Стефан Димитров е един от най-талантливите български композитори. Всяка негова песен се превръща в хит, затова Стефан Димитров лесно пълни зала 1 на НДК. Но не обича да го прави често. Затова пък песните му - "Нека да е лято", "По първи петли", "Ладо ле" и много други, се знаят от малки и големи.
От година Димитров е директор на програма "Христо Ботев" на БНР и за втори път е председател на Академията за българската Евровизия. Медиите са другото му амплоа. Той е бил генерален директор на БНТ, генерален директор на Нова тв, както и член на Съвета за електронни медии.
Никога не е крил политическите си пристрастия - и той, и жена му Богдана Карадочева са убедени демократи. Тази есен обаче Димитров отказа да бъде кандидат за вицепрезидент на СДС.
- Г-н Димитров, вие сте председател на академията, която подбира българските песни за Евровизия, но сте и композитор. Защо не напишете песен за този конкурс?
- Не се изкушавам да се доказвам чрез такъв конкурс. Дори не ми е минавало през ум да пиша песен за Евровизия. Може би е от годините, но не мисля, че мястото ми е там. Не си представям да седна да правя една елементарна песен с 2 акорда. Иска ми се хората обаче да разберат, че Евровизията е сравнима с европейското по футбол и дори самото участие на нашите изпълнители е успех.
- Ще имаме ли хубава песен на конкурса догодина? Какви са впечатленията ви след първите кръгове на Евровизия?
- Отначало бях песимист, защото на първото прослушване песните ми се сториха еднообразни. На второто, когато кандидатите пяха на живо, си промених мнението и смятам, че тази година песните са по-силни. Затова си мисля, че имаме по-голям шанс нашият представител да стигне финала на конкурса в Баку. Но всички знаем, че за съжаление на това европейско състезание се гласува лобистки.
- Някои специалисти разсъждаваха, че през последните 2 години изпълнителите ни се представиха отлично, но песните бяха слаби. Така ли е?
- За Миро не мога да коментирам. Тогава не бях в журито и регламентът бе друг, но за Поли Генова не съм съгласен, че е била слаба. За мен това бе една от хубавите песни на последната Евровизия. Поли се представи страхотно. Имаше силно сценично присъствие.
- Има ли формула за печеливша песен на този конкурс?
- През последните години се налагаше стереотип на печелившата песен на Евровизия. Побеждаваха някакви формации с рога, копита, с тролове, изобщо странни съчетания. На това нещо сложи край сръбската певица Мария Шерифова с една много силна балада през 2007 г. и сякаш разчупи стереотипа на конкурса. Според мен най-малко внимание в Евровизия се обръщаше на музиката. Залагаше се на много други неща, едно от които е сценичната реализация - атракцията.
- Има ли някакво нагаждане на авторите към особеностите на Евровизия, когато пишат песен за този конкурс?
- Имаше такова нещо с етноелементите преди години, които започнаха с Дана Интернешънъл (1998 г.) и с гръцката певица Елена Папаризу (2005). В това няма нищо лошо. Така си по-разпознаваем. Само че трябва да е направено с много вкус , както бе с нашите Елица и Стунджи. За мен е важно да слушаме по-хубава музика на Евровизия и песните от този конкурс да стават европейски и световни хитове. Да припомним, че легендарната АББА тръгна от Евровизия преди доста години, както и много други известни изпълнители. Неприятно е ограничението, че всичко трябва да се направи само за 3 мин, но такъв е регламентът.
- На какъв език е добре да се пее там?
- Спорно е, макар че това решава изпълнителят. Английският вече се е наложил. Спомням си, че дори представителката на Германия пя на английски, а немският език е доста по-популярен от нашия.
- Кои са нашите фаворити за Баку?
- Откроиха се няколко песни, но най-хубавото е, че има млади изпълнители, много енергични, които се представиха чудесно.
- Не е ли изненада, че академията класира на първо място неизвестната тийнейджърска формация от Добрич - New 5?
- Представиха се много добре, с което ни изненадаха. Първо изпратиха песента на български с един помпозен текст. После обаче я представиха на английски и им се получи. Пяха много добре и затова са първи. Явно някой ги е посъветвал да направят тази промяна. Нищо обаче не е ясно още, защото има полуфинал и финал. Аз ще съм доволен, ако оценката на академията и публиката съвпадне, както се получи с Поли Генова.
- Кои са с по-голям шанс за Евровизия - младите или по-опитните изпълнители?
- Аз не деля артистите по този показател, но моето мнение е, че Евровизия е конкурс за по-млади изпълнители. Регламентът позволява да се яви всеки и хората в Европа да изберат коя да е песен №1, но като че ли всички искат да чуят и видят някоя непозната група или млад изпълнител. Все пак трудно мога да си представя, че Барбра Стрейзънд например би се явила на такъв конкурс.
- Кои награди в кариерата ви са най-ценните? Участвали ли сте в паралелния конкурс по соцвремето - Интервизия?
- Имам няколко награди от “Златният Орфей”, но никога не взех голямата. През 1976-а получихме първа за "Ладо ле" с “Тоника”, макар че бе най-добрата песен. Тогава не бе присъден “Златен Орфей”. И досега се чудя на журито, но нямам отговор. Сред призовете, които помня, е същото отличие за "Заради очите ти си струва" с “Домино”, както и с Васил Найденов за "По първи петли".
Помня и втората награда за "Нека да е лято". Доволен съм, че хората ги знаят и досега, защото е по-неприятно да имаш награда за песен, която никой не помни.
Наистина не се сещам дали моя песен е участвала на Интервизия. Зная, че пак с “По първи петли” имаме награда на братските радиостанции ОИРТ.
- Къде сте виждали петли, за да напишете този хит, като сте израснали на софийския булевард “Витоша”? Има ли история тази песен?
- Не съм виждал, но питайте Мишо Белчев за текста, и той едва ли е виждал петли. Песента има интересна история, но може би ще я разкажа друг път.
- В криза ли е поп музиката?
- Сега младите имат много информация и свобода и могат да правят всичко. Те обаче трябва да имат и отговорността да напишат нещо свое. В стремежа си да са авангардни младите често забравят, че една песен трябва де се запее от хората.
Но не мисля, че поп музиката е в криза. Вижте колко много формации се представиха на Евровизия. Някои от песните на съвременните ни автори са на европейско ниво.
- По-трудно ли е на сегашните музиканти? По ваше време имаше “Балкантон” да се грижи за всичко.
- Не мога да сравнявам нещата, но и тогава пазарът за музика бе малък. Най-много се дразня, че когато се появи нова песен или компактдиск, повечето хора си ги свалят от интернет. Защо? Ако харесват тези песни или изпълнители, какво пречи да дадат 5-7 лева и да ги купят - това е интелектуален продукт, направен с много труд и усилие.
- Вие на кого се възхищавате все още?
- От световните певци - на Стиви Уондър и Принс, но харесвам и Том Джоунс с песни отпреди 30 г. Скоро бях на неговия концерт. Пол Анка също ме изненада. Неговото шоу в София бе голям подарък за българската публика, но си казах: защо не дойде преди 30 години, когато бе на върха на славата си? Все пак и сега хората много се радваха и цялата зала пееше хитовете му, което ме кара да мисля, че наистина има вечна музика.
- Затова ли често чуваме оправдания, че трудно се прави хит, защото всичко е написано?
- Много неща са написани в различните стилове, но винаги има място за един ярък творец. Ако всичкое цветно около него, той ще блести дори с това, че е черно-бял, и ще намери своята пътека и място.
Музиката е дарба, която Господ слага в ума или в ръцете - оценката за стойностните песни идва по-късно, затова не можем да отличим сегашното поколение музиканти. Вероятно времето ще го направи. Убеден съм, чеедин ден и нашата музика ще влезе в Европа.
Има нещо друго, което при нас още го няма - силните продуценти. Когато бях в САЩ, видях как се прави. На няколко мастити продуценти им се предлагат песни. Те решават какво да купят, както и как да се преработи някое парче. Ако те го одобрят, за 1 месец може да станеш милионер с музика. Тук още не е така, но смятам, че и това ще се случи. Явно това е изпитаният модел да се прави музикален бизнес.
- Защо има бум на завръщането на многостари муцуни, които уж се бяха отказали?
- Много трудно се отказва човек от сцената и “старите муцуни” също си имат своите фенове. Всеки остарява с публиката си.
Аз направих само един концерт, но ако събера сили, ще направя още един може би след 2-3 г. Трябва ми време за това, което съм замислил. Искам да направя нов прочит на най-добрите си песни, но в симфонична сюита. Мащабно е и дано успея.
- Пишете ли песни сега?
- Последно направих албум с детски песни "Ние, котетата" с формацията "Бон-бон" по стихове на Гери Сотирова. Станаха чудесни.
- А книги?
- Преди година издадох “Мъжът на 60 - интимно”. Понякога пиша и други книжки, които са само за приятели. Тях не ги издавам.
- Не е ли скучен музикалният живот в момента?
- Аз имам идея за нещо по-различно, каквото скоро не е правено - мюзикъл. Още го обмислям, но сценарият ще е за края на враждата и обединението между естрадата и попфолка.
- Работите ли по нещо ново с Богдана Карадочева?
- Работим по нови песни, но ще са с по-философски текстове. Не зная кога ще са готови. Процесът е по-бавен, защото искаме да са перфектни.
- Тя е и много добър кулинар. Какво обичате да ви готви?
- Обичам различни неща. Предпочитам домашните ястия като мусака и пълнени чушки. Все пак свинско със зеле си остава класика. Много е вкусно.
- Как си почивате?
- С дистанционното пред телевизора. Иначе любимото ми място за почивка е на море.
- От известно време сте шеф на програма “Христо Ботев”. Как се развива тя?
- За мен това е културната програма на България.
Програма “Христо Ботев” е интелигентният избор. Като си пуснете радиото и тръгнете на път, по “Христо Ботев” ще чуете разнообразна и хубава музика. Ще научите много за различни хора и събития. Повярвайте ми, няма да сте сами в колата.
- Отказахте да се включите директно в политиката, като не се съгласихте да отидете на избори като вицепрезидент. Сърдят ли ви се от СДС?
- Не ми се сърдят. Сам прецених, че не ми е мястото и времето да се занимавам с това. Поне засега. Може един ден да се впусна в политиката, но засега е по-удачно да не участвам. Така реших и смятам, че не сбърках.
- Ходите ли на мачовете на любимия ви “Левски”?
- Вече не стъпвам на стадиона. Ясно е защо. Отборите, не само “Левски”, са много слаби и няма какво да гледаме.
