Първанов и Доган са като скачени съдове

С Харалан Александров, социален антрополог, разговаря МИЛА ГЕШАКОВА:

- Нацията за първи път си избра баща технократ, богат и полиглот. Обещаващ ли е Плевнелиев за друг, нов тип лидерство, г-н Александров?

- Не мисля, че хората избраха Плевнелиев заради това, че е богат технократ и полиглот, а защото го посочи истинският бащица - Бойко Борисов. Нека сме наясно - нация на този етап на развитие може да има само един цар-батюшка Самият Борисов недвусмислено заяви това с патронизиращото си поведение към Плевнелиев по време на кампанията и особено на пресконференцията след балотажа. Посланието беше ясно - партийният бос извежда никому неизвестния технократ в орбитата на властта, като му дава назаем от своята популистка харизма, срещу което той, подразбира се, му дължи васална лоялност. Това е патриархалната етика, която постоянно възпроизвежда клиентелни отношения, и управлението на Борисов отчасти функционира в нея. Казвам отчасти, защото по силата на външни обстоятелства той е принуден да издига в лидерски роли хора с определени качества и тъкмо на това се дължат успехите на ГЕРБ. Това управление представлява напрегнат компромис между патронаж и меритокрация и в този смисъл отразява преходното състояние на общността - ние живеем в сблъсъка между предмодерна и модерна култура и затова се чувстваме мъчително дезинтегрирани. Парадоксално шансът на промяната е в кризата - с нейното задълбочаване технократите във властта като Плевнелиев, Дянков, Трайков и пр. все повече ще вземат връх и ще отслабват клиентелистките връзки, на които по традиция се крепи властта в България. Тоест модернизацията се случва неизбежно въпреки глухата съпротива на много от участниците в процеса.