Това е статия на политолога, публикувана в "Ню Йорк Таймс". Специално интервю за "24 часа" на Иван Кръстев четете в утрешния брой на вестника и утре в сайта.
. Това е свят на брутална сила, в него силните правят, каквото могат, а слабите страдат
. Инвазията на Путин може да е по-скоро отмъщение, отколкото голяма стратегия.
. Европейците направиха грешка - съхраняването във вашите банки на парите на корумпирани лидери не ги прави по-цивилизовани; обратно – корумпира самите вас
. Китайският президент може да се окаже големия печеливш
. Под риск е режимът на неразпространение на ядрено оръжие в света
Журналистите, които през 20-те и 30-те години на миналия век пишат и следят международните отношения, наричат собствената си епоха „следвоенна“. Те гледат на света през призмата на Голямата война, опустошила Европа и завършила само няколко години по-рано. Днешните историци наричат същата тази епоха „предвоенна“ по простата причина, че разглеждат тези събития от гледна точка на още по-разрушителната Втора световна война. Колко по-различно щеше да бъде, ако европейските журналисти, пишещи през 30-те години на миналия век, имаха яснотата на ретроспективната гледна точка.
Днес всички ние трябва да притежаваме тази яснота. Военната агресия на Русия срещу Украйна е един от онези повратни моменти, които ни задължават да интерпретираме по нов начин собствената си епоха: времето, което наричахме период на 30-годишен мир, последвал Студената война (макар да сме склонни, съзнателно или несъзнателно, да забравяме войните в бивша Югославия), завърши. Бъдещите историци ще гледат на тези изминали десетилетия по същия начин, по който днес те гледат на предвоенния период ? като на пропиляна възможност.
И колкото по-рано всички ние признаем това, толкова по-добре ще бъдем подготвени за епохата, която настъпва. Ала, за съжаление,
самоцелно отрицание,
завладяло западните столици,
не ни позволява да видим очевидното: страстните призиви за защита на установения след Студената война европейски ред са безсмислени - този период приключи.
След руската окупация на Крим през 2014 г. Ангела Меркел, тогава канцлер на Германия, разговаря с президента на Русия Владимир Путин и после споделя с Барак Обама, че според нея Путин живее в „друг свят“. Днес всички ние вече живеем в този негов „друг свят“. Това е свят на исторически реваншизъм брутална сила. В този свят, както казва Тукидид, „силните правят каквото могат, а слабите страдат, колкото трябва“.
Как стигнахме дотук?
Първо, трябва да сме наясно, че
това не е война на Русия.
Това е войната на Путин.
Докато наблюдавах, обзет от безсилна ярост, как руските ракети атакуват Киев, внезапно осъзнах, че мнозина руснаци са се чувствали по същия начин, когато НАТО бомбардираше Белград преди две десетилетия.
Инвазията на Путин може
да е по-скоро отмъщение,
отколкото голяма стратегия.
Има голяма разлика между ревизионизъм и реваншизъм. Ревизионистите мечтаят да създадат международния ред по свой вкус. Реваншистите са водени от желанието за разплата. Те не мечтаят да променят света, а искат да сменят местата си с победителите от последната война.
И ако днес Путин успява, Западът може да обвинява за това само себе си. Докато западното обществено мнение се самозалъгваше с идеята, че Русия е в състояние на постоянен упадък - руският президент започна да осъществява стратегията си на имперски реванш. От години той консолидира сферата си на влияние върху бившия Съветски съюз, започвайки от войната срещу Грузия през 2008 г. и продължавайки с анексията на Крим през 2014 г. Съвсем наскоро затегна примката си и около Беларус и Централна Азия. А сега той предприе своята следваща, драматична стъпка.
Президентът Байдън каза в четвъртък, че в отговор на инвазията в Украйна, той възнамерява да превърне Путин в „парий на международната сцена“. И това би било подходящо възмездие за извършеното нарушение на международното право, но събитията може и да не се развият по този начин.
Съществува опасност Западът
да се окаже изолиран
в желанието си да продължи напред.
През последните два месеца алиансът между Москва и Пекин се превърна от хипотеза в реалност, като последица от общата им цел за оспорване на американското господство. Китайските елити едва ли са вдъхновени от безразсъдната инвазия на Русия в Украйна (китайците държат на своя ангажимент за ненарушимост на държавния суверенитет), но няма съмнение, че те ще бъдат на страната на Москва. Само погледнете как Пекин отказа официално да определи войната, започната от Путин, като инвазия. Също толкова очевидно е, че
президентът Си Дзинпин
може да се окаже най-големия печеливш
от настоящата криза: Америка не само изглежда слаба, днес тя сякаш е затънала в Европа и е лишена от възможността да се фокусира върху Китай.
Ала това се отнася не само за Китай. Много страни по света гледат на конфликта между Русия и Запада като на конфликт между стари империалисти, който не ги засяга. Тези страни най-вече се опасяват, че наложените от Запада санкции ще доведат до повишаване на цените на енергията и храните.
Западът може да спечели войната за глобалното обществено мнение само ако успее да покаже на хората извън Европа, че на карта в Киев е заложена съдбата не на един прозападен режим, а суверенитетът на една нововъзникнала постимперска държава. Някои вече ясно разбират това: представителят на Кения в Организацията на обединените нации схвана ясно днешните събития в Украйна, казвайки: „Ситуацията има паралели с нашата история. Кения, както и почти всички африкански страни, са родени след края на една империя.”
Още по-важно е, че събитията от изминалата седмица изискват
радикално преосмисляне
на европейския проект
През изминалите 30 години европейците се залъгваха с мисълта, че военната сила губи значението си на водещ фактор и че американското военно превъзходство е достатъчно, за да откаже другите страни от воденето на война. Разходите за отбрана паднаха. Всеобщо беше убеждението, че от значение е икономическата сила и меката сила.
Сега знаем, че санкциите не могат да спрат танковете. Толкова високо ценената убеденост на Европа, че взаимната икономическа зависимост е най-добрата гаранция за мир, се оказа погрешна. Европейците направиха грешката да универсализират своя опит след Втората световна война по отношение на страни като Русия. Капитализмът не е достатъчен, за да потуши авторитарните стремежи. Търговията с диктаторите не прави вашата страна по-сигурна, а
съхраняването във вашите банки
на парите на корумпирани лидери
не ги прави по-цивилизовани;
обратно – корумпира самите вас. А зависимостта на Европа от руските горива успя да превърне континента в по-несигурен и по-уязвим.
Но най-дестабилизиращата последица от руската инвазия може да бъде съгласието на все повече хора по света с една мисъл, изказана от президента на Украйна Володимир Зеленски. На Мюнхенската конференция за сигурност, проведена през този месец, той заяви, че Киев е направил грешка, отказвайки се от наследените от Съветския съюз ядрени оръжия. Неспособността на САЩ да защитят приятелски настроена страна като Украйна може да накара поне някои от американските съюзници
да повярват, че ядрените оръжия
са единствената сигурна гаранция
за техния суверенитет
Не е трудно да си представим, че това е начинът, по който мислят съседите на Китай например. Фактът, че днес мнозинството от южнокорейците подкрепят необходимостта страната им да се сдобие с ядрено оръжие, е знак, че смяна на режима в Украйна от Путин излага на риск режима на неразпространение на ядрено оръжие в света.
През 1993 г. големият немски поет и есеист Ханс Магнус Енценсбергер прогнозира, че Студената война ще бъде последвана от епоха на хаос, насилие и конфликти. Осмисляйки събитията в Югославия и градските бунтове в САЩ, той видя един свят, „неспособен да направи разлика между разрушение и саморазрушение“. В този свят „вече не е необходимо да легитимирате своите действия. Насилието се освободи от идеологията.”
Опасявам се, че вече живеем в този свят.
