С какво изумление изслушах интервюто с професор Стив Ханке по bTV от 13 май 2022 г.! Как може подобни нелепости относно приемането на еврото да се вземат насериозно и да всяват страх сред българите?!
Да, нелепости, първо, защото никоя друга вече приета в евро-зоната държава не е провеждала референдум! Такова изискване не стои съгласно Лисабонския договор, който България е подписала през 2007 г. и който е в сила от декември 2009 г.
Нелепости, второ, защото България е избрала процеса на икономическа и парична интеграция още по време на промените през пост-социалистическия преход, дълго преди официалното приемане на страната ни за член на ЕС през 2007 г. Имам правото да твърдя това, защото съм бивш икономист на БНБ (1991-1996 г.) и съавтор на глава в „бялата книга“ на Центъра за изследване на демокрацията от юли 1995 г. с препоръки в областта на валутно-курсовите отношения (цитираното архивирано издание е от декември 1997 г. и само на български, а имаше и английска версия онлайн, но не я намирам) в мрачните години на правителството на Жан Виденов.
Нелепости, трето, защото валутната интеграция е последна, завършваща фаза на процеса на икономическа интеграция, нейна естествена крайна цел. България вече е, от 10 юли 2020 г. (заедно с Хърватия) в така-наречената „чакалня“ за приемане на еврото, т.е., Европейския валутно-курсов механизъм II (ЕВМ II, или ERM II), и реалистично и отговорно определената дата за преминаване към еврото е 1 януари 2024 г.
Нелепости, четвърто, защото паричният съвет – или както още го наричат на не толкова български език у нас „валутен борд“, е временна „усмирителна ризница“ (по думите и на самия Стив Ханке, с когото размених подобни мисли на неотдавнашен уебинар относно установяването на такъв режим в Ливан по време на пандемията) за безотговорни политици с навика да прикриват с натиск за парично покриване от централната банка траен недостиг в държавния бюджет. Паричната политика минава на „автопилот“, за да не бъркат политиците в „кацата с меда“ – и с това би се съгласил професор Ханке, който е наистина интелектуален създател, защитник и познавач на паричния съвет (затова си го и защитава като собствено дете), но не и на европейската интеграция или еврото (където греши или отказва да види силата на единна Европа, изправяща се до САЩ като процъфтяваща високо-технологична и привлекателна за гражданите си и чужденците икономическа сила – той затова й вещае разпадане). От режим на паричен съвет, обаче, се излиза по-рано или по-късно, и за България, както вече стана с Естония и Литва, най-лесното, най-нормалното и най-благоприятното е това да стане естествено с приемането на еврото.
Нелепости, пето, защото еврото не увеличава инфлацията, освен с няколко процента при първоначалното „закръгляване на цените“ от съответната национална валута в евро-еквивалент нагоре (да, изследвания има за преход към еврото, както препоръчва и Ханке, и те въобще не вещаят трагедии – особено за страни като нашата в режим на паричен съвет: левът е станал по-силен от 1997 г. насам, благодарение на поддържането на фиксиран курс оттогава първо с германската марка, а от 1999 г. с наследилото я евро).
Нелепости, шесто, защото еврото и ЕЦБ носят на България дългосрочна стабилност, докато левът и паричният съвет са свързани с доста по-реални рискове, особено в ситуация като днешната.
Нелепости, седмо, защото с приемането на еврото корупцията в България щяла да се увеличи – но къде повече!?... Европейските институции винаги са имали точно обратното благотворно влияние върху страната ни – тя да „внася“ от ЕС и ЕЦБ институции, механизми, правни норми, демократичен ред и контрол, отговорна парична политика, преследване и изкореняване на корупцията…
Нелепости, осмо, защото едва ли България е имала някога в своята хилядолетна история по-близка перспектива да е част от демократична и цивилизована европейска и световна общност на благоденствие в стопански и културен план. Само врагове на България биха желали да я препънат или извадят от ЕС и НАТО. Но ние, съвременните българи, нямаме право да оставим съдбата на родината си на завистливи, зловещаещи или манипулирани от антибългарски и антиевропейски интереси недоброжелатели!
Авторът е преподавател в Редингския университет.
