Битката във футбола почти едно към едно повтаря тази в политиката - реториката на новите е преди всичко “анти”, но не могат да съставят правителство
Борислав Михайлов спечели за пети път избора за президент на БФС, като победи основния си съперник Димитър Бербатов само с 11 гласа.
Рекордьорът по голове в националния отбор тръгна в битката със слогана (Р)Еволюцията.
Във вторник в зала 1 на Националния дворец на културата Революцията не успя. Сега остава да видим какво може да направи Еволюцията.
Факт е, че това е най-слабият резултат на Михайлов в досегашните му битки за президентския пост в БФС. Което би трябвало да подскаже, че най-вероятно това ще е последният му мандат като президент на БФС, за който обаче той би могъл да свърши достатъчно много работа.
Основното е
нов национален
само футболен
стадион
Няма да се уморя да цитирам култовия съветски филм от времето на перестройката на не по-малко култовия грузински режисьор Тенгиз Абуладзе “Покаяние”. Та в него един от главните герои казваше: “Що за път е това, след като не води към храма!”
Така е и с футбола. Неговият храм е стадионът, а от сигурно 60 години в България не е построен нов чисто футболен стадион, който да отговаря на европейските и световните критерии. Всички държави от нашата черга успяха да се уредят с финали на европейски клубни турнири или с мачове от големи първенства, само ние подсмърчаме като бедни роднини в преддверието и чакаме някой да ни свърши работата.
По време на предизборната борба за шеф на БФС Михайлов бе поставен в неравностойна позиция. Де факто той бе изхвърлен от президентския пост/накаран да подаде оставка под натиск от държавата и
две години
нямаше никаква
възможност да
упражнява
някаква реална
дейност
по организацията на футболния живот.
При това - стана пред очите на цяла България и цяла Англия, при това - толкова поръчково, че в крайна сметка нищо чудно да му е донесло даже и дивиденти.
Всъщност за мен, а и не само решителния гол в полза на отбора на Боби (разбира се, преди намесата на VAR, в смисъл обжалването на резултатите пред съда) вкара Наско Сираков. Което си му ѝ подхожда в качеството му на легендарен голмайстор.
Което му прави чест, независимо кой е съгласен с тази позиция и кой не е. Както споменах по-горе,
битката за БФС
беше
минипроекция
на политическата
битка
в страната през последната година и половина. А същността ѝ е, че тя е повече (ако не и само) “анти”, а не “про”. Един вид дайте да ги махнем тия от управлението, а после каквото стане. Така някак си се губи идеята за бъдещето на българския футбол, за развитието му.
Факт е, че в кампанията на Бербатов имаше моменти, които му носеха определени позитиви. Например той заложи преди всичко на малките непрофесионални клубове, чиитo гласове в крайна сметка тежат колкото тези на “Левски”, ЦСКА, “Лудогорец”, “Локо” (Пд) и останалите от двете професионални равнища в този спорт у нас. Освен това, когато някой е управлявал 16 години (както е с Михайлов в случая), е нормално да натрупа негативи и да бъде искана промяна. Плюс заиграването с феновете на двата най-големи клуба, така наречените грандове “Левски” и ЦСКА, на които хич, ама хич не им харесва, че 14-а година не могат и да помиришат титла.
Всъщност тук беше и единият автогол за отбора на Бербатов - ръководството на “Левски” застана твърдо зад Боби Михайлов. И тук не става въпрос само за собственика на мажоритарния пакет акции Наско Сираков, а и за треньора Мъри Стоилов. А той е припознат от левскарите като символ на новото, на промяната, на бъдещето, което би трябвало да се случи на стадион “Георги Аспарухов”, след като клубът две години балансира на ръба на фалита, тъй като
бившият
собственик Васил
Божков е
издирван по
двуцифрен брой
наказателни дела
Другият проблем на “Митко тийм” беше недостатъчното според мен осветляване на перспективите. Почти на никого не му стана ясно какво смятат да правят трите коня от каляската - Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, когато вземат властта. Ще строят ли стадион, ще сменят ли системата на първенството, кой ще е треньор на националния отбор, как ще се развива детско-юношеският футбол...
Така че, след като революцията на Бербатов и ко не успя, ще трябва да изчакаме дали ще успеят да задвижат еволюцията в българския футбол. Малката разлика между победител и победен предсказва сериозна интрига.
