Ивелина Димитрова от СЕМ: Хората на власт трябва да се научат как да изразяват проблемите в медиите. Ако границата е премината, трябва извинение

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9944973 www.24chasa.bg
Ивелина Димитрова СНИМКА: Личен архив

Мнозина смятат, че СЕМ е началник на медиите и може да им казва директно какво да правят, казва Димитрова, която е член на СЕМ в оставка

Лошо е, когато всичко се слага под общ знаменател, и това, което излъчва страната ни, е: “В България няма независими медии”, а това не е съвсем така

Това, което е разписано на хартия, трябва да се изпълнява с цялата строгост на закона, каза Н.Пр. Херо Мустафа на СЕМ

Големите корпорации вече започват да рекламират във високо-
качествени медии, така създават вкус към силната журналистика

- Г-жо Димитрова, преди дни подадохте изненадващо оставка като член на Съвета за електронни медии. Защо го направихте?

- Не е редно и не бих си позволила да коментирам неща от кухнята на СЕМ, но когато виждаш проблем, опитваш се да комуникираш, да промениш и не успяваш, просто си тръгваш. Винаги така съм мислила и постъпвала, но продължавам да изпълнявам своята функция като член на съвета, макар и в оставка, до встъпването на следващия номиниран. (СЕМ прие оставката на Димитрова на 29 юни - б.а.)

С този акт дадох знак, че проблем има, и то не един. Знаете, че всичко това се случва и на фона на едно обществено недоволство. Бяха поискани оставките на СЕМ, а

реакцията на

съвета ми се

стори доста

стерилна

Моето виждане беше, че трябва да има комуникация, да се обясни докъде са правомощията на СЕМ, да се инициира дискусия по тези въпроси, след като приключат изборите, разбира се, за да не се слага всичко в този контекст. Трябваше да има разговор защо е това недоволство към нас, какво стои зад него, основателно ли е. Но някак си не усетих желание, а по-скоро упреци към мен и направих единственото, което можах.

Според мен отдавна трябваше да започне открит разговор по проблемите на медийната среда.

- Кои са тези проблеми, за които говорите?

- Проблемите на медийната среда са ясно описани и в много документи, сред които са Европейският доклад и Европейската резолюция.

И като член на съвета, и като дългогодишен журналист виждам, че медийната среда е болна. Журналистическата професия започва да се маргинализира, все по-голям процент от общественото мнение определя медиите като такива, които имат немалко зависимости. Същевременно проучвания показват, че има спад на доверието за сметка обаче на онлайн медии.

Това е изключително тревожно, защото без високото доверие изцяло в медиите не може да се гарантира онзи стълб на демокрацията медиите да са коректив на властта, и хората усещат това.

Лошото е, когато всичко се слага под общ знаменател, и това, което излъчва страната ни, е: “В България няма независими медии”, а това не е съвсем така.

Нещата отново едва ли не се възприемат през политическата призма, като не говоря за настоящия момент, а въобще. Не бива да има политизиране при решаването на тези въпроси.

- Споменахте, че се искат оставки на СЕМ, и е факт, че периодично някой предлага той да бъде закрит. Трябва ли да има СЕМ?

- Разбира се, че трябва да има регулатор. Дали той ще се казва СЕМ, или по друг начин, не е толкова важно. Такива регулатори има в цяла Европа и функциите им са изключително големи. Но за външния свят не е много ясна тази голяма роля и пълната дейност на органа и неговите правомощия. Затова трябва да има повече комуникация в спокойни периоди.

Примерно много хора у нас смятат, че СЕМ е началник на медиите и може да им казва директно какво да правят. Разбираме го по сигналите и писмата, които получаваме в СЕМ. Те са директни: “Кажете им да махнат това, кажете им да не правят онова”.

Затова трябва да се работи върху това мислене на обществото, защото медийната среда зависи и от степента на зрялост на обществото.

Както и от медийната информационна грамотност - термин, който не звучи много добре, но зад него се крият важни неща. В тази област лично аз бих работила с огромно желание, след време в качеството си на журналист смятам да го правя. Тя касае най-важните проблеми - и дезинформацията, и фалшивите новини.

- Не само зрителите и читателите, представители на властта също сякаш живеят с усещането, че СЕМ може да се меси в редакционната политика на медиите. Това поне показва напрежението между министъра на културата Велислав Минеков и генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, както и желанието на Бойко Рашков да бъдат сменени някои водещи в частната Би Ти Ви. Защо е така?

- Аз все още съм член на СЕМ, макар и в оставка, така че конкретни казуси не мога да коментирам. Мога да кажа моето виждане по принцип за проблемното говорене от политици или от хора на някакви позиции, което също съществува отдавна. Всякакви хора изразяват всякакви мнения, критики, всеки има право на свободно изразяване. Обаче не всяко публично изразено мнение е кадруване, натиск или цензура, както и не всяка публична критика е намеса. Зависи как са изразени и формулирани. Хората на властови позиции и в институции, независимо дали са в управление, или в опозиция, трябва да бъдат много внимателни. Нека да не звучи грубо, все едно отправям някакви упреци, но трябва да се научат как да изразяват и комуникират проблемите в медиите. Ако смятат, че към тях не са спазени професионалните стандарти, че при тяхно участие или отразяване има някакъв проблем, те трябва да могат да го формулират по правилния начин, аргументирано до самата медия и до регулаторния орган.

Иначе на прима виста веднага едни изказвания се определят като невиждана цензура, а други се отминават, затова не бива да има двойни стандарти. Трябва да се реагира всеки път принципно, не през политическата призма или през други пристрастия. Проблемното говорене е от много отдавна и това е част от общия проблем на медийната среда.

Има още нещо много важно. Всеки може да сбърка, да си изтърве нервите. Не бива да се случва, но ние сме хора, а не машини. Когато границата е премината, трябва да има корекция, трябва да се извиниш. Мисля, че министър Рашков се извини, каза, че съжалява за емоционалния изблик. Правили са го и някои други политици и това е нормалното поведение.

Тук е работа на СЕМ да види във времето, че има такъв проблем, и да започне разговор за това.

Но има и друга страна. Това постоянно фокусиране към СЕМ е несправедливо. Спомням си преди години случая с фразата: “Ще ви изстине столчето”, към тв водещата Анна Цолова. Обществото реагира, журналистите - също. Значи реактивността съществува. Но какво се случва по-късно? Столчето изстива и всичко продължава по стария начин. Кадровата политика на медиите не е работа на СЕМ и съветът не може да се меси, но може да отвори разговора, защото основната функция на журналистиката е критическа и когато критичните гласове започват да изчезват от нея, това е тревожно.

Така както СЕМ не може да се намесва в медиите, така и аз

не съм усещала

намеса в моята

работа или

някакъв натиск

от която и да е страна под каквато и да е форма.

- Това означава ли, че обвиненията как СЕМ е политически орган, защото е избиран по квоти на президента и на парламента, са безпочвени? Наистина ли начинът на назначаване не влияе на членовете и на тяхната работа?

- Това е личен избор. Големият въпрос не е просто да сменим един регулаторен орган с друг или едни хора с други. Но ако някъде има натиск, точно законът и правилата трябва да минимизират този личен избор нещо да тълкуваш, да е въпрос на интерпретация. Какво аз или вие разбираме под цензура, не трябва да е въпрос на тълкуване, а да е ясно и точно регламентирано в максимална детайлност и с критерии. Знаете, че

никой не налага

цензура и не

оставя подпис

за това

Затова трябва да има критерии кои са индиректните белези за това нещо и кой би трябвало да се занимава. Не е само СЕМ, има и други органи, саморегулацията също е много важна, както и участието на представители на гражданското общество и на гилдията дали като консултативни съвети, дали като квота в СЕМ. Сякаш обществото е узряло за това нещо.

Квотите в СЕМ не са политически, а институционални. Такъв е законът. Ако бяха политически, парламентът щеше да има квоти за всяка парламентарно представена партия.

В ръцете на законодателя е да промени това и да приеме закон с широк обществен консенсус.

- Какво конкретно трябва да се промени в закона? Т.нар. широки дискусии на практика се правят почти всяка година, но само се превръщат в говорилня.

- Медийното законодателство е голяма и сложна тема. Липсват много неща. Но понякога не е само до това какво липсва, не само каква е конкретната регламентация, а как се прилага. Спомням си срещата на СЕМ с посланика на САЩ и с посланика на Германия. Тези чуждестранни представители говорят на по-различен език, имат по-различно усещане. На финала думите на Н.Пр. Херо Мустафа бяха, че е много важно

това, което е разписано на хартия,

да се спазва и да се изпълнява

в пълна степен и с цялата строгост на закона

Законът е фундаментът и изобщо не е вярно, че ако напишем чисто нов закон, изведнъж всичко ще бъде ново, ще се промени и ще се оправи.

Представям си нов модерен закон, в който би трябвало да влязат и дезинформацията, фалшивите новини, медийната информационна грамотност. Тя е изключително важна, защото реално би подобрила медийната ни среда. Истината е, че потребителят на медиите днес е много важен. Той вече не бива да се усеща просто като потребител, а като активна страна, важно е на кое той ще гласува доверие, кое ще подкрепи.

- Силни медии се правят с пари, а финансирането им е нещо, което непрекъснато предизвиква скандали сред медийната общност, докато управляващите, които и да са те, не предприемат никакви действия вече дълги години.

- Рекламодателите също са много важни, защото едни добри, силни медии не могат да функционират без добро финансиране. За корпоративните медии трябва да има ясни правила и механизми за прозрачно финансиране, каквито липсват в сегашния закон. Обществените медии трябва да са с напълно независимо финансиране.

На международните ни срещи с ЕПРА (Европейската платформа на регулаторните органи за медиите - б.а.) бяха изнесени данни, че в Европа се наблюдава следното явление - големите корпорации и рекламодатели рекламират във висококачествена журналистика. Там този процес е започнал, защото това стои много имиджово. Не само рейтингът е критерият. Сякаш рекламодателите вече усещат своята отговорност за създаването на вкус и представа в обществото и към съдържанието - качествено съдържание и силна журналистика в обществен интерес.

- Как може да бъде оценявано кои са качествените медии, подобно определение може ли да бъде записано в закон?

- Не може да е в закон, това трябва да се случи по естествен път. Ако става дума за скритото финансиране, и сега има регламентация и разписани неща да бъдат декларирани освен реалната собственост и източниците на финансиране. Необходимо е още това финансиране през държавата да бъде много прозрачно, публично и по ясни критерии, като в тях трябва да бъде включена и подкрепа за качествената журналистика. Така тя ще става все повече и ще стане видима.

- С какво ще се занимавате сега?

- Нека да не бързаме, аз все още съм член на СЕМ и изпълнявам функциите си, докато бъде назначен следващият.

- Кога ще стане това?

- Нямам никаква идея.

CV

Ивелина Димитрова е магистър по право и магистър по социални дейности, политики и здравноосигурителни системи на Великотърновския университет “Св. св. “Кирил и Методий”

Започва журналистическата си кариера в БНТ през 1996 г.

Автор и продуцент е на предаванията “Денят отблизо”, “Малки истории”, здравното риалити “Зелената линейка”, на което е и водещ

За работата си два пъти е носител на званието “Достоен българин”, което се връчва от “24 часа”

Член на СЕМ е от 28 юни 2018 г.

Подава оставка на 28 юни 2021 г.

  • Данъци се плащат от всички, за да има за всички

    Данъци се плащат от всички, за да има за всички

    Само за няколко седмици НАП отвори доста широк фронт срещу сивия сектор и неплащането на данъци. Приходната агенция въведе тотален данъчен контрол над горивата, после мина към фирмите с големи касови наличности, последната акция е проверка на онлайн търговците. Действията на НАП са похвални, защото сивият сектор и неплащането на данъци
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо