Урок по история за новите депутати
Точно преди 20 години Симеон заимства името на своята управленска програма от практични съвети за управление на бизнес. Дълго го атакуваха защо вече не се живее по-добре
Каква програма ще има следващото правителство, ако и когато партиите се разберат за приоритетите в държавата.
Независимо кой и дали ще го състави, българите вероятно ще искат да знаят в каква посока ще тръгне животът им.
Точно преди 20 години се появи най-обсъжданата правителствена програма - печелейки парламентарните избори, Симеон Сакскобургготски даде надежда, че след 800 дни управление на НДСВ ще настъпи “прилив на енергия” и България ще е направила крачки напред.
Години по-късно царят признава в своите мемоари, че шаблонът за честния и трудолюбив българин го е заблудил, че за 800 дни можем да успеем с нова енергия.
А на финала на управлението на НДСВ, когато се претегляше свършеното, Ахмед Доган, който обича да слага последната точка, обобщи: “800-те дни се превърнаха в митологема, която изигра лоша шега на премиера”.
Независимо че после ДПС игра най-важния коалиционен партньор в тройната коалиция. И сега партията и почетният ѝ председател се готвят също за ключова роля при новата власт. А НДСВ изпадна отдавна от политическата сцена.
Българите, които реално оценяват управлението на царя обаче, са убедени и днес, че преди 20 години той и качествените хора в НДСВ са донесли надежда. Днес има притеснение в бизнеса и мислещите хора какво ги очаква напред.
Николай Василев възроди на 16 юли 2021 г. темата колко е важна една правителствена програма, но, за съжаление, след като ден по-рано кандидатурата му за министър-председател на “Има такъв народ”, бе оттеглена.
16 юли 2021 г. Бившият вицепремиер и царски министър и успешен финансист, представи 68 страници правителствена проектопрограма, в която предвиждаше намаляване на данъци, вдигане на пенсии, бюджет без дефицит, приватизация на ББР и други идеи...
Направи го точно 20 години след като вече веднъж е участвал в писането на такава - като част от икономическия екип, подготвял управленската програма на НДСВ. Преди 20 г. Николай Василев влезе в политиката с царя и съдбата му и до днес се преплита със Симеон.
15 юли 2001 г. Сакскобургготски получи мандат за съставяне на правителство от президента Петър Стоянов. И обяви, че точно седмица по-късно новото правителство ще бъде гласувано в парламента. И точно от този момент трябва да се броят 800-те дни, за да се промени животът на българите.
Интересното е, че 2 десетилетия по-късно това
остава
най-известната
правителствена
програма
Няма друга, която да е анализирана толкова много, по която да е спорено толкова дълго, и за чието изпълнение да се е следяло толкова зорко. И то именно заради фразата за 800-те дни.
Как бе измислена тя?
Знаковото обещание бе част от историческото възвание, с което на 6 април 2001 г. от поляната пред двореца “Врана” цар Симеон II обяви, че влиза в българската политика.
Доскоро никой не знаеше чие е точно авторството за тези 800 дни. Мнозина приписваха цифрата на покойния Стоян Ганев - сочен за дясна ръка на царя при реденето на листите на НДСВ през пролетта на 2001 г. и впоследствие шеф на кабинета му като премиер, макар и за по-малко от година. Той напусна поста и се превърна в основен критик на царското правителство.
По повод 800-те дни обаче Ганев отсича: “Това си бе слово на царя.”
А години по-късно разказва, че първоначално е
трябвало да се
говори за 2 г., но
самият Симеон
предпочел
числото 800 като
по-запомнящо се.
И то наистина
се запомни
В обръщението си на 6 април 2001 г. царят обявява, че става лидер на “Национално движение Симеон II” (НДС II) - “обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила”. Сред основните цели на движението му е борбата с корупцията. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прословутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви, казва царят.
Много години по-късно в своята автобиография Симеон разкрива откъде е идеята за 800-те дни: С този силен образ исках да дам знак за нов импулс. Смятах, че моето избиране ще предизвика прилив от народна енергия. Майка ми, която идеализираше всичко, свързано с България, като се почне с образа на баща ми, ми втълпяваше мисълта, че ние, българите, сме най-работливите и най-честните. Този стереотип, разбира се, беше далече от реалността - това си беше чист шаблон, защото за половин век тоталитарната система бе унищожила всякаква индивидуална инициатива. А аз не бях осъзнал до каква степен... Формулата за “800-те дни” трябваше да бъде силна, за да подтикне икономическото развитие. Бях я заимствал от един икономически трактат, в който се казваше, че когато едно предприятие изпадне в затруднение, е необходима една година за вглеждане назад, след това една година за възстановяване, а после още стотина дни, за да се видят първите резултати. Излагайки този си подход, разбира се, не исках да кажа, че гледам на България като на частно предприятие! А тъкмо в това бях грубо и глупаво упрекван. Може би защото аз самият идвах от частния сектор и никога не съм имал работа с държавната администрация, се изразих по този начин.
Това е фразата, с която обръщението остава в историята. А 3 месеца по-късно - на 16 юли 2001 г., когато Симеон получава премиерския мандат, посочва и стартовата дата, от която да се броят 800-те дни - 24 юли. Именно заради фиксацията върху тях премиерът
Сакскобургготски
отнася много
критики при
управлението си
Някои го атакуват, че не предприема необходимите реформи, други определят обещанията му като демагогски и неизпълними. Но всички се хващат за 800, като вадят часовници и календари да отброяват всеки един от тези дни.
На дебат, организиран от “24 часа” през септември 2003 г.: “Царският фактор - 800 дни по-късно” икономистът Владимир Каролев отчита, че макроикономическите показатели са се подобрили и 68 от 120-те обещания в икономическата програма на НДСВ са изпълнени. Той влиза обаче в остър спор по темата с икономиста Венцеслав Димитров. В същия дебат царят е критикуван и от Татяна Дончева, тогава депутат от БСП,
че възприема
парламента като
нещо “излишно
и бутафорно”
Емил Кошлуков, тогава депутат от НДСВ, пък изброява политическите успехи на управляващата сила, сред тях посочва закона за референдумите.
Всички се интересуват какво е свършено за тези прословути 800 дни, но много от царистите се отмятат от срока. Дори Симеон коментира ситуацията като “малко комична”. ... това беше нещо сериозно, нещо, което е казано, заложено, а се превръща в некакъв театър и такива работи и не го намирам нито за достойно, нито в полза на каквото и да било, казва царят. И уточнява, че в обръщението си е казал “заедно”, а много хора не са разбрали думата “заедно за доброто на България”.
Шефът на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов доуточнява, че идеята била “в рамките на тези 800 дни да се направи анализ на икономическото състояние и да се задействат онези лостове, които да позволят на всеки гражданин да види своето място и бъдеще в икономическото развитие на страната”.
Повечето от министрите през септември 2003 г. казват: “Ама кой е казал, че 800-те дни са някакъв срок, за който трябва да се отчитаме?”, и напомнят, че има още 2 г. до края на мандата им. По-късно по настояване на царя премиер все пак казват какво са свършили и си пишат оценки, повечето от които са шестици.
Дебати има и в парламента, на които Симеон не отива. На 3 октомври той отново прави обръщение към народа.
Изхождайки от личния си делови опит, прецених, че това е времето, в което аз заедно с моя екип ще можем да направим анализ на състоянието на държавата, да набележим посоката за преодоляване на натрупаните с години проблеми и да се появят първите резултати от взетите мерки, обяснява тогава премиерът за цифрата 800. Според него
стратегията им
е постигнала
“убедителни
успехи”,
а като пример дава, че е преодолян сериозният бюджетен дефицит от близо 600 млн. лв. Отчита още, че през целия период инфлацията е задържана ниска - около 3%, което позволило на много хора да планират финансите си, икономическият растеж е един от най-високите в Европа - близо 5%, а безработицата е намаляла с близо 7%. Но споменава, че е особено загрижен за морала в политиката.
