Казват ни, че не бива да бъдем тъй яростни защитници на увеличаване на възрастта за пенсиониране.
Нищо, че така или иначе днес повечето от хората работят средно година след навършването й. Нищо, че продължителността на живота се повишава.
Нищо, че реалността наистина е жестока и трябва да се адаптираме към нея. И вярно, може би са прави.
Не са много тези, които са превърнали хобито си в капитал - т.е. работят това, което обичат. Ако аз, ти, той и тя са такива - все хора, които бихме работили до 80, 90 години, да дава Господ, сигурно е, че има стотици хиляди, които стават рано сутрин, отиват на еднотипната си работа всеки ден и с умиление чакат възрастта за пенсиониране, за да починат и гледат внуците си.
Въпреки това все си мисля, че ако човек има мечти, те ще се реализират. Рано или късно. Няма как да се случат само ако в душите се примиряваме и продължаваме да се тътрим с разтраканата каруца в аварийната лента на европейския аутобан.
Така поне изглежда отстрани - намират се прагматични технократи, които искат да ни изтеглят с бързо МПС, но все ще се открои синдикален лидер или опак политик, който да плесне с точилка през ръката. Вече наистина не знам, с риск да предизвикам вълна от недоволство, дали трябва да приемаме за даденост трудолюбието като изконна черта на родното население. Така пише в старите учебници. Позволете ми да не се съглася.
Това, с което се сблъсквам всеки ден, е опростен пенсионен дебат, разгърнат в две посоки. Посока А - как да се пенсионираме по-рано. Посока Б - как да получаваме по-високи пенсии.
Не твърдя, че съм изненадан от българския зов да се пенсионираме, ако може мигом след студентските години, ала някои детайли от този спор идват в повече. И е време да се сложи точка.
От досегашната възраст на пенсиониране в България и свирепото желание на прекалено много хора да я запазят крещи един първосигнален извод. Непредубеден наблюдател остава с впечатлението, че в България има ужасно уморени хора, които се вслушват в синдикалните послания и дават мило и драго да се пенсионират.
От детските ми години се е запазил онзи мъгляв спомен, когато при бабите/дядовците дойдат гости със стандартно оплакване: "Ох, айде още две години до пенсия."
Тези "ох, айде още две години до пенсия" са се впили в прашасалото въображение на много от активните хора днес, че подозирам как в дълбините на душата си много 40-50-годишни хора тайно желаят да се пенсионират. Ако може още днес.
Вижте, това не е хубаво. Помислете - не е ли разумно жените и мъжете да се пенсионират на 65 години? Наистина ли има нещо лошо в това да те учат от малък, че трябва да работиш, докато си жив, а не да ти набиват зловещата фраза "ох, айде още две години до пенсия". Или това е в разрез със синдикалната представа за социален живот?
Възрастта за пенсиониране е просто възрастта, в която преставаш да живееш, не е ли така? Какво значи "остават ми две години до пенсия"?
Две години, часовник и шумно изпращане от колегите?
Минаваш на диета от турски сериали и стари спомени, докато един ден и това приключи? Възрастта за пенсиониране не е ли онази възраст, в която физически/психически или както там й се вика на невъзможността да правиш това, което си обичал, почука на вратата?
Елегантният финт на синдикатите, че нямало достатъчно работни места и такива трябва да се създадат чрез по-ранно пенсиониране, също е безпочвен. Ама ние като стоим синдикално със скръстени ръце, те няма как работните места да поникнат около нас, нали? Ще кажете - тия, младите, пишат от друга позиция, те са 30-годишни технократи, нито веднъж не са били на тежка работа от 9 до 5, живеят си в големия град, обградени от безжичен интернет, не си дават сметка за каквото и да било. Но наистина ли бихте зачеркнали с лека ръка тези предложения на нас, младите:
а) пенсионната възраст трябва да се вдига и то далеч по-рязко, отколкото се прави сега;
б) да се работи по създаване на програми и стимули, за да могат работещите в т.нар. тежки професии да остават на работа и след навършване на пенсионната възраст, заети в други сфери;
в) постепенно трябва да намаляват разликите между професиите с допълнителни привилегии и тези без привилегии;
г) пенсионната възраст трябва да бъде универсална - 65 години за мъже и жени.
Рентгенова снимка на горните точки мигновено вади на преден план разликата в условията и правилата за излизане в пенсия при някои професии. Министър Аню Ангелов е прав, че свободният трудов пазар не е приритал за току-що пенсионирани военни, които цял живот са правили само това и нямат друга квалификация. Ясно е, че ако работиш като регулировчик или кадрови войник от 22-годишен, има вероятност, когато те споходи ранната възраст за пенсиониране (по-точно пределната възраст за служба в съответното ведомство), да няма какво друго да работиш.
В същото време съществуването на голяма група хора, които се пенсионират по-рано, накланя везните на пенсионния модел в грешната посока.
Увеличаването на натрупания стаж е само първата стъпка, другата - задължителна професионална квалификация, за да може пенсионираният агент от ДАНС например да продължи да работи, а не да гледа с усмивка под мустак как аз или ти работим.
И тези хора ще има какво да работят. Например - когато наблюдаваме растеж на сектора на услугите, не би било трудно хора с професии, които изискват ранно пенсиониране, да си намерят по-лесно работа.
Пенсионната възраст в България може да бъде увеличена с кралимарковски скок на 65 години. За мъжете и жените. Само така хората над 60 години ще се чувстват истински живи - ще работят, ще получават сравнително справедливи заплати в края на месеца, а не мизерни пенсии. Правителството ще получава повече пари от данъци. Икономиката ще расте. Не е невъзможно, колкото и да е трудно.