Ако се откаже от НАТО и влезе в ЕС, тя заедно с Австрия, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция би била шестата членка на блока, която обещава да не бъде част от военни съюзи
Повече от две десетилетия изминаха между разпадането на Съветския съюз и руската инвазия в Крим, през които Украйна продължаваше да бъде официално необвързана – или неутрална в международно отношение. Това означава, че докато страната често се люлееше между проруски и проевропейски правителства, тя официално не заемаше страна в геополитическата битка между Изтока и Запада, пише "Евронюз".
Всичко се промени през 2014 г., когато Русия превзе Крим. Украйна официално се отказа от своя неутралитет под бурни аплодисменти на депутатите, които с мнозинство от 303 на 8 гласа одобриха намаляване на степента на необвързаност. Този ход насочи страната към членство в НАТО и веднага бе заклеймен от Москва като „неприятелски“ и „контрапродуктивен“.
През 2019 г. конституцията на Украйна беше изменена, за да включи нов ред в преамбюла, деклариращ "необратимостта на европейския и евроатлантическия курс" на страната.
Висока цена
Според международната практика от страните, които се обявяват за неутрални, се очаква да не участват в настоящи и бъдещи въоръжени конфликти и да отказват помощ и териториален достъп на всички воюващи страни, с изключение на хуманитарна помощ. Следователно участието във всякакъв вид военен съюз – независимо от неговия размер и мисия – се разглежда като нарушение на неутралитета.
За Украйна това би означавало да се откаже от дългогодишния си стремеж да се присъедини към НАТО - отстъпка, която Кремъл би приветствал горещо и която президентът в Киев Володимир Зеленски намекна, че може да приеме в замяна на мир.
Но украинците може и да не могат да преглътнат това хапче, след като се съпротивляват на напредването на много по-голямата и по-добре оборудваната руска армия.
„Вероятно няма да бъде добре прието от украинското население в момента“, каза пред "Евронюз" Антон Нанавов, зам.-директор по международни отношения в Киевския национален университет. „Определено мога да ви кажа каква ще бъде реакцията. Вероятно ще трябва да почувстваме, като нация, че сме получили нещо като заместител на този статут. Ще трябва да имаме много силни гаранции, че войната никога няма да се повтори."
Скорошно допитване, проведено от независимата социологическа агенция на Украйна Rating, показа, че 68% от жителите подкрепят идеята за присъединяване към НАТО, цифра, подобна на предвоенните проучвания. Анкетата не включва териториите на Крим и двата сепаратистки региона на изток.
Замяна на мечтите за НАТО с траен мир може и да бъде осъществима, но ще зависи от желанието на Русия да спазва сделката, което е голямото неизвестно в този момент, отбелязва Нананов. „[Неутралитет може да бъде] възможност, ако това бъде последното руско искане към нас. Ако ни кажат, че Украйна е свободна, изтеглят разположените си войски и ни върнат Крим“, каза той. "Възможно е да се обмисли, но не съм сигурен, че ще бъде много добре прието от хората."
"Вместо стратегически избор, направен по собствено съгласие на Украйна, неутралитетът ще се превърне в политика, наложена на украинското общество и неговите елити чрез използване на сила. Всъщност перспективата за неутралитет няма дълбока политическа легитимност и вероятно ще бъде незабавно оспорена", пише в своя статия Сергей Куделия, асистент в университета в Бейлор, Тексас.
Власт и интереси
Неутралитетът е концепция, която датира отпреди няколко века и която е прогресивно кодифицирана в международното право, като се започне от забележителните Хагски конвенции от 1907 г. Днес само шепа държави са признати за неутрални, вариращи от членки на Г-7 до микродържави. Някои, като Япония, Финландия и Швейцария, поддържат добре финансирана, модерна армия, докато други, като Панама, Монако, Лихтенщайн и Ватикана, имат малък или никакъв военен капацитет.
На практика неутралността е доста гъвкава и страните имат голяма свобода на преценка при тълкуванието на статута си, стига да нямат пряко участие във война.
Финландия например изпраща пушки и противотанкови оръжия в Украйна, докато Швейцария взе безпрецедентното решение да наложи санкции на Русия. Япония, от своя страна, запазва действащ от десетилетия договор за взаимно сътрудничество и сигурност със САЩ. Независимо от това, тяхната неутралност се счита за свършен факт от международната общност.
„Неутралността работи, когато балансът на силите е налице. Тя работи, когато е в интерес на всички, това да продължава да е така“, казва Паскал Лотаз, базиран в Токио професор по неутралност в университета Васеда.
„Между 1991 и 2014 г. Украйна бе повече или по-малко част от някакъв политически баланс. При някои правителства Украйна беше по-проевропейска. При други беше по-проруска. Но винаги поддържаше тази позиция, че ще остане неутрална и няма да се присъединява към нито една от страните. Това бе променено още през 2008 г., когато НАТО обеща членство на Украйна", казва Лотаз.
С мирните преговори ще трябва да се създаде нов баланс на силите, за да се поддържа неутралитетът на Украйна и да се гарантира, че страната е защитена от нови непредизвикани актове на агресия. Неутралитетът и безопасността на Австрия например са гарантирани от съюзническите сили след Втората световна война и последвалите десет години окупация.
Украински медии разпространиха идеята за коалиция от гаранти, която да включва Русия, Китай, САЩ, Обединеното кралство, Франция, Турция, Германия, Канада, Италия, Полша и Израел, въпреки че остава да се види колко от тези страни биха били готови да поемат такава отговорност.
Турция и Израел действаха като модератори в конфликта, докато Китай зае умишлено двусмислена позиция, призовавайки за мир и сдържаност, но критикувайки санкциите на Запада и „манталитета на студената война“.
Липсата на външни гаранти и отказът от членство в НАТО може да се окажат непоносими за украинците, които след 24 февруари са длъжни да се ориентират в силно несигурна и нестабилна геополитическа среда.
Алтернативен път може да се намери в членството в ЕС. Според един от тиражираните варианти за мирен договор на Киев може да бъде позволено да преследва европейска интеграция, само ако официално се откаже от стремежите си към НАТО. По този начин Украйна може да стане шестата неутрална страна, която се присъединява към ЕС, заедно с Австрия, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция.
Перспективата за членство в ЕС придоби огромна сила след избухването на войната. Същото проучване, което показа 68% подкрепа за НАТО, разкрива, че бъдещо присъединяване към ЕС е одобрявано от 91% от гражданите, което е рекордно число. Но членството в ЕС е дългосрочна перспектива , вдъхновяващ проект за следвоенните години. В момента сраженията продължават и фокусът е изключително върху бойното поле – и масата за преговори.
Тежки времена предстоят и в двете направления.