Защо политическият ни елит си съдира ризата
Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които
анатемосват всичко, което се осмели
да мръдне встрани от ортодоксалния прочит
на събитията. След визитата на украинския външен министър и последващите реакции в публичното пространство реших, че повече няма да заобикалям темата.
В международните отношения и политика, каквато специалност съм завършил в САЩ, понятието география играе важна роля. Географията е определяща за много процеси, които влияят “меко”, но много устойчиво и дълготрайно в международните отношения. За това ще използвам една аналогия с една друга сила, която влияе и тя по същия начин - гравитацията.
Ние, хората на земята, не усещаме земното притегляне, но всъщност то ни държи, за да не “излетим” в пространството.
По отношение на кризата в Украйна огромната част
от политическия ни елит се прави, че ходи по земята
по силата на собствената си тежест, а не благодарение на законите на физиката. Мнението, че Украйна е жертва, а Русия е агресор, представлява частична истина, подобно на усещането, че ходиш “защото тежиш”. Всъщност ходиш благодарение на обстоятелството, че собствената ти тежест е маса, която си взаимодейства с тази на земното кълбо. Ако транспонираме аналогията, в международните отношения масата на земното кълбо спрямо усещането, че ходим върху нея, се нарича география. А културните белези, или по-общото понятие цивилизация играе ролята на гравитацията - не я усещаш, но тя работи.
Украйна е страна, която се намира до Русия. Била е част от СССР. Културните и исторически преплитания между двата народа оставам на антрополозите и историците. За експертите по международна политика, географията влияе на глобалните процеси, както земното притегляне на нас, хората. Да кажеш, че Украйна ще стане част от “Запада” защото политическият й елит на власт иска, е все едно да успееш да премахнеш влиянието на земната маса върху собственото ти тяло и по този начин “да полетиш”, само защото си го поискал. Не става.
Според теорията на Самюел Хънтингтън
светът се разделя на “цивилизации” - 9 на брой,
като общият знаменател, който събира географски райони в политически единици, са белези като език, култура, религия и ценности.
Украйна, както България, принадлежи на източноправославната цивилизация. Русия също. Преодоляването на границите, които разделят цивилизациите, е изключително труден процес. За справка вижте България по време на прехода. Вижте целия източноевропейски регион. Разломът със западната част на Европа е виден от начина, по който се храним, какво обичаме, как общуваме, как работим, как почиваме и така до големите геостратегически интереси. И макар ценности като свобода, пазарна икономика и частна собственост да са близки до човешката природа, те не заемат връх във всички общества.
И там идва големият сблъсък, който виждаме днес в Украйна. Може ли една “цивилизация”, един народ да направи скока от една цивилизация в друга, въз основа на ценности, без да отчита трайно вкоренени черти като език, история, култура, политическа система и най-вече география? Моят отговор е не, не може, освен
ако не затрие собствената
си културна идентичност
Преходът от една цивилизация в друга, освен изключително скъп от културна гледна точка, отнема време, коства изключително много на хората, особено на най-ниските прослойки на обществото. Вижте България и населението ѝ през последните 31 години, откакто направихме и ние скока. От 7 милиона станахме 5. Неграмотността се повиши главоломно, загубата на българска културна идентичност е видна и за слепия.
Пиша всичкото това, за да кажа, че Украйна не е западът и не може лесно да стане част от него. Украйна има собствена история, култура и минало и който си мисли, че е достатъчно тя да стане член на НАТО и ЕС, за да скокне към западната цивилизация е политик, който не може да разсъждава свободно.
Човешката природа е така устроена, че културните различия са и винаги ще бъдат разлом, който се използва за налагане на политическа доминация на една група хора върху друга. Украйна иска да стане част от запада, за да бъде по-свободна и по-богата, но всъщност ще загуби голяма част от суверенитета си и ще стане, поне в краткосрочен план, много по-бедна.
Това, което става с Украйна в 21 век, е същото, което се е повтаряло многократно през вековете. С тази разлика, че днес има интернет и гласът на хората се чува много повече. И всички споделяме и изживяваме ужасът на войната все едно се случва при нас.
Мнението, че България трябва да
се въвлича в конфликта в Украйна,
отразява дълбокото неразбиране за политиката, историята, човешката природа, значението на географията, цялото това старателно обвито в една инстантна мрежова комуникация, която се движи от инстинктите на хорското мнение. И най-лошото е, че политиците следват. В дебелите книги пише, че трябва процесът да върви на обратно. А гласът в днешно време, особено в запада, е на хора, които не са се борили за живота, който имат. Борили са се техните предци, които вече ги няма. Това изкривява реалността до степен, която виждаме днес. Последствията от това обстоятелство могат да ни изненадат много неприятно.
Украйна е близо до Русия. Украйна няма да се премести от там. Русия също няма намерение да си ходи. Конфликтът, който започна тази година, ще тлее докато сме живи и отвъд това. Украйна ще стане западна държава, когато Русия стане и тя. Западната цивилизация, макар водеща в световен мащаб по БВП, заради основните й политически постулати, основани на най-великата човешка ценност - свободата, си остава западна. Руската култура, ценности, история са други, по ред причини. Двете би трябвало да могат да съществуват в мир.
Истината според мен е, че на прага на 21 век всяка цивилизация трябва да направи преход към онези човешки ценности, които позволяват на човешката природа да разцъфти. Свободата е най-важната съставка, за една цивилизация да се развива устойчиво. Но свободата трябва да се приспособи към нашата, източноевропейска култура, а не културата ни към западната такава, за да достигнем свобода и оттам, развитие. Има разлика. Европа успя да преглътне централно и източноевропейските страни към политическото тяло наречено ЕС, защото бяхме малки, икономиките ни - нищожни, населението - не особено голямо, но образовано, и много важно, западноевропейците го направиха поетапно. Да не се лъже никой, сметката за този скок, възможен благодарение на конюнктурни обстоятелства, я платихме ние, хората, които станахме “западняци”.
Платиха най-много най-уязвимите
Отвъд индивидуалната цена, съотносима към всеки един от нас, държавата плати и тя, още по-голяма сметка - загуби суверенитета си.
Нали не си мислите, че в ЕС или НАТО, България влияе. България поглъща решенията. Същото се случва в голяма степен с останалите източноевропейски страни. Някакво изключение правят Полша, защото са с по-голямо население, и Унгария, защото се оказаха много смели. Но и те следват. Ние как се представяме в този процес оставам на вас да прецените.
За България има и хубави последствия от това. Капиталите взеха да влизат, икономиката ни се интегрира, цифровият пазар позволи на един нов, блестящ отрасъл да се развие, хората взеха да пътуват. Усещането в една част от хората, че преходът е успешен е разбираем. Но много не го усещат така. Въпреки това, ние криво-ляво сме част от запада. Но този скок между цивилизации е за сметка на много, много други неща, които са останали толкова назад и далеч във времето, някъде преди балканската война, преди един век, че младото поколение днес въобще, ама въобще не може да си представи за какво иде реч понятията суверенитет, българска култура, и други белези на национална гордост.
В картата на международната политика да си
българин вече не означава абсолютно нищо
Но политическият ни елит си съдира ризата за Украйна.
Украйна няма да стане част от НАТО и ЕС, освен ако не бутнат руското държавно ръководство. Дори тогава не съм убеден, че ще стане. Украйна е много голяма държава, по-голяма от Франция. Интегрирането й ще струва много пари и ще изисква затриването на културните й белези. Украйна ще плати прескъпо тази авантюра, а сметката ще я плати познайте кой - населението ѝ. Демокрацията и свободата трябва да се раждат отвътре, а не да се изнасят от американската външна политика. Украйна трябва да намери собствени сили да промени курса и най-вече да намери собствен такъв, съобразен с мейните ресурси, култура, ценности. Войната ще я съсипе. Братоубийствената омраза ще разделя населението ѝ за генерации напред.
България стана част от запада благодарение на множество конюнктурни фактори, които се опитах да опиша по-горе. Но с Украйна положението е различно и който си мисли, че с оръжие може да се реши този въпрос, дълбоко греши. Надявам се войната да спре, за да може украинският народ да започне сам да решава цивилизационните въпроси, които несъмнено са на дневен ред. Но да го прави сама, а не да бъде терен на сблъсък между две цивилизации.
