Предлагаме ви най-четените коментари през изминалата седмица. Този е №1 и има 189 668 прочитания
Колкото и да се опъват, отсега да си знаят - каквото за народа, това и за тях
Българите са като италианците и гърците - оплакват се много. Оплакват се от държавата. Оплакват се от правителството. Не вярват на политическите партии, изпитват антипатия към всички политици.
Всеки може да стигне до подобно заключение, но в случая то е на един финансов анализатор от Ню Йорк, иначе “наше” момче - българин с гръцки корени, който обяснява на света защо в България сме го докарали до под кривата круша с ваксините и сертификатите.
Казал го е много преди да чуем с днешна дата думите на здравния министър: “Хора, слагайте ги тия проклети маски!”. А министърът го казва, защото се е видял в чудо - сега, след октомври 2021 г., най-смъртоносния месец от самото начало на пандемията. И каквото и решение да вземе Кацаров оттук нататък, все ще е грешно, а недоволните ще се множат. Задава се локдаун насред избори, реанимациите в болниците са препълнени, лекарите и сестрите изнемогват. Когато ги попитат какво правят след тежките дежурства, признават: “Седим и гледаме в една точка, прехвърляме през главата си какво още е могло да направим - всичко е било на макс, а пак има жертви”.
И докато министърът говореше за “проклетите маски” по единия тв канал в неделното уж безметежно утро, по съседния друг - известен политик и кандидат за президент, обяснява, че COVID няма, а жертвите били от нещо друго, не от вируса, за ваксините - да не говорим, те били направо опасни.
Ей така живее гражданството на държавата - от сутрин до вечер го облъчват с тотално противоречиви заключения за пандемията и ваксините. Отгоре на всичко в перманентната предизборна кампания от дълги месеци т.нар. политически елит предпочита да спечели пет гласа повече в урните, отколкото да мисли за живота и здравето на избирателя.
В промеждутъците, докато заседава поредният парламент, депутатите също не правят изключение - карат се да носят ли маски, важи ли за тях това правило, или не. Така е от първия ден, в който тогавашният министър Ананиев издава заповед за носене на маски на закрито - 22 юни 2020 г.
На другия ден първи глобата отнасят премиерът и игуменът на Рилския манастир - защото са без маски в храма. Борисов го помни и досега, година и повече след онзи случай, когато попадна на мушката на инспектори от РЗИ в Кюстендил, и се дразни от сегашните нарушители: “Кацаров и депутати се разхождат като извънземни богове без маски в парламента, а мен ме глобиха. Кацаров, или плати глобата, или ми върни парите!”.
Депутатите обаче не се плашат от глоби. Нарушители без маски имаше в 44-ия, в 45-ия и в 46-ия парламент. Един адвокат с прясна политическа биография не само че обича да се показва без маска, но и витиевато обяснява, че парламентът бил “работното му място”, а щом не е “обществено”, нямат право да го глобяват и ще обжалва санкцията.
Често председателстващите парламента призовават колегите си да носят маски, молят им се, налагат им наказания, дори ги гонят от залата. А когато някой без маска говори от трибуната, следват реплики като тази: “Никой да не припарва до трибуната, докато не се направи пълна дезинфекция навсякъде. Масата долу също, защото ораторът викаше много и разпръскваше плюнки по въздушно-капков път”. Думите са на Валери Симеонов от НФСБ, който беше зам.-шеф на 44-ото народно събрание. Още тогава, през лятото на 2020 г., заседанията на парламента започваха и завършваха с люти спорове и закани по въпроса с маските. В повечето случаи упреците бяха главно политически - че от противниковия лагер в парламента разнасят бацили, а мнозина се правеха на бабаити или “извънземни богове” (по определението на Борисов). Едните, другите, третите - от всички парламентарни групи без изключение, явно го имаха за непукизъм и “геройство”, тях вирусът сякаш ги заобикаляше.
Чудно ли е тогава, че днес мненията за пандемията и нейните поражения стават все по-поляризирани, а отгоре на това не остана експерт неоплют и натикан в миша дупка. Както стана сега и със зелените сертификати - мярката се очакваше, но служебният състав на правителството явно много се е надявал тя да влезе в дневния ред на държавата след изборите или поне след първия тур на 14 ноември.
Обаче вирусът играе сам и не се подчинява на графиците на държавата и служебното правителство. И се започна една олелия до небесата. Политици от всички партии в чудо се видяха накъде да дърпат чергата - да подкрепят ли, да ругаят ли, да критикуват ли, да се подчиняват ли. Ами така става, първо, защото идват (пак) избори, и второ - защото коронавирусът е много удобна играчка за всеки политик по време на кампания.
Даже някои не се посвениха да правят визита в Бърза помощ 20 месеца след началото на ужаса. Ама че от играчка с вируса вече е станало плачка, никой не ще да го брои.
Каквото и да е - четвъртата вълна все някой ден ще се смили над нас и ще отмине. Казват, че до края на ноември може да е преминал нейният пик. Може би ще сме излезли от “Долината на плача” по думите на математика проф. Витанов. Точно тогава - някъде в края на ноември, ще е и първото заседание на новия 47-и парламент. Но този път, когато новите депутати тръгнат да се заклеват, че ще служат на народа и ще бранят неговите интереси, броят на жертвите от COVID ще е ударил всякакви черни рекорди.
Страданията, ужасът, болката от загубите и мъките ще са твърде пресни, за да търпим издевателства от когото и да било и най-малко от депутатите. Та затова нека отсега да си знаят - за тях зеленият сертификат трябва да е задължителен, ако искат да влязат в парламента. Няма да има място за словоблудства дали парламентът е “работно”, или “обществено” място. Ножът вече опря до кокала на депутатите. Е, не до онзи, метафоричния кокал - него не може да им го вземе дори и световната революция, а до простичкия зелен сертификат. Този път не само ще трябва да носят “тия проклети маски”, ами и да имат сертификат. Каквото за народа, това и за депутата. Ако се чудят как така, нека да видят, че в Брюксел, Страсбург и Люксембург в офисите на Европарламента мярката е задължителна. И София няма да има накъде да мърда.
