Може на някого да не е особено приятно да има регулатори като СЕМ и КЕВР, но те са ни необходими. И то не само защото така е по правилата на Европейския съюз. Ето още причини въпросните регулатори да съществуват.
Днес един чаровен депутат обещава, че щял да променя закона за радиото и телевизията, пък после нека журналистите да го критикували, той бил съгласен. Утре обаче на неговото място може да седне не толкова чаровен и готов на критики депутат. Пак ли ще пренаписваме закона според кройката на новия, който - току-виж, съвсем няма да е така добре настроен за приятелски огън от медиите.
По времето на премиера Жан Виденов имаше един негов съветник, да го наречем, който вадеше журналисти от коментарните студия на БНТ само с подозрението, че може да кажат някоя крива дума за правителството на БСП. Тогава обаче нямаше СЕМ, който да брани свободата на словото, нито се вдигаше вой до небесата, че България е на 112 място по този показател.
Имаше обаче тежка битка да се създаде медиен регулатор като СЕМ (наричаше се първоначално НСРТ), който да следи да няма прояви на агресия, на език на омразата, на атаки към едно или друго малцинство, за да не се пренасят те и сред обществото. В което няма нищо лошо и съвсем не е ограничение на свободното слово, а спазване на определени правила, с които публиката, а значи и обществото, да бъдат предпазвани.
Подобни са аргументите и защо Комисията за енергийно и водно регулиране също трябва да остане независима и в нея да надделява гласът на експертите, а не моментното желание на един или друг политик. Защото по закон КЕВР трябва да пази преди всичко интересите на потребителите.
Та да се върнем към симпатичните депутати, които, водени от искрени желания и емоции, тръгнаха да атакуват СЕМ и КЕВР, защото нещо им пречели. Нека не забравят, че действията на тези регулатори подлежат на контрол, но не бива да се превръщат в мишени за натиск, бил той политически или лобистки, защото потребителите нямат никакъв интерес от това.
