Очертава се плаващо мнозинство, според политолога
Ива Митева с подкрепа от ДПС, но не и отляво. Какво следва за мандата на ИТН?
Какъв знак дава с първия си работен ден 46-ият парламент?
Какво прозира зад изказванията на лидерите на парламентарни групи? Защо изборът на Ива Митева за шеф на парламента получи непоискана, но категорична подкрепа от ДПС.
И не получи такава от БСП, както подчерта депутатът Георги Кадиев?
Тези въпроси зададохме на политолога Слави Василев. Ето неговия коментар.
46-ият парламент започна малко по-обнадеждаващо от предшественика си преди 3 месеца.
Имаше очевиден консенсус между политическите партии на някакво ниво вече
да произвеждат
диалог и той
да се състои
Две са нещата, които ми направиха най-силно впечатление.
Едното е позицията на БСП - тя очевидно се заявява като потенциален партньор на следващата власт, конструирана въз основа на т.нар. партии на протеста.
Но БСП
дава и ясна заявка,
че няма да остане
безкритична
и да подкрепя безусловно политиките, които тази и следващата власт ще изпълняват. Нинова изброи част от онези виждания, които съвпадат с вижданията на партиите на протестите. Затова тук виждаме една потенциална коалиционна сглобка между тези четири формации в Народното събрание.
С изказването си в първия ден на 46-ия парламент г-н Георги Кадиев не за първи път се опитва да изпъкне сред своите колеги, но сега успя. Аргументът му е съвсем ясен и го споменах по-горе - БСП няма да даде безусловна подкрепа на следващата власт, смята, че е необходимо да има диалог и чрез него тя да е в състояние да защити своите интереси.
Това е в интерес специално на Корнелия Нинова, която след поредния незадоволителен за партията резултат на 11 юли, не е в особено завидна позиция.
С думите на своя председател Мустафа Карадайъ и после с гласуването в НС за председател на 46-ия парламент ДПС подсказаха, че вече не искат да са в опозиция и искат проактивно да участват в следващото управление. Но аз си мисля, че ДПС ще намерят своето място в очертаващото се плаващо мнозинство в рамките на 46-ия парламент.
Миналата седмица тъкмо пред “24 часа” обсъдих идеята за плаващото мнозинство,и ето че то се реализира.
Повечето наблюдатели са скептични за начина, по който то ще функционира, но може би тук е адекватният момент отново да заявя позицията си, че това ще е в интерес на българските граждани. Защото партиите ще трябва да намират консенсус по различни политики, а това би означавало, че ще вървят напред.
Ако 46-ият парламент успее да гласува правителство, т.е. ако партиите на промяната сформират редовен кабинет или с БСП, или с ДПС (защото тук е под въпрос коя от двете ще играе ролята на “златния глас”), и преминем ли този най-сложен етап - гласуването в НС, подозирам, че редовният кабинет ще има сравнително дълъг живот - със сигурност над година. Защото
толкова е силен
общият знаменател
за промяна на модела “Борисов”, че той би могъл да бъде достатъчно силна спойка за четирите формации, които ще създадат мнозинство в това Народно събрание. Пред тях има поле за действие и за работа за една календарна година със сигурност, ако не и повече.
