Как три медала се превърнаха в три титли за 5 години
България записа най-успешната си олимпиада за XXI век. Стана номер 2 на Балканите по медали, изпревари държави като милиардната Индия, многомилионна Турция и още куп други. С бюджети за спорт, които в пъти превишаваха нашия.
Само за щанги в Азербайджан навремето даваха повече от цялата ни олимпийска подготовка. Държави натурализират спортисти, за да побеждават с тяхното знаме. Нидерландия се гордее със Сифан Хасан, Великобритания имаше своя Мо Фара.
Ние пък показахме своите Симона, Стефани, Мадлен Радуканова, Лаура, Ерика, Ивет, Стойка, Антоанета, Тайбе и Ивелина.
И понеже статистиците знаят всичко, включително и собствения си брой според незабравимите Илф и Петров, още една цифра.
С най-малката
делегация от
1936 година
насам
спечелихме
6 медала
Или коефициентът на ефективност е 0,142. САЩ, първата държава по медали, са с 0,183 (113 от 615). Или почти наравно. Вярно, и двата отбора отстъпват на феномена Сан Марино - 3 отличия от 5 състезатели, но... това е феномен и... малко ловна стрелба и мъжка борба.
Броят на квотите за Токио и медалите от Рио бяха повод за рязане на вени от различни “специалисти”. Най-обвинявана бе държавата, която не се грижела за своите спортисти.
5 години с прекалено кратък срок при изграждането на един професионален спортист. Но за него ние успяхме да превърнем три медала в три титли. Което дори и най-големите хейтъри в родния спорт не очакваха. Някои пуснаха изтърканото до болка заглавие
“Олимпийски
туризъм” и
чакаха провала
Вместо това дойде еуфорията само за броени дни. Всъщност става въпрос за нещо много елементарно. Стратегия. Нещо, което липсваше през последните години.
След бронзовия медал в Рио бе сменен целият ансамбъл по художествена гимнастика. С този за девойки, граден паралелно с женския.
В същото време с милионна подкрепа на държавата бе организирано световното първенство в София през 2018 г. Първото в България от това във Варна през 1987 г.! Едва третото в историята ни. И догодина ще има още едно. При това олимпийска квалификация за Париж.
Едва ли федерацията по художествена гимнастика щеше да се справи без финансовата подкрепа на държавата, след като вече са платени таксите му.
В олимпийската година във Варна проведохме европейско, което бе и последна олимпийска квалификация. Някой дали се сеща, че това стана за първи път в историята?
Никога България
не бе
домакинствала
на европейско
по художествена
гимнастика!
По този параграф бяхме изпреварени дори от Израел, който направи първенство в Холон преди 5 години. Със сигурност и шампионатът във Варна не бе организиран без пари. Нито в рушаща се сграда, в каквато бе превърнат Дворецът на културата и спорта. Но българите обикновено бързо забравяме подобни факти.
Турнирът за световната купа в София събира елита всяка година. В спорт като художествената гимнастика всичко това е политика. И като лоби, и като отношения със съдиите. Която рускините успешно провеждаха от десетилетия. За да бъде най-накрая пробита тяхната хегемония.
Завършен бе и проектът за разширяване на националната база на стадион “Раковски” срещу 1,5 милиона лева. Сегашната зала бе реновирана за 250 000 лева.
Не трябва да се забравя, че
Илиана Раева е
“острието” на
ръководителите
в българския
спорт
Не спира за минута. Дали ще е министърът, или премиерът, или някой спонсор. И не само заради това получаваше подкрепа.
Още преди олимпиадата в Рио министърът на спорта Красен Кралев обяви специална програма, насочена към женския бокс, женската борба и женския кану-каяк за игрите в Токио. Обяснението за тези иначе “мъжки” спортове беше, че ще бъдат развивани и в следващите 5 години, защото има голям потенциал и възможност за призови класирания. Програмата и аргументите за нея минаха под радарите на медиите, защото за всички беше важно представянето в Бразилия.
От трите спорта само кану-каякът не успя да пробие. За останалите - злато и два бронза. При положение че в женската борба Русия остана без нито едно отличие.
Създадена бе и специална програма за развитие на бойните спортове, които все повече се харесват на младите.
През 2018 г. Ивет Горанова се върна с бронз от световното по карате.
Първи в
историята
на този спорт у нас. На среща в министерството тя получи плакет, а нейният треньор Ангел Ленков - задача. Да изготви специална програма за състезателката, която да бъде финансирана приоритетно от спортното министерство, а целта е спечелване на олимпийска квота. Ленков успя и да напише програмата, да спечели квотата и накрая и златния медал.
Залата в Търговище, където тренират клубовете по спортна и художествена гимнастика, борба, стрелба и други, е строена 1968-1975 година. Най-добрите помощници в тренировките на Антоанета Бонева-Костадинова бяха кофите и калориферите. Първите за да събират теча от покрива, а вторите - да се вдигне поне малко температурата. Доста често всички усилия бяха напразни.
До 2018 година, когато правителството отпусна 850 000 лева за основен ремонт на съоръжението на улица “Христо Ботев”. И през февруари на следващата година всичко бе обновено. Тотално. Две години и половина преди началото на олимпиадата. Резултатът - сребро.
Министерството купи дългоочакваните модерни мишени за пневматично оръжие и ги даде на Българския стрелкови съюз. Сега са в залата в “Дианабад”. След години битка бе прехвърлено и стрелбището в квартал “Гео Милев” от МВР. За да имат националите къде да тренират.
Христо Христов бе на едно трепване на лакътя от медала на олимпиадата. И цяла България се възмути от скандалното решение на журито да се отмени чист опит на българина.
Всички обаче
са забравили,
че този спорт
не трябваше да
съществува България бе наказана за олимпиадата в Рио. Защото всички бяха хванати със замърсена добавка. Тогава Кралев лично изпрати проби в Кьолн, за да се докаже невинността на състезателите. Това стана, но останаха 250 000 долара глоба. И тогава отново държавата се намеси. През тотото и “Медина мед” се намериха пари за санкцията, без които нито един българин нямаше да се включи дори в квалификациите за Токио.
Реновирани бяха със сериозни средства 7 зали, включително тези на националите и двамата ни представители на олимпиадата - Христо Христов и Божидар Андреев.
Сега наред е и волейболът Подобни големи състезания не е имало с години в България. След предното първенство стотици се записаха да тренират. И след някоя и друга година може да очакваме новия Цветан Соколов. Защото не става за няколко месеца или за една или две години. Трябва време.
Трябва да се продължи да се инвестира в базата. Защото остана доста несвършена работа. Липсват басейни, а имаме вече момчета, които могат да са идоли на младите.
Така само за 5 години трите медала се превърнаха в три титли. И най-доброто представяне на България за XXI век. Сега някой трябва да направи и стратегия за Париж.
