
- Преди дни тийнейджър нелепо загина при опит да повтори с приятели номер от риалити шоуто "Страх". Не притъпява ли инстинкта за самосъхранение екстремното от ефира?
- Зависи от съдържанието. Виртуалният свят може да допринесе за развитието на ума и въображението, когато предостави защитено пространство за игра и фантазиране. Хората, лишени от възможност да фантазират, играят и мечтаят в сигурна среда и във взаимодействие със загрижени възрастни, се справят по-зле в живота. Обикновено това са деца, които израстват в институции или които получават по-малко внимание от родителите си и не могат да развият сигурна привързаност. Те не са толкова креативни, стават по-зависими и нерешителни. В този смисъл виртуалното може да бъде много голям ресурс, но трябва да бъде предоставено по добронамерен и защитен начин, някой отговорен възрастен трябва да води детето в него.
- Дежурните обвинения обаче са срещу телевизиите и интернет.
- Мътният порой от риалити предавания, който ни залива от телевизиите, няма възпитателна функция. Риалитата са натоварени с друга задача - да представят болезнените, скандални и дори перверзни аспекти на живота и човешките отношения, с което
да задоволяват
нездравите
потребности
на зрителите
В този случай - да наблюдават и преживяват страха, унижението и ужаса, без да поемат риск да се подложат на изпитание.
Но когато възрастен човек гледа филми на ужасите, веднага разбира, че демоните не са истински, защото е изградил способност да разграничава виртуалното от реалното. Затова, когато следи подобен тип зрелища, е наясно, че избира да преживее тръпката на страха и екстремната ситуация, без да се въвлича в нея.
- Децата как се справят?
- Опасността при децата е да интерпретират онова, което им предлага риалити шоуто като предписание. Да го разчитат не като девиантно или екстремно поведение, ограничено на територията на шоуто, тъкмо за да не се практикува в живота, а като рецепта, модел за престижно поведение.
“Това го правят
героите и
звездите,
защо да не
опитам
и аз." Затовае толкова важно да се изгради разграничителна способност, капацитет на ума да разпознава кога е в света на фантазното и кога в света на реалността, което е задача на родителстването.
- Сигурно си спомняте един случай с дете, което се опита да полети като Хари Потър и намери смъртта си. Книгата на Джоан Роулинг не е от жанра ужаси.
- Това вече отива отвъд подражанието и издава разстроена функция по тестване на реалността. Границата между фантазно и реално е пропусклива тъкмо защото хората имат потребност да пътешестват в света на фантазиите.
Отговорност на възрастните е да научат децата как да управляват преминаването на тази граница, а също и какъв виртуален свят предлагат на децата.
За някои деца той е свят на вълшебства, за други е свят на ужаси. "Хари Потър" материализира в увлекателен разказ типичната инфантилна фантазия за всемогъщество, която е имало всяко дете, и затова се радва на такъв успех.
По подобен начин популярните комикси визуализират древната мечта за свръхгероя и позволяват да се идентифицираш с него. Но това, че се идентифицираш с Батман или Супермен, не означава, че започваш да летиш.
Виртуалното преживяване на фантазиите за омнипотентност е нещо нормално, докато опитът за тяхното отиграване в реалността е вече патология, често с разрушителен или саморазрушителен резултат.
- Защо трилърите и ужасите във всякакви варианти са толкова популярни и обичани?
- Това не е нещо ново. От- край време хората разказват приказки, изпълнени със страховити същества и магии. Ако прочетете оригиналната версия на приказките на Братя Грим,
ще се смаяте
от жестокостта
на сюжетите
Във всяко традиционно общество хората са се събирали край огъня и са се плашили с истории за духове.
Това е начин да се свържеш със сенчестата страна на живота, с демоните на нощта и мрака, да се конфронтираш със страха и ужаса и да се научиш да се справяш с него.
Всички ритуали на прехода имат тази функция на изпитание, от което излизаш по-подготвен за трудностите на живота, след като си опознавал и овладял собствените си страхове и демони.
Преминаването през света не мрака винаги е под наставничеството на опитен водач, който носи отговорност новопосветеният да оцелее и да интегрира болезнения опит.
По същия начин би трябвало да носят отговорност и творците не фентъзи, които създават и продават виртуалните светове. Тези светове трябва да са направени по човешка мярка. Ако са скроени по сатанинска мярка, както често се случва, творците влизат в ролята на лукавия - изкушават, рушат и разболяват хората.
- Как?
- Има цели култове към мрачни фантазни светове, например популярната игра "Уорхамър", която е доста кървава версия на класическото фентъзи. Това е свят на ужас и смърт, в който няма добри герои.
Сигурен съм, че на никого от хилядите феновете на Уорхамър не би му хрумнало да живее и ден в този виртуален ад.
Съвсем друго нещо е класическото фентъзи, например "Властелинът на пръстените". Изумителният свят на Толкин също е населен с демонични същества, но в него светлото начало в крайна сметка тържествува след епичен конфликт със силите на злото. Така се възпитават добродетели като смелост, упоритост, солидарност, приятелство и пр. В този смисъл виртуалната реалност, която човешките умове пораждат, не е еднозначна, тя има и голям възпитателен потенциал.
В България, както обикновено, този ресурс се пропилява. Типичното риалити шоу не насърчава развитието, а по-скоро приканва участниците да регресират и да деградират, за да осигури
пошло зрелище
Нямам отговор на въпроса защо медиите избират да популяризират регреса, нотова е факт.
- Какъв е изходът?
- Не мисля, че е реалистично да се наложи забрана на предаванията със стряскащо и плашещо съдържание. Но ми се струва, че могат да ги ограничат в някаква по-малко достъпна за деца категория.
И да се приканят родителите да поемат своята отговорност и да контролират достъпа на детето си до подобни подозрителни развлечения.
Защото това е въпрос и на родителска култура. Както майките и бащите учат децата си да не се доверяват на непознати чичковци например, по същия начин следва да ги предпазват от опасностите на разюзданите медии.
Защото телевизията е алчен и безскрупулен наркодилър - тя предлага определен тип психологическа дрога и се стреми да създаде зависимост към нея. И тъй като виртуалните наркотици не са криминализирани, тази зависимост се експлоатира безогледно.