МОЙ близък е болен от рак. С времето опитът ме научи, че: лекарствата не се доставят редовно; при започнато и доказало се като ефективно лечение се сменят с по-евтини, но по-малко ефикасни аналози; отпускат се избирателно.
Слава богу, случихме на доктор и с ум, и със сърце. Но не е Господ. Как да лекува, като периодично изчезва някое от лекарствата?
Пише рецепта човекът, отиваш в болничната аптека, чакаш на опашка, а като ти дойде редът, ти казват: "Това лекарство го няма в момента. Кога ще дойде, не знаем. Проверявайте."
И се започва: звъниш на регистратурата, защото директният телефон на аптеката е най-строго пазената тайна. От там, по тяхна преценка, те свързват или с лекуващия лекар, или с аптеката. Ако попаднеш на доктора, се гърчиш от неудобство, че го занимаваш, докато главата му пуши - пред кабинета го чакат десетки. Ако те свържат с аптеката, от там те навикват: Тук не даваме информация. (Впрочем никъде във въпросното здравно заведение няма гише Информация.) На въпроса къде я дават тогава: а) те препращат пак към регистратурата; б) троснато ти казват има ли го или не лекарството; в) заявяват ти "проверявайте на място". Което значи да им ходиш на крака всеки ден за едното "да" или "не". Понеже рецептата има срок, ако лекарството не дойде, докато е валидна, цялата драма започва от начало.
Веднъж попаднах на човечна аптекарка, която се изтърва, че е по-добре да проверявам не по телефона, а лично, та ако случайно лекарството е дошло, да не го изпусна. На изумения ми въпрос как може да не стигне до нас, след като имаме поименен протокол за него, жената смутолеви, че често получават по-малко опаковки, отколкото са протоколите.
Мнозинството онкоболни ще разпознаят в тази история и собствената си. Защото неуредиците с лекарствата за рак са повсеместни и от години.
Пациентският фолклор разнася, че когато не достигат, добрите медикаменти се изписват на "по-перспективните" пациенти - по-млади или с по-големи шансове да се подобрят или излекуват. Не вярвах, докато не чух с ушите си един фактор да казва, че понеже няма за всички, ги отпускат на тези, "които все още има с какво да допринесат за обществото".
Подозрението ми, че лекарствата ще продължат да не стигат, се бетонираха в убеждение, след като вчера пред "24 часа" шефката на химиотерапията в "Царица Йоана - ИСУЛ" Валентина Цекова каза: "Показаха ми списък, в който срещу всяко лекарство имаше бройка. Цифрите са смешни особено ако важат за цялата страна." Това потвърждава, че предвидените количества не съответстват на действителните потребности. Както беше и досега.
"При медикаментите за рак не трябва да се допуска дефицит, защото той налага всякакви ревизии - от схемата на лечение до моралните ценности", повтаря непрекъснато председателката на асоциацията на онкопациентите Евгения Адърска. Че става точно така, онкопациентите добре знаят, защото го изпитват непрекъснато на гърба си. Адърска е права, че трябва да има механизъм, който да гарантира на болния, че ще получава точно това лечение, от което се нуждае. Щом потребността му от дадено лекарство е потвърдена от лекарска комисия, тя трябва да бъде гарантирано удовлетворявана. За да е възможно това, не само че парите за лекарства трябва да са достатъчни, ами да има и резерв, с който при нужда да се прибягва до план Б за лечение. При прецизен контрол как се харчат парите.
Трябва да има електронна система, която да следи движението на всяка опаковка лекарство. Тогава няма как при протокол и рецепта за него, а в аптеката да се окаже свършило. Ако се е наложила промяна в лечението, това да се отразява в системата, за да се следи новата терапия.
Сега медикаменти се сменят в хода на лечението, защото държавата ги заменя с по-евтини техни аналози. Лекари признават, че на някои пациенти това се отразява зле - уж не трябвало да има разлика в ефекта, но всъщност има. Дори такива случаи да са изолирани, кой поема отговорността за тази игра на руска ролетка?
Онкопациентката Теодора Захариева осъди здравното министерство за това, че бе нарушена схемата за лечението й.
Може би държавниците ще се вразумят, ако залеем съдилищата с жалби. И сигурно немалко ще го направят. Но морално ли е болният да бъде принуждаван да води битка на два фронта - и с рака, и с администрацията?