Йордан Динев: Ако има магистрала до нас от Украйна през Румъния, ще привличаме 65 млн. потенциални туристи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9934640 www.24chasa.bg

Успешните мерки в нашия бранш са дългосрочните, другото е гасене на пожари, казва строителният предприемач

Йордан Динев е строителен предприемач и спомоществовател. “Диневи груп”, която са учредили с брат му Динко Динев през 1989 г., инвестира основно в изграждане на жилищни комплекси и туристическа инфраструктура. Компанията е създала курорта “Диневи Ризорт” - Свети Влас, изграден върху частни земи и със собствени средства.

По време на 32-годишното съществуване “Диневи груп” не е имала общ бизнес с държавата – никакви общински или държавни обществени поръчки.

По този модел – опитвайки да развива луксозен и културно-исторически туризъм със собствени средства, компанията е построила хиляди апартаменти по Черноморието, в Пампорово, в София и др.
Динко и Йордан Диневи са и едни от големите ктитори през последните 30 г.

Фондация “Българска памет – Братя Диневи” строи и подпомага православни храмове, войнишки паметници, културни съоръжения. Най-известни сред тях са черквите “Свети Власий” в едноименния град и “Възнесение Господне” в село Дядово, войнишкият паметник в Карлово, амфитеатърът в Свети Влас, паметникът на хан Тервел, “Пътека на вярата” с над 40 параклиса и др.

- Г-н Динев, как започва в условията на пандемия туристическият сезон при вас?

- Отворили сме курортните си бази още през май в очакване на туристи и клиенти за нашите апартаменти.

Сезонът започва плахо – и заради пандемията, и заради променливото време доскоро. Надяваме се през юли и август да наваксаме.

Впрочем миналогодишният септември при нас бе доста силен – пристигнаха основно български туристи.

- Могат ли българските туристи да заместят тези от чужбина?

- Едва ли. България разполага с голяма морска леглова база, чуждите туристи ни трябват. Надяваме през тази година те да дойдат.
Но ако можем да избираме – категорично предпочитаме българския турист!

- В каква степен пострада туристическият бранш от пандемичната криза и кога ще се възстанови?

- Когато границите са затворени, за всички в туризма е трудно, но не бих правил обобщения. Ние имаме голям брой лоялни и платежоспособни клиенти, които намират начини да пристигнат при нас. Част от тях имат закупени апартаменти в нашия курорт, други идват като туристи.

- Тези лоялни туристи ли са в основата на успеха ви?

- За да спечелиш подобни хора, на първо място, е необходима добра туристическа инфраструктура. При изграждането на “Диневи Ризорт” имахме ясното намерение да развиваме елитен и културно-исторически туризъм.

Инвестираме значителни собствени средства в подобряване на туристическата среда. Изградихме яхтено пристанище, улици, площади, паркове, православни храмове, амфитеатър с 600 седящи места, детски и спортни площадки, тенис-кортове, медицински центрове, луксозни ресторанти, бутикови магазини, поддържаме безупречна чистота и безопасност.

Смятаме, че наличието на море и плажове не е достатъчно – на съвременния турист му е необходим и духовен живот. Стремим се да му го предоставим. Може би заради това при нас идват по-заможни семейни туристи.

От друга страна, Свети Влас има хубави природни условия – изцяло южно изложение, съчетание между море, планина и гора, екологични пътеки, лечебен въздух, близост до културно-исторически обекти като Стария Несебър, летище на 30 минути.

Лятно време в амфитеатъра имаме около 100 представления и винаги е препълнен с публика. Туристите се нуждаят от прекрасна природа, добра инфраструктура и от духовен живот – осигуриш ли им ги, те се отблагодаряват - на следващата година идват пак.

- Амфитеатър “Арена” в Свети Влас е 100% ваша инвестиция. Имат ли възвръщаемост инвестициите в култура, предназначена за туристи?

- Дълго време очаквахме държавата да създаде културен живот по морските ни курорти. Накрая – като в приказката за неволята – решихме сами да си помогнем и преди 13 години инвестирахме в строителство на амфитеатъра. Той е неотделима част от нашата концепция за туризма, в която отделяме значително място на духовните потребности на туристите.

Отначало не ни разбираха – нали на мястото на амфитеатъра можехме да построим комплекси, които щяха да ни донесат печалби. Но когато сцената на “Арена” започна да се пълни всяка лятна вечер, стана ясно, че създадената от нас културна среда плюс подредената инфраструктура бързо увеличават броя и на туристите, и на купувачите на летни жилища.

- Трябва ли да се промени концепцията за българския морски туризъм - да стане по-елитарен, или вече е късно?

- Необходимо е да разглеждаме българския туризъм в контекста на Европа без граници. По много причини – още от началото на 90-те, нашият морски туризъм се очерта като евтина дестинация за европейските страни.

Пак от началото на 90-те години ние с брат ми се стремим да създаваме по-различен тип туризъм – обвързан с нашата история, култура и национални традиции и в същото време - елитен за българските условия.

Това, че надграждаме повече от 30 години, показва, че изграждането на такъв тип туризъм е възможно. Ако държавата си постави за цел да създаде условия за организиране на културно-исторически туризъм и да промени профила на туристите, тя може да го постигне в един по-дългосрочен план – не навсякъде, но на доста места по морето. България притежава необходимите природни и исторически условия за това.

Решението за подобно нещо е въпрос на национална политика. В същото време не трябва всички курорти да се поставят под един знаменател – всеки си има специфика и печели по свой начин.

- Как конкретно държавата може да помогне на туризма?

- На първо място, като създаде инфраструктура и условия, които ще увеличават броя на туристите. Веднага давам пример. На българския морски туризъм най-много би помогнало изграждането на магистрала от украинската граница през Румъния до нашето Черноморие.

Погледнете държавите на север от дунавската ни граница. Украйна няма добри плажове на Черно море, а там живеят около 43 млн. души, които не се нуждаят от визи за ЕС. Морският туризъм в Румъния също не е добре развит и не може да задоволи нейните близо 20 млн. души. Молдова няма излаз на море, а там живеят десетки хиляди етнически българи. Тоест има около 65 млн. души, които се нуждаят от добра туристическа морска база.

Е, България притежава прекрасни морски курорти и е на около 650-700 км от украинската граница.

Ако хората там и в Румъния, която е още по-близо до нас, имаха добра магистрала, немалка част вероятно щяха да тръгнат към нас с колите си. Те и сега идват, но трудно. През 2019 г. у нас са летували почти 500 хил. украинци - с 25% повече от 2018 г.

Украинците вече заемат 6-о място сред чуждите туристи у нас. Не е трудно да се прогнозира какво ще бъде увеличението на туристическия поток от там към България, ако се улесни пътуването им по добър път.

Тази евентуална магистрала ще улесни и придвижването на хиляди българи в Украйна и Молдова до България. Предлагали сме на бизнес форуми България и Румъния да се обединят и да поискат европейско финансиране за изграждане на такава магистрала. Стане ли това, у нас ще влезе свеж капитал.

Туристическият бизнес осигурява най-хубавите пари, изработени в чужбина. В момента български пари изтичат по магистралите “Струма” и “Марица” към курортите на Гърция и Турция и вдигат потреблението там.

Не съм против българите да ходят на почивка в други държави, даже напротив – аз също често пътувам. Но когато можем да привлечем повече чужди туристи и те да харчат у нас, като осигуряват поминък на хиляди по Черноморието ни, защо да не го правим?

- Тази ваша идея е в дългосрочен план, но какво трябва да направи държавата за туризма сега в кризата?

- Успешните мерки в туризма са дългосрочните, другото е гасене на пожари. Все пак държавата сега може бързо да договаря облекчено пътуване до България за гражданите от онези държави, които традиционно идват у нас през лятото.

Би ни помогнало, ако държавата спешно отдели повече средства за реклама за туристите, които вземат решение за почивка в последния момент. Бихме искали също мисиите ни в страни с голям туристически потенциал извън ЕС да работят по-ефективно и да облекчават процедурата по издаване на български визи. А ако започне издаването на български визи по летищата ни, наистина би помогнало на туризма сега.

Моментът е тежък и може би европейските ни партньори ще се съгласят да го правим. Струва си подобни преговори да се проведат на държавно ниво - все пак други държави от ЕС използват този подход.

- Държавата помага ли достатъчно на бизнеса по време на пандемията?

- Помощта за бизнеса винаги е добре дошла. Но ще може ли държавата да определи кой точно в бизнеса има най-голяма нужда от помощ? Твърде често сме били свидетели как тя помага на “наши хора”, как финансиране получават компании, които нямат нужда от него, а нуждаещите се са пренебрегвани, как политици пряко се бъркат в бизнес средата, правят я зависима.

Всичко това изкривява икономиката.

Държавата по-скоро трябва да организира условия за добра бизнес среда - да създаде инфраструктура, съобразена с националните интереси, да направи гъвкава нормативна база с данъчни облекчения за бизнес в нужда, да премахне множеството бюрократични разрешителни режими, да изгради професионална и некорумпирана администрация, да създаде ефективна правоохранителна система, която от своя страна да редуцира политическата намеса и корупцията.

Бихме оценили високо държавата, ако нейните лидери гледат в бъдещето, създават геостратегически планове за страната и предоставят перспективи пред населението, за да остане то в България.

- Правят ли го?

- Да бъдем справедливи - през последните 30 години държавата веднъж си свърши добре работата. Онези държавници, които вкараха България в най-елитните световни клубове – ЕС и НАТО, създадоха дългосрочни предпоставки за просперитет.

Сега са ни нужни подобни държавни ръководители, които да постигнат този просперитет. Те трябва да са не само компетентни, но и да са стъпили с единия крак в бъдещето и да не се страхуват да противодействат на световната политическа конюнктура.

Нашият категоричен избор е да бъдем заедно с ЕС и НАТО, но трябва ли да пренебрегваме отношенията си с други държави? Защо не се улесни още издаването на туристически визи за гражданите на Русия и останалите бивши съветски републики? България е единствената държава в ЕС, в която гражданите на тези държави нямат езикова бариера поради близостта на езиците ни. И вместо да ги привличаме, ние затрудняваме туристическите им пътувания.

- Оптимист ли сте за туризма през следващите години?

- Винаги мисля положително, но сега е трудно време за прогнози. Ако извънредното положение, в което човечеството живее през последната година, продължи и през 2022-а, всяка прогноза ще увисне.

Основният въпрос е доколко досегашният тип туризъм може да оцелее в бъдеще, в което населението се страхува да пътува? Не се наемам да предсказвам какви нови форми може да придобие туризмът.

- Много руснаци продават имотите си по морето. Можем ли да ги върнем обратно?

- Не мога да кажа, че подобна тенденция се проявява при нас, затова ми е трудно да коментирам. Вторични продажби на закупени апартаменти винаги е имало, те се наблюдават не само при руснаци, но и при англичани, ирландци, българи.

- През годините сте имали доста благотворителни каузи. Имате ли нов проект?

- Поставихме 3 нови бюста в нашата “Алея на народите” на Марина “Диневи”. В момента изработваме бронзови барелефи на десетки български сценични артисти, прославили страната, които поставяме в новата ни “Алея на сценичната слава” в амфитеатъра. Подготвяме изграждането на нова църква – “Свети Георги”. Имаме и нови проекти, които скоро ще огласим.

  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо