Пенчо Славейков, Иван Вазов, Елисавета Багряна. Тези са официално известните български творци, номинирани за “Нобел” за литература. Както и малко известният техен събрат Иван Грозев. Останал в историята като учител по литература на Йордан Йовков (който също е предлаган за наградата от турски професор, но не е бил номиниран).
Има и още няколко имена на български творци, които са представяни пред Нобеловия институт на Шведската академия - Радичков и Антон Дончев са сред тях. Равносметката обаче е тази - досега българин, носител на “Нобел” за литература, няма. Освен ако не броим родения в Русе Елиас Канети, който обаче взема наградата като австриец.
И ето че сега изгрява номинацията за “Нобел” на белетриста Георги Господинов. Какви са плюсовете му - той е най-награждаваният и най-превеждан български творец в последно време. Романът му "Времеубежище" получи голямата италианска литературна награда "Премио Стрега Еуропео".
Освен това Господинов има и друго много важно предимство - негови произведения са преведени на повече от 20 езика.
Нещо, което винаги е било ахилесова пета за българските творци, които в повечето случаи разчитат преди всичко на себе си, за да стигнат до чужда публика. А пък обикновено журито в Швеция не знае български. Освен това да не забравяме, че в тези бурни за човечеството времена Източна Европа е “в окото на бурята”, а на Георги Господинов не му е чужда активната гражданска позиция в титаничната битка срещу злото заради войната в Украйна.
Заради всичките тези фактори, но на първо място - защото е талантлив, чувствителен и прозорлив съвременен автор, писателят Георги Господинов има немалко шансове да се качи на подиума в Стокхолм с “Нобела” за литература.