Георги Стойчев: Във Варна, Русе и Търново има повече студенти, отколкото местният пазар на труда може да поеме

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9960624 www.24chasa.bg
Георги Стойчев

Навремето се казваше, че да правиш реформи, е като да местиш гробище - не може да очакваш подкрепа отвътре. Висшето образование е изключение от това правило, казва изпълнителният директор на институт "Отворено общество"

Още акценти от интервюто:

- През последните десетилетия висшето

образование се развиваше хаотично

- Рестриктивен характер има действащият в момента мораториум

върху откриването на нови висши училища

- Броят на кандидат-студентите и оттам на студентите през следващите 7 години най-вероятно ще нараства

- Г-н Стойчев, ваш екип помогна за създаването на картата на висшето образование, защо беше важно да се направи тя?

- Законът за висшето образование предвижда създаването на подобна карта и нейната поява е резултат от прилагане на закона. Отвъд тази формална страна на въпроса допускам, че на картата се гледа като на необходима предпоставка за рационализиране на структурата на висшето образование в страната. През последните десетилетия висшето образование в България се развиваше до голяма степен спонтанно и в някакъв смисъл хаотично, което доведе до множество дисбаланси. От няколко години насам се прави опит те да бъдат адресирани чрез обвързване на финансирането и приема в държавните висши училища с постигнатите резултати. Чрез картата се прави опит за още една крачка в тази посока, като целта е в бъдеще откриването на нови висши училища, филиали и други звена в сферата на висшето образование да бъде съобразено в по-голяма степен с нуждите на кандидат-студентите, работодателите и регионите.

- Ще има ли картата рестриктивен характер?

- Рестриктивен характер има

действащият в момента

мораториум върху

откриването на нови

висши училища,

филиали и други структури. С приемането на картата този мораториум следва да отпадне. Картата по-скоро ще има освобождаващ характер и моето очакване е, че ще доведе до по-свободен режим. Поначало моето разбиране е, че целта на картата не е да налага рестрикции, а да бъде предпоставка за по-рационални и по-предвидими решения на институциите по отношение на бъдещото развитие на мрежата от висши училища в страната.

- Кои са най-сериозните дисбаланси, които стават ясни?

- В картата са описани множество дисбаланси както в профилната, така и в териториалната структура на висшето образование. Може би най-видимият проблем е свързан с регионалните различия по отношение на достъпа до висше образование. На практика най-бедният район на страната е най-голям донор на студенти за останалите райони. Над 10% от студентите в страната идват от Северозападния район, но само 2% от студентите се обучават в този район. На практика това означава, че

всяка година близо

4-5 хиляди души

напускат района,

за да учат на други места, без на тяхно място в района да идват други студенти. В дългосрочен план подобно съотношение е предпоставка за демографското пресушаване на района.

Друг важен дисбаланс е свързан с разминаването между изградения капацитет за обучение на студенти по професионални направления и реалното търсене на образователни услуги от кандидат-студентите, от една страна, и нуждите на работодателите, от друга. В някои случаи изграденият капацитет не отговаря нито на нуждите на кандидат-студентите, нито на работодателите.

- Реалният капацитет на университетите е двоен спрямо студентите, които се обучават в момента, трябват ли ни половин милион студенти?

- Не знам дали ни трябват половин милион студенти. Аз лично не виждам демографски потенциал за толкова студенти в страната. Ако допуснем, че в един идеален свят всички навършващи пълнолетие в България през следващите 5 г. станат студенти - без да има отпаднали от училище и без да има заминаващи за чужбина – дори при такава хипотетична ситуация броят на студентите в страната трудно би могъл да надхвърли 350 хиляди. Капацитетът на нашите висши училища е за обучение на 407 хиляди студенти, а реалният брой на студентите в момента е малко над 216 хиляди, като броят на студентите български граждани е под 200 хиляди. През следващите 7 г. броят на студентите се очаква да нараства, но след това -

към 2028 г., отново

се очертава спад,

който ще продължи поне десетилетие. На този фон данните в картата показват, че като че ли няма нужда от по-нататъшно увеличаване на общия капацитет и общия брой на местата. По-скоро се очертава нужда от промяна в начина, по който съществуващите места са разпределени профилно и териториално. Един пример: В страната има създаден огромен капацитет за обучение по икономика и администрация и управление - едното направление се предлага от 26 висши училища, а другото - от 27, но нито едно от тях не предлага обучение по тези направления в Северозападния район, независимо че всеки десети студент в тези направления идва от този район. Така, от една страна, има свръхпредлагане на обучение по тези направления на национално ниво, но от друга, съществуват регионални ограничения в достъпа до тях.

- В кои региони има най-голям недостиг на висше образование?

- С оглед на регионалния демографски и икономически потенциал най-голям недостиг на висше образование има в Северозападния и Югоизточния район. Тези райони генерират повече студенти, отколкото се обучават в тях, и наемат по-голям дял висшисти, отколкото са обучени в тях. Това са догонващи райони по отношение на развитието на висшето образование. Добрата новина е, че между тях и останалите райони се очертава процес на сближаване, т.е. делът на студентите, които се обучават в тези райони, постепенно нараства и разликите между тях и останалите започват да намаляват.

- Какви кадри трябват на икономиката в различните райони и къде са излишни?

- Не бих използвал думата “излишни” по отношение на каквито и да било кадри. Като цяло завършилите висше образование намират реализация, проблемът е, че невинаги тази реализация е на позиция, за която се изисква висше образование. При всички случаи данните показват, че по правило всяка следваща получена образователна степен повишава шансовете за добра реализация на пазара на труда. Получилите бакалавърска степен се реализират по-добре на пазара на труда от хората със средно образование, получилите магистърска степен се реализират още по-добре и т.н.

По отношение на регионалните особености в картата могат да бъдат намерени данни в кои региони се реализират завършилите през последните 5 г. по различните професионални направления и смятам, че тези данни ще бъдат полезни и на работодателите, и на другите специалисти, които наблюдават процесите на пазара на труда. Данните в картата чертаят следната картина: Половината от завършилите се реализират в Югозападния район, в който се обучават и близо половината от студентите, макар в района да живеят само 30% от населението. При някои професионални направления обаче над 70% от завършилите се реализират в този район. Такива са повечето направления, свързани с хуманитарните, социалните науки и с изкуствата. Тук се реализират и 65% от завършилите информатика. Южният централен район е водещ работодател в страната сред завършилите хранителни технологии – над половината от тях се реализират в този район. Югоизточният регион е водещ при реализацията на завършилите ветеринарна медицина и животновъдство и осигурява близо една трета от работните места за завършилите специалности, свързани с добива на полезните изкопаеми. Североизточният район осигурява най-много работни места за завършилите направление “Транспорт, корабоплаване и авиация”, както и на завършилите направление “Растителна защита”. В Северозападния район се реализират близо 6% от завършилите висшисти, но над 16 процента от завършилите специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” и над 10% от завършилите “Енергетика”. В Северния централен район се реализират близо 8% от завършилите като цяло, но над 13% от завършилите машинно и общо инженерство, както и завършилите социални дейности. Като цяло се наблюдава връзка между профила на завършилите, които се реализират в различните райони, и наличието на висши училища, които предлагат обучение по съответното направление в съответния район.

- Защо не се препоръчва откриването на нови висши училища в 9 области?

- Вероятно имате предвид областите в Северния централен и Североизточния район. Това са районите с относително най-висока степен на развитие на висшето образование в сравнение с наличните в региона демографски и икономически възможности. Висшите училища в тези райони привличат повече студенти, отколкото съответните райони могат да генерират и подготвят повече специалисти с висше образование, отколкото местният пазар на труда наема. Това са райони с изпреварващо развитие на висшето образование и с относително най-малки демографски и икономически потребности от създаване на допълнителен капацитет за обучение на студенти в сравнение с останалите райони на страната. Например в Северния централен район се обучават 20% от студентите по педагогика, но в района се реализират само 10% от тях. В същото време в съседния Северозападен район също се реализират 10% от завършилите педагогика, но в района се обучават само 2% от студентите в това направление. Картата констатира тези обстоятелства. Оттук нататък е въпрос на политическо решение какво да се препоръча и какво не по отношение на откриването на нови висши училища.

- Защо успяваме да привлечем чужди студенти само в направления, в които обучението по света е многократно по-скъпо - медицина и стоматология? 

- Изглежда, че новите страни - членки в ЕС, имат известни конкурентни предимства по отношение на обучението в направленията, свързани със сектора на здравеопазването. Концентрацията на чуждестранни студенти в тези направления е висока не само в България, но и в много други страни от района, включително в Румъния, Словакия и Унгария. За сравнение в Обединеното кралство и в Нидерландия - 2 от най-предпочитаните дестинации за обучение на български студенти в чужбина, най-голяма концентрация на чуждестранни студенти има в областта на бизнеса, управлението и правото, докато в Германия и Дания най-голяма концентрация има в инженерните специалности. Някои източни страни също са постигнали пробив в тези области. Например в Естония 39% от чуждестранните студенти са в направления, свързани с бизнеса и управлението. В Чехия 20% от чуждестранните студенти се обучават в подобни направления. В Румъния 20% се обучават в инженерни специалности. Няма правило, че те трябва да са равномерно разпределени и че трябва непременно да са в един, а не в друг вид направления. Очевидно за българското висше образование

има ниша в областта

на медицината

и другите здравни специалности. Въпросът е дали пробивът, който е постигнат в тези направления, ще бъде устойчив и ще може да се разшири и в други сфери. Трябва да се има предвид, че процесът не е еднопосочен. Например делът на чуждестранните студенти по фармация намалява през последните години, вместо да се увеличава.

- Кои са добрите новини?

- Добрите новини са няколко: Първо, броят на кандидат-студентите и оттам на студентите през следващите 7 г. най-вероятно ще нараства заради положителните демографски промени в България в периода 2003-2009 г. Това ще даде възможност на висшите училища да бъдат по-селективни, от една страна, а от друга - ще им осигури допълнително време да се адаптират към нуждата да се развиват и да оцеляват при спадащ брой студенти, какъвто се очертава в по-дългосрочен план. Второ, делът на чуждестранните студенти нараства. Той на практика се е удвоил през последното десетилетие. Ако бъдат премахнати някои ограничения върху възможностите на висшите училища да обучават в платени форми на обучение и ако бъдат облекчени административните бариери за достъп на чуждестранни студенти до страната, има потенциал за допълнително увеличаване на броя им, включително и в направления отвъд сектора на здравеопазването. Например в направленията, свързани със сектора на морския транспорт, има съществен потенциал.

Трето, макар и бавно през последното десетилетие наблюдаваме подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и доближаване на профилната структурата на висшето образование до нуждите на работодателите. Надеждата е, че картата допълнително ще стимулира този процес. Четвърто, очертава се тенденция на постепенно намаляване на регионалните различия в достъпа до висше образование. През следващите 5 г. най-голямо увеличение на броя на студентите се очаква именно в районите с най-големи нужди - Северозападния и Югоизточния. Ако погледнем отвъд картата, има положителни тенденции и по отношение на броя и цитируемостта на научните публикации на българските висши училища в международните бази данни. През последните 5 г. те са почти два пъти повече, отколкото през предходните 5, а това е предпоставка за по-добра международна разпознаваемост на българските висши училища. Висшето образование е един от секторите, в който през последното десетилетие се извършват последователни реформи, по отношение на които се наблюдава висока степен на политическо и обществено съгласие. Ако това съгласие бъде съхранено, има шанс описаните положителни тенденции да продължат и част от наличните дисбаланси да бъдат преодолени. Навремето се казваше, че да правиш реформи, е като да местиш гробище - не може да очакваш подкрепа отвътре. Струва ми се, че висшето образование е изключение от това правило. Голяма част от висшите училища приемат и подкрепят нуждата от реформи и участват в търсенето на най-подходящите решения.

  • За повече коли трябва добра инфраструктура

    За повече коли трябва добра инфраструктура

    България е в дъното на класацията на страните в Европа по брой автомобили на глава от населението. У нас са 407 на 1000 души. За сравнение, в Италия има 663 автомобила на 1000 души. Отделен въпрос е, че българският автомобилен парк е най-остарелият в Европа - караме вехти и потрошени коли. Докато светът върви към автомобили
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо