В идеите за европейския бюджет за следващите 7 години има няколко неща, които са в ущърб на България.
* За приходната част се предлагат нови данъци, а, изглежда, това е стъпка към по-нататъшно данъчно хармонизиране на ниво Европейски съюз. Заради сравнително ниската тежест на облагането в България обаче нас ни устройва да се запази данъчната конкуренция между страните.
И сега част от нашите приходи от ДДС се насочват към ЕС. Но замисълът е за налагане на "европейско ДДС". Което е стъпка към данъчно унифициране, още повече Еврокомисията иска правомощия да променя тази ставка. Очевидно си постилат пътя към налагане на нови данъци и към увеличаване на тези, които успеят да наложат на европейско ниво.
Да припомним, че има и проект на Еврокомисията за унифициране на данъчната основа, върху която се плаща корпоративен данък в ЕС. За “европейското ДДС” има два варианта.
Първият е ставката на ДДС на национално ниво да се запази, като част от приходите се пренасочат към ЕС. Другият вариант, крайно непопулярен, е облагане над националната ставка. Това обаче едва ли ще мине - очевидно за никоя страна членка сега не е моментът за увеличаване на данъчната тежест.
* Предлага се и данък върху финансовите трансакции. Замисълът за налагане на такъв налог в глобален мащаб отдавна витае, като идеята е банките да бъдат санкционирани за рисково поведение по време на кризата. Но какъв ще е ефектът, след като данъкът ще бъде налаган върху всички финансови трансакции, независимо дали профилът им е рисков, или не? Евентуалният налог може да бъде пренесен върху крайната цена на продуктите и услугите на банките. Има и риск финансовите трансакции в ЕС да спаднат, защото част от тях ще се пренасочат извън съюза, за да избягнат данъка.
България със сравнително малкия си капиталов и финансов пазар няма да плаща кой знае колко за такъв данък, но така или иначе той допълнително би затормозил нашия финансов пазар.
Две сфери в бъдещия европейския бюджет задават неравнопоставеност.
1. Едната е в разходната част - директните плащания по общата селскостопанска политика, които поглъщат много голяма част от бюджета на ЕС.
Новите страни членки получават по-малко от тези субсидии, отколкото старите - "клубът на богатите".
Това е в ущърб на конкурентната позиция на България на този селскостопански пазар.
Всъщност според Института за пазарна икономика трябва да се върви към много по-радикална реформа с крайна цел премахване на тези субсидии, защото те създават неравновесие и свръхпроизводство на определени стоки.
2. Великобритания ползва рабати - отстъпка от вноската й в ЕС, която тя си издейства преди 27 г.
Германия, Австрия, Холандия и Швеция пък ползват "рабат от рабата". Резултатът е, че другите 22 страни плащат относително по-голяма вноска в евробюджета. За тази година за България тя е над 20 милиона евро.
Франция обаче традиционно защитава селскостопанските субсидии, Великобритания - рабата, така че шансовете за промяна за съжаление не са големи.
В разходната част има доста значително увеличение на парите за инфраструктура, което е добре дошло за нас. От друга страна, има увеличение на парите по кохезионната политика за региони със среден доход. Тоест плащания за най-бедните региони, както тези в България, ще се пренасочват към средно бедни региони, което не е в наш интерес. Разбира се, ако имахме по-висока усвояемост, щяхме да сме с по-добри позиции за несъгласие с тази промяна.
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Институт за пазарна икономика
