Да мразиш хомосексуалните хора, не е християнско

Опитът да се даде религиозен

смисъл на политическия сблъсък

между хора, които се борят за своята

свобода, и такива, които искат да

я ограничат, е циничен и опасен

Аз съм християнин, даже малко православен фундаменталист. Но въпреки това не одобрявам антихомосексуалните закони в Унгария и антипрайд митингите у нас. Прайдът не е антихристиянско мероприятие, а политическо и правозащитно. То не е и неприлично. Поне досега на снимките не съм виждал полички от моркови, за да се твърди, че е безвкусно.

Става дума за граждански права, не за религия, не за естетика или за добър вкус. Идеята, че хомосексуалността е прилепчива и че децата не трябва да виждат хомосексуални лица, за да не прихванат, е лицемерна и псевдорационална. Това е следствие на продажната наука, която съчинява теории, за да обслужи политически доктрини.

По времето на нацизма и сталинисткия комунизъм се съчинява теорията за т. нар. факултативен хомосексуализъм. Тоест придобит в детството от неправилен пример. Всички знаем за Холокоста и окончателното решение за еврейския народ. Но в нацистките концлагери се унищожават и хомосексуални, и цигани. В България през 60-те години на ХХ век комунистическият режим организира серия съдебни процеси към хомосексуални мъже като Георги Парцалев, Атанас Свиленов и Васил Андреев.

Отглас от тази теория за факултативната хомосексуалност е клишето, което фашизираните ни съвременници повтарят: “Имам един приятел гей и нямам нищо против тях, но защо ми натрапват своята си сексуалност.”

Нищо на никого не се натрапва. Хомосексуалните хора наистина имат по-малко права от хетеросексуалните и е редно да се борят да бъдат с равни права.

Редно е и да се намери законна форма на еднополовите “бракове”. Защото чрез тези граждански съюзи, които, понеже съм фундаменталист не искам да наричам бракове, тъй като бракът е тайнство, се реализират голяма част от правата на хората, които не се осъзнават като права, а всъщност са много важни - семейната имуществена общност, наследяването, вземането на решения за болни хора.

А омразата е всичко друго, но не и християнско чувство. И винаги така се почва - нарочва се група от населението, на която се приписват всички беди в обществото. След това идват и други групи и “окончателно решение”.

Друго мнение в спора по темата ТУК