Една проста истина не разбраха повечето ни политици. Че честността е най-добрата политика. Вече 20 г. демокрация мнозинството от тях редят пред избирателите сложни и неразбираеми фрази, без да си дават сметка, че незнайно защо утвърдилата се школа на политическите клишета ги прави скучни, несимпатични и неискрени в очите на хората. Все едно нещо крият.
И това често е точно така. Зад почти всяка универсална реплика от устата на политическия ни елит се крие друга - по-проста и истинска, но неудобна за поизнасяне. Дали заради дипломатичност, дали от старание да изглеждат умни, или пък от откровено желание да се прикрие истината вече е въпрос на всяка отделна ситуация.
Запознатите с политическите интриги журналисти обаче вече са в състояние да разпознаят политическия словесен код. Дори репортерите се шегуват, че няма нужда да звънят на мнозина от тях за коментар - наясно са до болка какъв ще бъде той.
Затова “24 часа” предлага на читателите си “превод” на най-масовите клишета, които излизат от устата на политиците пред микрофоните. За да се ориентират кога ги пращат за зелен хайвер или просто нямат нищо за казване.
Изминалите местни и президентски избори изобилстваха от празно политическо говорене. Една от най-често чуваните реплики след тях бе, че са приличали на търг с тайно наддаване и пазаруването на избиратели е достигнало до безобразни размери.
Няма да чуете победител във вота да изрече подобно нещо. Защото то най-често означава “Ужасно съжаляваме, че нямахме ресурс и ние да си купим повече гласове”. Или просто “Колко тъпо, че този път решихме да играем честно”.
“Анализите сочат, че ние сме четвъртата по доверие политическа сила в страната”, бе друга следизборна демонстрация на мускули. В превод: “И този път се провалихме, но поне още мърдаме”.
Около балотажа всички се клеха, че няма да влизат в задкулисни договорки. Това обикновено е лъжа. Задкулисните договорки са основен инструмент за правене на политика в България.
“Няма да коментирам всяка тема, която някой хвърля в публичното пространство.”Знаете ли защо? Защото точно тази конкретна тема е безкрайно неудобна. Ако е в интерес на съответния попитан политик, ще се хвърли да я коментира с жар.
“Ще водим положителна кампания. Нека гражданите гласуват този път “за”, а не “против”. Това заклинание се чува на всички избори. Преводът му е: “Ще удряме противниците си подмолно”.
Същата работа е и с въведената от ДПС и добила политическа популярност формулировка “конструктивна опозиция”.
Такова животно няма. Истината е, че тези опозиционери ще гледат да не скачат грубо на властта.От страх да не пострадат или поради друг добре прикрит интерес.
“Партийната принадлежност на служителите за мен няма значение, важното е да са компетентни и отговорни хора”,обещават често пресни шефове на мандатни длъжности. Всъщност те казват: "Ще разчистя протежетата на предшественика си".
Същото е и с кандидатите за депутати и общински съветници. В партиите те са ясни дълго преди техническото редене на листите.Но за пред публиката “ще бъдат подбрани по строги критерии”.
Тяхната цел е “единствено да бъдат полезни на страната си”. В превод: “Ако системата ми позволи, ще свърша нещо. Но голямата ми битка беше да се уредя на този пост”.
А чуете ли високопоставено ченге да уверява, че “работим денонощно за установяване на извършителя”,бъдете сигурни, че доникъде не са стигнали.
Така стоят нещата и с изнесените партийни сбирки. Обикновено благоприличното резюме след тях е “семинарът беше изключително ползотворен, всички взеха участие в дебата и се чуха много конструктивни предложения”. Това означава: “Пълна загуба на време, всеки ще си прави каквото и досега. Но купона вечерта го биваше”.
“Управляващите превърнаха парламента в цирк и чалга”,скачат от БСП срещу ГЕРБ и лично Бойко Борисов. Всъщност социалистите горчиво съжаляват, че са безсилни срещу природния талант на премиера да работи за собствения си пиар.
Защото той е сред малцината ни политици, които засега успяват да са извън политическото клише.
Затова е симпатичен на публиката. Когато е ядосан, всички разбират. Когато се цупи, се цупи. Когато се хвали – също. И когато се умилява. Заради тази искреност народът все още му прощава, че по много теми си мени позицията през 15 мин.
Но и на него понякога му се налага да се придържа към дипломатичния тон за сметка на това, което му е на сърце. Например, когато външният министър на Русия Сергей Шматко поиска България да плати неустойка за спирането на енергийния проект “Бургас-Александруполис”.
“На господин Шматко пожелавам Весела Коледа и честита Нова година”,скръцна Борисов. Преводът е нецензурен.
Любезното наглед ритане по кокалчетата е характерно и във вътрешнополитически план. Актуално в момента е това между Сергей Станишев и Георги Първанов. В отговор на упоритите въпроси за политическото бъдеще на отиващия си президент соцлидерът заяви: “Важният въпрос е как БСП да спечели изборите. А кой ще е премиер, е трето и четвъртостепенен”.Разбирай “Първанов да не си въобразява, че нещо в партията ми му е гарантирано”.
Същата работа е и в СДС, която “за наша радост е демократична партия, чуват се различни мнения и решенията рядко се вземат с внушителни мнозинства”.Думите са на лидера Мартин Димитров и всъщност означават, че интригите в синята партия никога няма да свършат.
Не така стояха нещата около президентските избори, когато СДС издигна за държавен глава Румен Христов. “Нека бъдем реалисти. Той е единственият човек, който може да бие ГЕРБ на тези избори”,отсече тогава Мартин Димитров. Това няма превод, защото е глупост.
Едно от безкрайно ясните неща на този вот беше, че Румен Христов не може да бие никого.
Друго очевидно нещо бе, че БСП много се надява ДПС да й спечели президентските избори. Само че се срамува да си го признае. Затова на директния въпрос за това Сергей Станишев витиевато замени вярното и честното: “Да, призоваваме ДПС и г-н Доган да подкрепят нашите кандидати”с лицемерното “Многократно съм казвал, че разчитаме на гласовете на всички български граждани, които искат да настъпи промяна.” Дрън-дрън.
А колко сложни и тежки обяснения се чуха покрай разцеплението в парламентарната група на “Атака”... “Партията се управлява авторитарно, не мога да работя в политическа шизофрения, изоставихме идеите и ценностите си”,обясняваха напускащите един през друг депутати.
Тук преводът е разнообразен в зависимост от личните и добре прикрити мотиви на всеки от тях. А те са “ГЕРБ ме притиснаха, обещаха ми пари и политическо бъдеще, трябва да си пазя бизнеса, извадиха ми неща от миналото, Волен не сложи мъжа ми в общинската листа”.
Самият Сидеров пък твърди, че “е в ход сценарий на ГЕРБ за разбиването на “Атака”. Превод - оплескахме се и този път, но ни трябва външен враг за мобилизиране на актива и верните избиратели.
На новоизбрания президент Росен Плевнелиев особено му личи прясното преминаване през школата на празното политическо говорене. И първият опит той да бъде изтръгнат от неговото удобство почти го направи за смях. В изборната нощ журналистката Илиана Беновска го попита какво ще стори, за да гарантира чиста, неподкупна и неслугинска медийна среда в България.
“Това, което ефективно ще направя с вас, е да не влизам в спор пред милиони български граждани и хиляди медии може би за проблем, който не е толкова системен. Задачата на един президент е да решава генерално казуси, модели, процеси”, каза той. В превод: “Изобщо не знам какво се отговаря на това. И кой, по дяволите, ме натресе на тези пачи яйца?!”
Особен талант да говори много и да не казва нищо притежава и Меглена Кунева. В изборната нощ единственият въпрос към нея бе как ще продължи политическия си път.
“В този момент аз мисля само за това как по-добре да служа на хората, които са ме подкрепили. И на много още, които искам да убедя, че да си гражданин, това означава да си силен. Аз ще направя всичко възможно, за да може гражданският глас в България да бъде силен”,бе само част от отговора й.
Той не значи нищо. Или още по-лошо - значи “Не знам какво да правя”.
А вицепремиерът Цветан Цветанов не пропуска ден да напомни, че ГЕРБ и лично той имат политическа воля да се справят с всички проблеми на държавата. Най-добрия превод на това клише даде Емануил Йорданов от СДС. То значи “гол мерак”.
А ако някой си мисли, че решенията в партиите се вземат на конгрес, дълбоко се заблуждава.
