Втора атака срещу офшорките

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9960701 www.24chasa.bg

Тези зони ще загубят от реформата “15% данък” – но страните, които искат да привличат реални инвестиции и заводи, имат възможност да спечелят. Това е шанс, който България не бива да пропуска

В края на 2017 г., по време на мандата на Доналд Тръмп, САЩ одобриха най-мащабната данъчна реформа от десетилетия, която имаше и силен международен ефект. Тогава беше въведен еднократен данък от 15,5%, с който бяха обложени над 2 трилиона необложени печалби, които американски компании държаха в чужбина. Освен това беше въведен 10,5% минимален данък – ако американска компания плаща по-нисък данък в чужбина, разликата се доплаща в САЩ. С тези и много други мерки бяха атакувани офшорките и избягването на данъци.

Сега президентът Байдън започва втора атака срещу офшорките – неговата администрация предложи минималната ставка за печалби в чужбина да се вдигне до 15%

Реформата “15% данък” е фатален удар срещу офшорките. ИЛЮСТРАЦИЯ: ПИКСАБЕЙ
Реформата “15% данък” е фатален удар срещу офшорките. ИЛЮСТРАЦИЯ: ПИКСАБЕЙ

и да важи за

всяка държава

поотделно

Досега минималният данък се осредняваше за всички държави – т.е. ако една американска компания плаща висок данък в Германия и нулев в Бермуда, средно минава над 10% и не доплаща нищо. По новите правила данъкът във всяка една държава ще изчислява поотделно, т.е. за печалбите, необложени в Бермуда, ще се доплащат 15% допълнителен данък в САЩ. Това е фатален удар срещу офшорките, защото премахва ползата от счетоводни регистрации в офшорки за избягване на данъци.

В същото време Европа все повече се притеснява от това, че

големите

световни

дигитални

компании

правят стотици милиарди печалби на континента, но не плащат данъци тук. Данъчните правила, измислени преди век за традиционни заводи и компании, днес не са адекватни за новата интернет икономика. Преди години един европейски премиер се беше оплакал, че най-големите световни интернет компании плащат в страната по-нисък данък,

отколкото лавка

за хамбургери

Причината е, че много от приходите на дигиталните компании идват от клиенти в Европа, но обикновено те са регистрирани в някоя малка (полу)офшорна държава и избягват данъци. Затова все повече европейски държави започват едностранно да въвеждат дигитални данъци, вкл. Великобритания, Франция, Турция, Полша и т.н. САЩ са недоволни от този подход на облагане, защото повечето дигитални компании са американски.

 

Втора атака срещу...

По времето на Тръмп САЩ заплашваха Европа с мита и санкции заради въвеждането на дигитални данъци, но това не проработи като подход и не можа да спре тенденцията за въвеждане на дигитални данъци. Президентът Байдън реши да заложи на преговорите и така се достигна до компромис – мултинационалните компании ще се облагат с поне 15% данък, а в същото време

част от печалбите

им ще се облагат

в тези страни, в

които извършват

дейността си

(това ще замени съществуващите дигитални данъци). По този начин една дигитална компания може да е регистрирана в Ирландия, но ако основната ѝ дейност е в Германия, там ще плаща част от данъците си.

В началото на юли този компромис беше подкрепен от 131 страни – включително САЩ, Китай, Русия, Индия, почти цяла Европа и най-важните развиващи се икономики. Разбира се, имаше различия – в началото САЩ и някои развиващи се страни искаха по-висока минимална ставка от 20-25%, други страни искаха по-ниска и накрая

се достигна до

15% като

взаимноприемлив

компромис Причината за този широк консенсус е проста – не е честно нормалните компании да плащат данъците си, а големите мултинационални компании да си намират офшорки и други вратички, за да не плащат дължимите данъци. Това изкривява конкуренцията и подкопава приходите.

Това не е проблем само на богатите западни страни – Русия също от години се бори с избягването на данъци и изтичането на капитали. Миналата година Русия предоговори международните си данъчни спогодби с Кипър, Малта и Люксембург и наложи 15% ставка на облагане за дивиденти и лихви (случайно или не, тя е същата като договорената 15% минимална глобална ставка). С Нидерландия не можа да постигне споразумение и преди няколко седмици изцяло денонсира данъчната спогодба.

Какъв ще е ефектът от тези промени? Те са насочени към глобалните мултинационални корпорации, тъй като те основно се възползват от възможностите за избягване на данъчно облагане. Преразпределението на данъчната основа ще се отнася за компании с оборот над 20 милиарда евро и се очаква да се преразпределят над 100 милиарда долара печалби годишно (постепенно ще се обхванат и компании с оборот над 10 милиарда евро).

Минималната ставка от 15% ще се отнася за мултинационални компании с оборот над 750 милиона евро и ще донесе допълнителни данъчни приходи от 150 милиарда долара годишно. България не е седалище на големи мултинационални компании, нито пък е офшорна зона - така че глобалната реформа няма да има директен ефект върху страната. Но индиректно ще има ефект по няколко канала.

На първо място, в България също действат големи дигитални компании и те ще започнат да плащат тук данък.

На второ място, България също губи данъчни приходи от избягване на данъци чрез офшорки, така че постепенното затваряне на тези вратички ще подсили бюджета. Преди години НАП бяха оценили загубите на приходи на стотици милиони левове годишно.

На трето място, и може би най-важно, Източна Европа се пребори за едно

важно изключение

– могат да се

предоставят

данъчни

облекчения

за привличане на инвеститори в заводи. Това е важно, защото по този начин регионът може да продължи да привлича преки чужди инвестиции и заводи, за да настига по-бързо доходите на Запада. Реално тук се прави разграничението между офшорните зони (които привличат само счетоводни регистрации на фирми) и развиващите се страни, които искат да привлекат реални инвестиции. Офшорни зони, които само служат за избягване на данъци, ще загубят от реформата – но страните, които искат да привличат реални инвестиции и заводи, имат възможност да спечелят. Това е възможност, която и България не бива да пропуска.

  • 34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    Няколко дни българските депутати упражняват дар слово (според наличностите) и политически патос по въпроса с новата желязна решетка на парадния вход на парламента, която трябва да ги пази от любовта народна. Оказа се, че формално щетата не е кой знае колко голяма. Решетката струва едни 34 хиляди лева. Което не е чак толкова много
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо