Притча 11:24 на цар Соломон гласи:
"Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия"...
Този друг явно е съседският премиер Георгиос Папандреу, който вече две години се "скъпи без мярка", все реже и реже гръцкия бюджет, но все зле става. Последно на 21 септември Папандреу поиска гърците да пробият още една нова дупка на колана. За 4 години ще бъдат уволнени 200 хиляди държавни служители от общо 750 хиляди, а заплатите на останалите ще се орежат с до 40 на сто, пенсиите още ще се намалят, ще се вдигне данъкът върху недвижимите имоти, върху дизеловото гориво и така нататък, и така нататък. Срещу това гръцко харакири с елементи на сепуко МВФ и Европейската централна банка ще отпуснат още 8 милиарда евро, които мигновено ще влязат в сметките на кредиторите и около Коледа Гърция ще проси за още.
Втора година Гърция хвърля през борда всичко излишно, но корабът не спира да потъва. Даже обратното, потъва все по-бързо. Вместо да се увеличат с 3,3 милиарда, през миналата година данъчните приходи на Гърция намаляха с 2 милиарда. Безработицата скочи от 9 на 16 на сто и в резултат от орязването социалните разходи рязко се увеличиха, вместо да намалеят. И вместо да се свиват, дългът и дефицитът зейват още повече. Точно както предсказва цар Соломон още преди три хиляди години - оказва се, че рязането на разходи задълбочава рецесията, че свиването на дефицита увеличава дефицита.
Парадокс? Това всъщност е първият урок на кейнсианството и горчивият опит на кризата от 1929 година и последвалата Велика депресия. Когато сегашната велика криза удари през есента на 2008 година, САЩ и Европа за кратко си го припомниха. Те бързо направиха сериозни държавни разходи и икономиката наистина потръгна, изглеждаше сякаш кризата е отминала. Но щом усетиха малък растеж, европолитиците изведнъж забравиха урока. И кризата веднага се върна. Дори могъщата Германия, която преди броени месеци бележеше ръст от 9 на сто, се захвана да свива дефицита и днес е в пълен застой. Точно както в притчата на цар Соломон.
Великият Кейнс нарича това явление "парадокс на спестовността". Здравият разум ми подсказва, че колкото повече пестя, толкова повече забогатявам. И това е вярно в индивидуален план. Но парадоксът е, че ако всички заедно пестят, всички заедно обедняват. Защото капиталът не се заражда от пестенето, а от очакваното потребление. Националната пестеливост намалява националния капитал. Затягането на коланите води до изуй-гащи.
От известните български професори по икономика само една малка група вярва в съществуването на този парадокс. Аз лично много ги уважавам, но властта не ги уважава. Медиите ги използват в ролята на живописни особняци.
Общо взето, така е с мъдрите хора във всяко общество. В момента на мода са спестовните неолиберали, които твърдо отказват да схванат разликата между индивидуалната спестовност и затягането на колана на нацията. И правителството е в техния плен, както и предишните три.
Но както е казал Еразъм Ротердамски, глупостта носи мъдрост. Колкото повече се отдалечаваме от 2008 г., толкова повече се удивлявам на мъдрата глупост на БСП, която тогава насила си свали изборните резултати с поне 10 пункта. Така тя свали от себе си всякаква отговорност за предстоящата четиригодишна агония, която предшества окончателното поумняване.
Така Станишев се предпази от горчивата участ на Георгиос Папандреу и британския лейбърист Рамзи Макдоналд, който през 1929 г. идва на власт във Великобритания. Преди да дойде на власт, е заклет антикапиталист. Но щом поема държавното кормило, изведнъж се оказва заклет консерватор. Тъй като кризата намалява приходите в бюджета, той орязва социалните разходи и рязко вдига данъците за широките народни маси. За година и нещо безработицата скача от 10,4 на сто на 22,1 на сто. Когато профсъюзите се надигат срещу него, той прави съюз с консерваторите. В резултат икономиката колабира, лейбъристите падат от власт и повече не помирисват правителство до 1945 година. Лейбъристите изключват Макдоналд от редиците си като предател.
Нищо чудно някой ден и гръцките социалисти да изключат Папандреу от ПАСОК, с което да пенсионират своята най-велика политическа династия. Тъжно е, когато хора социалисти отхвърлят Кейнс по време на криза. Защо изобщо му трябваше на Папандреу да печели изборите? Защо не си взе урок от маньовъра на БСП?
Която партия затяга колана по време на криза, винаги колабира - без значение дали е лява, или дясна. Например в Германия през 1930 година канцлер става католическият центрист Хайнрих Брюнинг и веднага орязва драстично разходите и вдига данъците, докато икономиката колабира. Производството се свива с 40 на сто, а безработицата стига 33 на сто. Накрая католиците центристи така деградират, че през 1933 г. гласуват за извънредните пълномощия на Хитлер и се разпускат. Днес живеят втори живот като маргинална партийка в Северен Рейн - Вестфалия.
В САЩ президентът Хърбърт Хувър (1929 - 1933 г.) орязва бюджетните разходи, вдига данъците регресивно и на практика задушава икономиката, за да спаси курса на долара. В края на мандата му през 1933 г. безработицата достига 24,9 на сто, а републиканците губят, изпадат от президентството за цели 20 години. И когато най-сетне успяват да вкарат в Белия дом Дуайт Айзенхауер, той е още по-голям кейнсианец и от Рузвелт. На практика Хувър обезличава републиканците почти за 50 години.
Днес неолибералите по света и най-вече у нас носят от 9 кладенеца вода, за да докажат, че не Рузвелт е извадил САЩ от депресията, а чак Втората световна война. Това е в пълен разрез с логиката и с обективните факти.
Истината е, че още през 1933 г. демократът Рузвелт постига икономически ръст от 10 на сто, тъй като прави обратен кейнсиански завой, вдига държавните разходи и обезценява долара спрямо златото. Още преди края на първия му мандат БВП на САЩ задминава нивото от предкризисната 1928 година. Затова народът му дава цели 4 мандата. Ако не бе починал през 1945 г., спокойно би могъл да бие рекордите на Тодор Живков и Кадафи, и то чрез безупречни демократични избори.
Разбира се, днешното правителство на България не би могло да направи това, което диктува кейнсианският разум. Това време ще дойде догодина. Сега правителството е в плен на глупостта на европейските елити, на валутния борд, както и на либертарианските мисловни цехове, към които е аутсорснало мозъчната си дейност. Затова то още ще реже, ще пести, ще закрива и доразпродава, докато Гърция гръмне и еврото се разпадне.
За щастие на ГЕРБ, в момента в България нито една партия не критикува правителството от здрави кейнсиански позиции. БСП въведе днешната неолиберална система, АБВ замря, а националистите до един се правят на либертарианци.
Това оставя на г-н Борисов известно място за спасителни маневри. Затова аз лично бих посъветвал премиера още отсега да се обзаведе с двама-трима професори от "школата на разточителите".
