Преди няколко дни съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци най-после обяви стандарт за лютеницата.
Въпреки че се пишеше почти година (очакваше се да е готов още през септември), макар и позакъснял, той трябваше да зарадва изстрадалия български потребител.
Но - изненада!
Стандартът гласи, че 60% от фино смляната лютеница и 50 на сто от едро смляната трябва да са от домати и пипер, а останалото - каквото производителят си реши. Може да са картофи, нишесте, моркови, патладжани.
Е, за какъв стандарт говорим, щом се позволява 40 на сто от съдържанието на бурканчето да са нишесте и картофи? Само не е ясно защо сред допустимите продукти я няма и тиквата.
Та тя е много по-полезна от нишестето!
Всъщност стандартът за лютеницата не е държавен, т.е. БДС, а БС - браншови стандарт. Разликата не е малка. Но е показателна.
Това е първият браншови стандарт, след като агенцията за безопасност на храните и лично министърът на земеделието Мирослав Найденов се заеха с приемането на стандарти за хляб, месни и млечни продукти.
И въпреки основателните критики към тях сега се вижда, че налагането на правила за храните може да стане само от държавата и то дори малко насилствено. Защото доброволният сега стандар,т направен от самите браншовици, изглежда безсмислен.
С толкова широки и размити граници какво може да съдържа, в какво съотношение и по каква технология реално той покрива почти всички лютеници, които се продават на пазара.
Тогава как качествените продукти ще се разграничат от останалите, ако всички автоматично сложат логото "Браншови стандарт"?
Вярно е, че са забранени консервантите и оцветителите, но и сега трудно може да намерите в магазините бурканчета, на които те да са посочени на етикета.
Публична тайна обаче е, че реално консервантите са част от състава на лютеницата. Масово предприятията работят с концентрати на доматено и пиперково пюре, които се вкарват от Китай и са на 1/3 от цената на турските или гръцките.
Тези китайски концентрати съдържат консерванти, а вероятно и оцветители. Само че нашите фабрики ги ползват като готова суровина и после с чиста съвест пишат на етикета, че няма консерванти, защото самите те не са слагали допълнително.
Всъщност мотивите на браншовия съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци са, че не може да се записват строги правила с конкретни рецепти, защото така ще се ограничи разнообразието от лютеници на българския пазар.
Но кой е казал, че всичките бурканчета трябва да са "стандартни"? Нищо не пречи да си се продават и сегашните. Така, както впрочем и в момента има кренвирши от соя, но има и "Стара планина" от месо.
Не са изчезнали и евтините растителни продукти, заместители на сиренето. Но потребителите вече могат по-лесно и разбираемо да ги разграничат на щанда и съзнателно да направят своя избор.
Жалко, явно при лютеницата ще продължим да играем на тото. Така изпускаме големия шанс да защитим този традиционен български продукт от сурогатите.
Още повече че съвсем наскоро беше одобрена и промоционална кампания за 3 млн. евро от Брюксел, с която можем да рекламираме лютеницата, компота от праскови, конфитюра от рози и пр. продукти в Германия, Полша и Румъния.
Дано не стане както при други подобни европрограми парите да бъдат усвоени за командировки и екскурзии в чужбина по панаири, без после да има реален резултат и по-голям износ.
А предстоящото членство на Русия в Световната търговска организация и намаляването под 10% на митото за внос на земеделски продукти отварят широко вратите за нашата лютеница, позната и харесвана от поколения руснаци.
