Защо никога не трябва да допускаме вот по интернета
Ако някой албански реотан все още не е загрял, че гласуването по интернет е опасна игра, задължително трябва да се запознае с хакерските сражения между Русия и Украйна по случай Деня на победата, 9 май.
Имам предвид партията на Слави, която пропусна шанса си за величие и оттогава унизително пълзи под трапезата, събирайки трохичките от властта.
Но по темата. Сутринта на 9 май украинските хакери сринаха излъчвателната мрежа на руските телевизии. Вместо телевизионните програми на екраните се появи напомняне, че руската армия води война против Украйна и убива хиляди хора. Хакерите превзеха и популярния руски сайт lenta.ru, който за кратко се превърна в инструмент на украинската военна пропаганда. Вместо фанфари за победата там се появиха съобщения, че Русия изоставя труповете на своите солдати непогребани, за да ги кълват гарваните.
Това малко се бие с друго разкритие – че руските части карали подвижни крематориуми за своите жертви. Кое е истина, кое - не, ние тук няма как да знаем, но важното е, че украинската версия обсеби за кратко руски медии и развали празника на много хора. Все едно собствената ти артилерия да гърми по собствените ти окопи.
И вместо да вдигаш наздравици в обстановка на патриотичен подем, налага се да къркаш в атмосфера на униние и съмнения.
Но като говорим за пиене, украинските хакери се опитаха да ударят по най-свидното, да лишат руския народ от алкохола навръх 9 май. И за малко да успеят. От 2 до 4 май хакерската общност Disbalanser атакуваха единната държавна система за алкохолни доставки, чрез която се прибират акцизите. Като не можеш да си качиш фактурата – не можеш да направиш сделката. В резултат редица заводи за напитки спряха да приемат цистерните с чист спирт, както и да товарят готовата продукция. Едни участници в спиртния пазар не успели да заредят над 70 на сто от фактурите си, други увиснали в дълги опашки за попълване на хиляди документи и така нататък, и така нататък.
Вярно, коварният враг така и не успя да постигне истински пробив, но един удар по алкохолното снабдяване би могъл наистина да срине Русия. Откъде знам ли? Знам, защото видях с очите си как сухият режим по време на перестройката срина могъщия СССР.
Днес мислителите вадят какви ли не теории за онази катастрофа – от санкциите на Рейгън до упадъка на системата, недоволството на народа, войната в Афганистан, предателството на Горбачов и неговите хора, и така нататък, и така нататък. Всичко това вероятно е вярно, но според мен СССР спокойно можеше да оцелее и до днес, ако Горбачов не бе започнал да въвежда сух режим още от 1995 година.
На пръв поглед това бе разумен ход. През 1984 г. потреблението бе достигнало 10,5 литра условен алкохол (с градус, подобен на водката), а като добавим и “самогона” (домашно варената ракия) – вероятно над 14 литра. Махайки трезвениците, децата и елегантните дами, оказва се, че зрелите мъже са къркали по 90 - 110 бутилки (условна) водка на година, три пъти повече, отколкото по времето на Сталин.
Положението бе катастрофално и настина трябваше нещо да се предприеме, но някъде около 30 на сто от държавния бюджет идваше от продажбите на алкохола. Ако го махнеш – хем съкращаваш приходите, хем оставяш в джобовете на хората “живи пари”, които търсят други стоки. И без това дефицитната икономика стана 10 пъти по-дефицитна.
Влизаш в бакалията – нищо освен кош с мърляви зелки от Подмосковието. Няма части за колите, няма костюми, няма ризи, няма четивни книги, няма бижута, нищо няма. Колкото и да е странно, най-ударени се оказаха трезвениците. “Съветският човек” и без това се усещаше репресиран, но сега това усещане направо избухна и взриви системата. Ето какъв динамит е да спреш къркането на народа.
Така че украинските хакери много точно се бяха нацелили, но уви, то не става само с пробив в електронното управление. А и да стане, ще продължи не повече от ден-два. Но дори едно нарушение в сакралното пиене на водка по време на празничната трапеза би било велик удар по патриотичния ентусиазъм на руския народ.
Който е бил на подобни трапези, не може да не е забелязал, че това е коренно различно изживяване. Винаги има “сватбен генерал”, който въвежда ред в тостовете и посочва чий ред е дошъл. Тостът съдържа разкриващи душата и социализиращи откровения, които сплотяват малкия колектив около великата съдба на родината. Чашата е малка, но трябва да се пресуши. Трябва да се гледа в очите. Наративът е един и монолитен. Никакви разговорчета настрана, самостоятелно посръбване или недопиване - всичко е под контрол.
Руският философ Александър Дугин има едно великолепно есе: “АЛКОГОЛЬ И ДУША. Национальные модели пьянства”. Тук не мога да предам цялата му широта и дълбочина, но според него моделите са три. При архаичните култури алкохолизмът има сакрална, т.е. религиозна функция. Нещо като разновидност на шаманския транс. Руското къркане е от втората категория – то е малко по-профанно, но много от сакралните моменти са запазени.
“Първо, казва Дугин, руснаците никога не пият насаме. Народът смята това за “последната степен на падението”. Което говори и за мистериалния характер на цялото начинание. Хората се отправят на далечно плаване, подкрепят се един друг, напускат тесните граници на всекидневната телесна разделеност, вливат се в колективен организъм, пластичен и неочакван. Потенциалите на душите се обединяват. Всички гледат общ, интерактивен сън…”
Ето, в това състояние на нацията се бяха нацелили украинските хакери. Много тънко и точно. Ако могат да развалят хипнозата, да прекратят “общия сън”, то “далечното плаване” на руската душа би приключило като крайцера “Москва”. Но това се оказа невъзможна задача, просто руската душа все още не е достатъчно свързана с нета.
Твърди се, че Украйна е мобилизирала около 3000 хакери. Това е войната на бъдещето.
Ако впрочем България въведе гласуване по интернет, както все още се заканват хората на Слави, бъдете сигурни, че тези хакери ще могат да решават резултата от изборите. Стига да им се заплати, разбира се.
