено с основната цел натоварването на секционните избирателни комисии (СИК) в рамките на изборния ден да бъде намалено. Сега обаче се оказва, че нещата, за които се обучават СИК, трябва да са съвсем различни - как да оперират с машината, как да реагират, ако устройството не стартира, кой и при какви условия взима решението за прекратяване на машинното гласуване и започването на хартиеното. Всички тези неща са важни не само за СИК в страната, които имат повече опит, но и за тези извън България.

Може обаче да възникнат в много секционни избирателни комисии ситуации, при които ролята им става много сложна. И те трябва да имат по-широк кръг от компетенции, включително да бъдат обучени да проведат хартиено гласуване.

Още отсега ЦИК да обърне внимание на обучението им, защото за тези избори то ще бъде по-различно от преди.

Колкото до невалидните бюлетини, те никога не са били съществен проблем в изборния процес в България сами по себе си. Ако има някакъв проблем, той е в това, че избирателите не познават и не мога да упражнят в цялост правото си на глас, като например използването на преференции и ориентирането в рамките на бюлетината.

На миналите избори невалидните бюлетини бяха около 2,5% и тяхното намаляване

не може да е

основна причина

за въвеждане на

машинен вот

Всъщност никога не е правено изследване за това на какво се дължат невалидните бюлетини.

Но подозрението ми е, че те се дължат на две неща - на недостатъчното обучение и работа с избиратели, както и постоянната промяна на бюлетината за гласуване, особено на парламентарните избори. Всяка промяна в начина на гласуване и бюлетината създава неудобство на избирателите,

а това води

неминуемо до

по-висок процент

невалидни

бюлетини

И още нещо: това, което наистина трябва да се промени, е структурата на ЦИК. Би следвало тя да има много по-голям капацитет за анализ на резултати, внедряване на технологии и др.

  • И веднъж в месеца да заседават депутатите, законите пак може да не са читави

    И веднъж в месеца да заседават депутатите, законите пак може да не са читави

    Качеството на законите, които се приемат в Народното събрание, в най-добрия случай вероятно би заслужило оценка среден 3. Причините за това са много, но водещи са честите промени и ремонти на важни закони. Така понякога се стига до 30-40 промени в един закон и дори корифеи в правото не могат да им хванат началото и края
  • Диляна Ценова

    Коментар на седмицата №1: В парламента гномове избиват комплекси

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи за изминаващата седмица. Този е №1 с 132 728 четения. Искат още чегъртане В средата на май записах за “24 часа” интервю с известния юрист проф. Пламен Киров по повод вероятността машинното гласуване да бъде обявено за противоконституционно. Ако това се случи, коментира професорът

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо