Няма квартал без детска банда, в тях влизали вече и 12-годишни. Някои детски разбойнически групи били само от момичета. Бандите прониквали и в училищата, защото членовете им като правило не обръщали гръб на образованието. Малките бандитчета не били от разбити семейства, а имали по двама работещи родители, но връзката с тях била скъсана, твърди психотерапевтът Мария Чомарова, която е и изпълнителен директор на асоциация "Анимус” . Бандите се сформирали около тийнейджъри с ярка личност.
Начинаещи "мутри" се намесвали в свадите между детските групи, помагайки на някои от тях да вземат надмощие.(Интервю с Чомарова виж долу.)
Страшни истории за "готици" и ЕМО, за вражди между "фешъни" и пънкари и за стълкновения между детски банди, споделят деца пред психотерапевтите, съобщиха наскоро от асоциация "Анимус".
Популярната сред тийнейджърите ЕМО мода може да убива. Само въпрос на време е някой хлапак да се самонарани фатално, предупреди "24 часа" в броя си от 12 януари 2008 г. Тогава вестникът цитира фамилния психотерапевт д-р Анелия Тренчева, която каза, че семейства с ЕМО деца вече търсят помощ.
Два месеца по-късно две 14-годишни момичета от Благоевград, последователки на ЕМО стила, са сложили край на живота си, като си прерязали ритуално вените с бръснарско ножче. Девойчетата не криели девиза си "Кухнята, ножът, вените - край на проблемите".
В края на миналата седмица Иван Игов - ръководител на секция "Училищна психология" при Дружеството на психолозите в България, съобщи, че всяка година губим два класа деца, които "си отиват доброволно от живота" по най-различни причини. По самоубийства на деца страната ни е на едно от челните места в света и е така от години. Българчетата не се радват на живота и се самоопределят като нещастни. По този показател също сме много напред в европейските и световните класации, показа скорошно сравнително изследване. Хрониките се пълнят със случаи на деца, убити от деца.
Какво не знаем за децата си? Какво ни казват те с думи или с поведение, а възрастните не чуваме или не можем да разберем? Социолози и психолози опитват с изследвания да ни помогнат да си отговорим.
57% от децата между 8 и 11-годишна възраст са били свидетели на насилие в училище, над 30% - и на улицата. Половината от тийнейджърите от 12 до 17 г. казват същото. Освен свидетел всяко трето дете е било и жертва на насилие.
Преобладаващата група сред по-големите ученици смята, че причините за него са в лошото домашно възпитание. Така мислят и родителите впрочем. За 40% от 12-17-годишните корените на злото са в алкохола и дрогата, а за близо 1/4 - в подражанието на лоши модели на поведение в обществото. Всеки пети обяснява насилието с проблемно детство. Малцина обаче са тези, които признават за побоища у дома, а родителите направо отказват да говорят за това.
Данните са от 2 изследвания на НЦИОМ сред деца и родители от март т.г. Изследванията са национално представителни и са може би най-големите, правени напоследък у нас. Те показват още, че децата ни живеят в страх.
У всяко пето дете на 8-11 г. той е свързан с училището - дали ще се справи с учебния материал, ще изкара ли добри оценки, дали въобще ще завърши. Децата искат по-леки уроци, по-понятно преподаване, по-къси часове.
По-големите ученици пък се тревожат за бъдещето си. 43% се безпокоят дали училището такова, каквото е в момента, е достатъчно за добрата им реализация.
"Българското училище се е превърнало в обучилище. То не учи децата на стратегии за справяне в живота и не предлага възпитателни модели", повтаря от години и психологът Иван Игов.
Изследванията на НЦИОМ показват още, че у децата са се загнездили страхове, характерни за възрастните. 43% от малките се страхуват от нападение и отвличане. Значителен дял - от бедност и болести.
"Дали ще съм здрав да изкарвам парички, за да помогна на дядо, че е много болен", терзае се един малчуган.
Отношенията в семейството - дали мама и тате се разбират - остават на по-заден план от тревогите заради безпаричието.
"Цели 26% от малките деца "приземяват" мечтите си за безгрижно детство до осигурена храна, дрехи и жилище", подчерта Лидия Йорданова от НЦИОМ при представянето на изследванията.
Икономическата криза вече е в семейството. Тя допълнително ще ражда напрежение и конфликти у дома и ще поставя в децата в трудна ситуация. Не е изключено да провокира у тях общественоопасно поведение, предупреди Румен Чакъров от НЦИОМ.
Какво очакват децата от възрастните и от държавата? Според Лидия Йорданова доминиращата представа на 8-11-годишните за държавата е като за бездънна каса за безплатни придобивки: храна, закуски, униформи, учебници и дори модни дрехи и мобилни телефони. Когато парите в семейството не достигат, децата не вменяват това като вина на родителите си, а като недъг на държавата, от която се иска да отпуска повече пари за децата, включително и на родителите им, "за да могат да ми купуват хубави неща".
"Подобен обяснителен модел е проекция на родителската интерпретация за собственото тежко материално състояние", смята Йорданова. Хлапетата очакват от държавата и да ги пази - на улицата, в училище, и нямат нищо против охранителните камери.
Всяко 10-о дете иска от мама и тате да го обичат (да се разхождат и да играят с него) и да го защитават. Пак толкова - 10% искат родителите да не ги бият и да не ги изоставят.
И 12-17-годишните искат от държавата - по-големи заплати за родителите си и по-високи стипендии за себе си. Те осъзнават материалните проблеми в семейството и страдат от тях. "Съзнанието за бедност води до искането за равенство между децата, гарантирано по възможност със специален закон", обясни Лидия Йорданова.
Очакват държавата да ги пази и защитава, но и да им даде повече свободи - да махне вечерния час, униформите, изпитите след 7-и клас и матурите. И особено - да се грижи за качеството на образованието им.
Изследването на НЦИОМ е показало, че родителите ясно съзнават личната си отговорност за отглеждането на децата. Повече от половината са посочили възпитанието като основна грижа за семейството. Сред най-важните му задължения родителите изтъкват контрола, но и въздействието с личен пример. Според 5,9% семейството трябва да изгради ценностната система на детето и да го направи добър човек.
"Младите не гледат на родителите си като на априорно неразбиращи ги хора", подчертава Лидия Йорданова. Разговорът с големите е възможен според децата. Те копнеят той да се състои.
Мария Чомарова, психотерапевт и директор на асоциация "Анимус":
"Кифлите" - сладки момиченца, облечени като от "Пайнер"
- Госпожо Чомарова, децата се делят на враждуващи групи. Какви са те и защо не се харесват една друга?
- Много би било просто да се каже, че има една група срещу друга. Не е съвсем така. Децата се групират спонтанно според това какво им се случва в момента - около конкретно дете или около дадена дискотека. Групите са много. Сформират се главно около ценности, най-вече свързани с музиката. И точно заради ценностни различия се случва да се сбият, но не го търсят нарочно. Целта на тези деца е да намерят себе си и да оцелеят. Заради кризата на идентичността, характерна за тяхната възраст, тийнейджърите се чувстват много несигурни. А колкото си по-несигурен, толкова повече се вкопчваш в неща, които смяташ за важни. Хората по принцип сме нетолерантни към различието, а юношите са още по-нетолерантни заради тази несигурност. Приемат света в черно и бяло, мнителни са.
Българското училище също не толерира различието на децата, затова те могат да си позволят да бъдат различни само извън него и само в група. Ако едно дете излезе само с различието си, то ще бъде пометено и малтретирано. Веднага става обект на страшен тормоз.
- Какви са децата ЕМО, "кифли", готици?
- ЕМО ще рече емоционално малтретирани обекти. Нарекли са се така, защото са по-чувствителни. Чувстват се обидени и неразбрани и са приели това за своя идентичност. Често се самонараняват, но смятат, че те никога няма да отвърнат на агресията с агресия. "Кифлите", или фешъните, са хубавки сладки момиченца, които се дюздисват. Готиците са много красиви деца. Момичетата се обличат женствено, с грим. При тях сексуалният обект е заместен със смъртта. За тях смъртта е най-интересното, което може да ти се случи.
- Защо? Вече са опитали всичко друго и са преситени от живота?
- Точно обратното е - това е защита срещу това да опиташ всичко останало. И страх от провал, от болка. Това е начин да кажеш: "Аз съм над всичко, нищо не ме интересува. Ако нищо не ме интересува, значи нищо не може да ме нарани."
- Защо са тези преживявания?
- Те са специфични за възрастта. На 14 г. започва преходът от дете към възрастен и той е сериозна криза. Да пораснеш, е може би най-голямото предизвикателство в човешкия живот. То е психически много болезнено, защото има голямо несъответствие между вътрешния взрив на емоции и зрелостта те да бъдат контролирани. Бебетата и децата също имат фантазии за агресия, за секс. Но колкото и да са плашещи за бебето, при него те са контролируеми, защото малкото дете физически не може да ги осъществи. Но юношите са вече силни. Истината е, че те могат да се бият, могат да правят секс, но съвсем не са готови за това. Несъответствието между физическото и емоционалното развитие е огромно.
- Затова ли в тази възраст са толкова агресивни?
- Агресията се поражда от фрустрация. Това е невъзможността да изразиш нещата, които те вълнуват, и да удовлетвориш някаква потребност. Колкото по-малко изразни средства притежаваш, толкова по-сериозна е агресията.
- Коя е добрата защита срещу нея?
- Сублимацията - да се насочи агресията към творчески процес, спорт, учене, група. Хората обичат групи. На Запад децата са организирани във всякакви - мажоретки, спортни отбори, скаути. Навремето нашата държава направи младежка организация - комсомола. Но сега не прави нищо. Децата се групират сами, това не е лошо, защото групата удържа емоциите, като налага вътрешни правила. Но в техните групи няма възрастен. Това е проблемът.
- Защо им е възрастен и там? Не им ли стигат родителите и учителите?
- Юношата има нужда от добронамерен възрастен, който да удържа границите, и така да го подпомага в стремежа да порасне. Децата копнеят някой да ги провокира, да им е интересно и да бъдат подкрепени и оценени. Искат колкото да бъдат свободни, толкова и да бъдат водени.
Не е толкова важен социалният и материалният статус на родителите, колкото дали те се интересуват и толерират девиациите на детето си. Това означава родителят да е много гъвкав в поставянето на граници - понякога да постегне правилата, друг път да ги поотпусне. Ако познава приятелите на детето си и смята, че те са добри, може да му даде повече свобода, но да поддържа връзка с родителите на приятелите. Това е даване на контролирана свобода.
Понякога цената на това да си извоюваш автономност е скъсването на връзката с родителя, но на юношата винаги му е добре, ако родителите се интересуват и са достъпни за него. Особено ако са двама. Много трудно е да се удържа юношеска криза само от един човек. Родителите имат нужда от подкрепа. Задачата им става по-лесна, ако училището си е на мястото - дава им свободата да се групират, да се се конкурират с оценки, проекти, т.е. да се състезават по един добър начин. Но когато училището липсва, празнотата му се запълва с друго, идващо най-често от улицата.
- В закона за училищното образование се предвиждаха мерки за затягане на дисциплината, оценки за поведение. Това не значи ли, че то се опитва да си застане на мястото?
- Тези идеи са положителни, доколкото показват, че вече сме си отровили главата от пясъка и виждаме, че има проблем.
В сегашното си състояние училището отблъсква децата. Да, важно и правилно е да се премахнат свободните часове. Но аз не вярвам, че проблемите се решават със затягане на дисциплината. Това е едно юношеско, а не присъщо на зрял възрастен желание да се постигне лесно бърз резултат. По-добрият вариант е по-скъп и по-отговорен - да се промени образователната система така, че да не е толкова доктринерска, да дава повече възможност за творчество и лична изява, за учене чрез задачи, а не чрез зубрене. Да се инвестира в качествени учители, да има психолог във всяко училище. Вместо това сега се прокрадва тенденция да се съкращават педагогически съветници, за да се пестят разходи.
- Това поколение по-агресивно ли е от предишните?
- Не, разбира се, това е мит. Но по-рано имаше структура - повече държава, семейството не беше се разпаднало. Сега като последица от липсата на държава, заради бедността и смяната на ценности хората са принудени или да работят на няколко места, или в чужбина. Днешните юноши са едно цяло поколение, на което липсва поне единият родител.
- Как им се отразява това, че ги отглеждат баби и дядовци?
- Много им е трудно. Обикновено в юношеството човек се сблъсква с родителите си и се преборва, влизайки в конкурентни отношения с тях. Баба и дядо са остров - децата търсят утеха при тях, защото са по-толерантни. Освен това не са пряка заплаха, защото не са поколението, с което трябва да се влезе в конфронтация и което трябва да бъде победено, за да се изгради собствена идентичност. Бабите и дядовците не са толкова силни, че с тях да се случат истинският сблъсък и истинското помирение. Като няма родители, няма накъде да се направи крачката назад освен към улицата.
- Защо децата "живеят" в интернет и как им се отразява това?
- В интернет е като на улицата. Животът в мрежата наподобява и мастурбацията, защото като нея е бленуване, будно сънуване. То има удържащи функции. Като не ти харесва светът, мислите ти литват във въображаем свят, където си фантазираш свободно. Но когато светът ти се струва дотолкова непоносим, че да имаш потребност постоянно да си в бленуване в този фантазен свят, ставаш зависим. Интернет въвлича в един илюзорно безопасен свят. Това е изключително сериозно бягство от действителността. Децата бягат от болката на реалността с алкохол, в интернет или на улицата.
