Европейската пенсия не е нито европейска, нито пенсия
Още акценти от интервюто с председателя на управителния съвет на пенсионно-осигурителната компания "Доверие":
- Първото тримесечие приключихме с негативна доходност над 4 процента
- Може ли пенсиите да бъдат намалени при лоши резултати? Възможно е, но е малко вероятно
- Всяка година стартовите пенсии ще са по-високи, докато се пенсионира първият, трупал вноски 40 г.
- Високата смъртност трябва да бъде овладяна, изненада ни колко много хора с втора пенсия починаха
- Светът на капитала стана по-сложен с контрола върху мръсните пари и с налагането на санкции - обследваме всяка инвестиция, всяко осигурено лице и осигурителен посредник
- Г-жо Петкова, как се отрази войната на Русия в Украйна на пенсионните фондове в България?
- Тази война се отразява негативно на всичко и не само в България. Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари беше поредното негативно въздействие върху световните капиталови пазари от началото на тази година.
Още през януари започнаха повсеместни спадове както в цените на акциите, така и в цените на държавните облигации, дължащи се на ускорената инфлация във всички държави и очакваното повишаване на лихвите от централните банки. Очаквахме този спад, случвало се е и в предишни подобни кризи и имаме известен опит. Още от миналата година започнахме да преструктурираме портфейлите в очакване на негативния ефект от повишаването на лихвите. Но започна война, която не подлежи на никакви прогнози, при това в съчетание с икономически санкции, които за разлика от войната подлежат на анализ за тяхното въздействие. Те започнаха да следват една след друга и очевидно ще трябва да изчакаме да спрат и чак тогава отново да правим планове кога ще започне възстановяването.
Все още имаме надежда, че до края на годината ще възстановим негативната доходност от първото тримесечие. Така се случи и в 2020 г. с началото на ковид кризата, когато първото тримесечие всичко беше негативно и само за него отчетохме над 7% отрицателна доходност, но до края на декември възстановихме и приключихме годината на положителна територия.
Първото тримесечие на 2022 г. приключихме с негативна доходност над 4%, но това е по-лесно възстановимо ниво, защото през 2021-а имахме положителни резултати от над 5%. Затова смятам, че процесът засега не е катастрофален за дългосрочни инвеститори като пенсионните фондове. Проблем при този тип криза, предизвикана от инфлация, който става още по-сложен заради войната, която води до още по-висока инфлация, е, че пенсионните фондове в България отново трябва да се справят с криза, ограничени от изисквания на КСО, които не са направени за кризи. В КСО няма почти никакви разрешени антиинфлационни инструменти, които бихме могли да използваме, когато преструктурираме портфейлите, както правят другите инвеститори по света в момента.
- Как ще обясните в такъв случай положителната доходност в размер до над 27%, която обявихте, че сте реализирали при управление на средствата на фондовете за изплащане на пенсии ? Защо при управление на средствата на осигурените лица доходността е отрицателна, а при управлението на средствата на пенсионерите е положителна?
- Различен е регламентът на закона относно инвестициите на фондовете за изплащане на пенсии. За разлика от фондовете, в които са средствата на осигурените лица, при фондовете за изплащане на пенсии през първите 12 месеца от тяхното стартиране - през септември 2021 г., няма определени лимити за отделните видове инвестиционни инструменти. Това позволява различен тип инвестиционно поведение. Периодът на малко по-голяма инвестиционна свобода, който е валиден за първите 12 месеца, изтича през септември тази година и предполагам, че след това повече няма да бъде възможно да реализираме подобни високи проценти доходност.
- Възможно ли е в такъв случай в бъдеще намаление на пенсиите при лоши резултати?
- Пенсиите не може да се намаляват под гарантирания им размер. Те може да се намаляват само в случай че, първо – размерът им към момента на актуализацията е по-висок от гарантирания им размер, второ – ако за съответната година реализираната доходност е отрицателна, и трето – ако парите в аналитичната сметка на съответния фонд са недостатъчни, за да се покрие отрицателната доходност. За избягване на появата на този комплекс от причини е предвидено в годините, в които доходността е положителна, дружествата, ако преценят, да използват само 50% от нея за увеличение на пенсиите, а другите 50% да заделят в аналитична сметка и да ги използват в години с лоша доходност. Това бяха и нашите мотиви да увеличим пенсиите само с 50% от постигнатата доходност. Заделянето на останалите 50% в аналитичната сметка е толкова важно за нашите пенсионери, колкото и увеличението на пенсиите им, защото осигурява устойчивост на актуализирания им вече размер в бъдеще.
Но вероятността за постигане на лоши резултати при инвестиране на средствата от фондовете за изплащане на пенсии е по-малка, отколкото при фондовете с парите на осигурените лица, заради законовото изискване за по-консервативен портфейл. Всичко това означава, че краткият отговор на вашия въпрос е: възможно е, но е малко вероятно.
- Има ли средства от пенсионните фондове, които са инвестирани в книжа на държави и фирми, срещу които в последните два месеца бяха взети санкционни мерки?
- Не само през последните два месеца, а по-скоро през последните няколко години светът на парите стана още по-сложен с контрола върху мръсните пари и с налагането на санкции на държави, на компании, на физически лица. Като организации, които инвестират пари по целия свят, за пенсионните фондове е критично важно да спазват всички изисквания и по двете направления. Всяко установено нарушение - особено неспазването на санкциите, би могло да доведе буквално до невъзможност да работим, а и до потенциални загуби, което не можем да си позволим. Отделяме немалък ресурс, за да обследваме всяка инвестиция, всяко осигурено лице, осигурителен посредник или партньор за това дали не присъства в някой санкционен списък по света. Конкретно за санкциите от последните два месеца не мога да се ангажирам с отговор за целия пазар, но в пенсионните фондове, управлявани от “Доверие”, няма инвестиции в санкционирани държави, компании и лица, както и не се е налагало да се освобождаваме от такива.
- За първи път от години в България има инфлация в рамките на над 10% - ще успеят ли пенсионните фондове да осигурят по-добра доходност на вложителите си?
- Не за първи път ще се справяме с висока инфлация. За 2007 г. тя беше 12,5%, а за 2008 г. се добавиха нови 7,8%. Тогава ситуацията силно се влоши, защото и доходността на пенсионните фондове беше много негативна. После обаче реализирахме достатъчно висока доходност, която да компенсира и изпревари високата инфлация и да постигнем положителна реална доходност.
Сега, докато сме в периода на ускоряване на инфлацията, очакваме показателят “реална доходност” да се влоши, но не колкото през 2007-а и 2008 г., след което ще последва възстановяване.
Към края на миналата година доходността на пенсионните фондове за 10 г. назад изпреварва инфлацията за същия период, така че е налице и малко резерв. Но ще имаме по-голяма яснота как върви процесът до края на 2022 г. в зависимост от това как ще я приключим. Не сме загубили надежда, че след трудното първо тримесечие ще има възстановяване още до края на тази година. Много зависи и от това дали тази война ще продължи по-дълго. Нямаме колебания, че когато войната приключи, инфлацията ще се понижи от сегашните нива, пазарите ще избухнат нагоре и доходността рязко ще се повиши. Нямаме нужда от социологически проучвания, за да знаем, че светът не одобрява тази война, защото виждаме и без проучвания как в няколкото дни на преговори за мир цените и на акции, и на облигации се повишават съществено, независимо от другите икономически проблеми, свързани с инфлацията, повишаването на лихви и т.н.
- Колко станаха хората, които вече получават своята втора пенсия? Има ли промяна в размерите на пенсиите в зависимост от това дали хората са се пенсионирали през септември, или в началото на 2022 г.?
- Всеки ден броят на хората, които искат да се възползват от правото си да получават своята втора пенсия, се увеличава. Предполагам, че скоро КФН ще публикува информацията към края на март. В “Доверие” към края на първото тримесечие общият брой на хората с разсрочени плащания достигна до 1335, а тези с пожизнени пенсии са вече 130. Има и много хора с право да получават плащания от втория стълб, но продължават да работят и отлагат това решение.
За съжаление, имаме вече и починали пенсионери, които са по-голям брой, отколкото сме очаквали. Коефициентът на смъртност и през първото тримесечие е плашещо висок. За разлика от първия стълб за втория стълб това е сериозен проблем. Капиталовото пенсионно осигуряване губи от всяка преждевременна загуба на човешки живот, на осигурено лице или на пенсионер. Когато наше осигурено лице или пенсионер си отиде, ние, образно казано, си отиваме с него, защото, вместо да продължим да управляваме парите му и да му плащаме пенсия с години, единственото, което правим, е да му закрием партидата и да изплатим изцяло дължимите пари на наследниците. Очакваме тази висока смъртност в страната някак да бъде овладяна вече.
Относно размерите на пенсиите е все още рано да се правят анализи за тенденция в ръста им, защото са минали само няколко месеца от старта и броят на пенсионерите е все още малък. Със сигурност всяка следваща година ще има по-големи натрупвания в индивидуалните партиди. Това означава, че и всяка следваща година стартовите пенсии ще бъдат по-високи. Този процес ще продължи, докато се пенсионира първият човек, който има период на натрупване на вноски в партидата за 37-40 г., след което ще може да се говори по-аргументирано за среден размер на пенсията от втория стълб.
- Какви са средните размери на вторите пенсии, които се изплащат - пожизнена и разсрочена?
- Средните размери на различните видове пенсии от септември досега зависят повече от това кои точно хора са решили да се пенсионират. В месеците, в които има струпване на повече хора с по-големи партиди, средните пенсии за съответния месец са по-високи и обратно. Примерно за един от видовете пожизнени пенсии средният размер на отпуснатите през септември е 55, 22 лв. и достига до 59,78 лв. през март, но от друга страна, през ноември е 51,05 лв. По-ясна е тенденцията при разсрочените плащания, защото те са за по-голям брой хора. При тях средният размер през септември е 386,97 лв., а през март достига 467,32 лв.
- Увеличаването на минималната пенсия от НОИ на 370 лв. ще лиши ли част от вложителите във втория стълб от опцията да получат пожизнена втора пенсия?
- Повишаването на минималната пенсия от НОИ води до повишаване на минималната пенсия и от 2-ия стълб, а оттам и до повишаване на натрупаната сума в индивидуалната партида, която е нужна за отпускане на пожизнена пенсия. Това на пръв поглед изглежда като проблем, защото ще има хора, които след увеличаване на минималната пенсия не биха могли да получават пожизнена пенсия от 2-и стълб и ще трябва да получават разсрочено плащане.
Краткият период от стартиртиране на фазата за изплащане на пенсиите ясно показва обратното – доста хора се чувстват по-скоро лишени от възможността да си получат парите ускорено - чрез разсрочено плащане вместо като пожизнена пенсия. Немалко от тях нарочно чакат влизането в сила на повишението на минималната пенсия от НОИ, за да имат възможност да си получат парите чрез разсрочено плащане и да не бъдат задължени да си ги получават като пожизнена пенсия. Мисля, че една от причините е свободата, която дава този вид плащане на всеки сам да определя размера на сумите и периодичността на плащанията в зависимост от собствената си житейска ситуация и нужди.
- Правителството подготви промени в КСО във връзка с паневропейския пенсионен продукт. Очаквате ли български фондове да предложат този продукт?
- Дискусиите по уреждането на паневропейския пенсионен продукт продължиха няколко години преди приемането на регламента на ЕС. Сега всички държави - членки на ЕС, включително и България, следва да променят законите си.
Проблемът е, че първоначалната идея за този продукт няма много общо с финалния вариант. Първоначално тя звучеше много обещаващо, но се сблъска с непреодолими препятствия - като това за еднаквото му данъчно облагане във всички държави членки; за единни биометрични таблици и коефициент на смъртност за целия ЕС; за еднакви изисквания за лицензиране на операторите, за единен контрол от Европейския финансов надзор и др.
Личното ми мнение е, че финалният вариант за паневропейския пенсионен продукт не е нито паневропейски, нито пенсионен.
Не очаквам български фондове да предлагат този продукт. Не очаквам и който и да било да предлага този продукт и в другите държави членки поне дотогава, докато този регламент на ЕС не бъде променен. Досега не е известно някой оператор от ЕС да е оповестил своя интерес да предлага този продукт.
- Какво представлява европейската пенсия и за кои хора е подходяща?
- Това не е пенсия. Като вид спестовен продукт е възможно да е подходяща за хора с високи доходи и големи спестявания, които биха искали да ги диверсифицират. Това ще бъде възможно обаче само ако се намери поне един оператор, който желае да предлага този продукт.
CV
Председател на управителния съвет на пенсионноосигурителна компания “Доверие”
Започва работа в “Доверие” още при създаването на компанията през 1994 г.
До 2000 г. работи първо като главен счетоводител, а след това и като финансов директор. Член е на управителния съвет на КРИБ до 2014 г.
Член е на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
Даниела Петкова е първият мениджър от небанкова финансова институция, отличена с приз “Буров” за финансово управление
