Само идеята, че в ХХI век може да има населени места, в които улиците са тъмни през нощта, е повече от стряскаща. Но се оказва, че в България това е реалност.
Притиснати от космическите сметки за ток, кметове на малки населени места са принудени да гасят лампите, зада пестят. И с право са силно притеснени, че това може да доведе до увеличение на престъпността. Защото в по-отдалечените села полиция не минава често-често, остава сега и улиците там да са потънали в мрак. Да не говорим за рисковете хората там да се потрошат, хлътвайки в някоя дупка, която не могат да видят в тъмницата.
Ето защо е нужно час по-скоро държавата да предприеме мерки и да няма улица в нито едно село без осветление. Явно компенсациите по програмата за небитови потребители не вършат ефективна работа за общините. И ако е необходимо, нека те да се върнат за известно време на регулирания пазар, където токът е значително по-евтин от този на борсата в момента. Независимо от това, че ЕС иска пълна либерализация на пазара.
При сегашната пандемия и ситуацията с високите цени на ток и газ тя спокойно може да почака.
